Решение № 4 от 06.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№4 гр. П., 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000561 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 281 от 21.06.2024 година, постановено по т. дело № 82/2023 година по описа на Окръжен съд – П., е осъдено „Л.-*“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл. П., ул.*, №*, да заплати на „ И.С.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.

„А. М.“ №*, вх.*, ет.*, сумата 58 521,40 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 13.02.2023 г., до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за поддръжка и разработка на допълнителни модификации на софтуерна система за управление * * * в периода от м.януари 2022 г. до м.ноември 2022 г., включително, за което са издадени следните фактури: ф-ра №** г. на стойност 4 919,08 лв. с падеж 13.03.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 4 919,08 лв. с падеж 01.05.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 4 919,08 лв. с падеж 06.05.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 4 919,03 лв. с падеж 31.07.2022 г.; ф-ра № *** г. на стойност 4 919,04 лв. с падеж 23.07.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 5 656,87 лв. с падеж 28.08.2022 1 г.; ф-ра № ** г. на стойност 5 415,84 лв. с падеж 07.09.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 5415,86 лв. с падеж 26.10.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 5415,84 лв. с падеж 05.11.2022 г.; ф-ра № ** г. на стойност 5 415,82 лв. с падеж 16.12.2022 г.; ф-ра № **********/07.12.2022 г. на стойност 5 415,83 лв. и падеж 06.01.2023 г. и ф-ра № ** година на стойност 1 190,08 лв. и падеж 15.05.2022 г.; да му заплати сумата 2 891,80 лв. - обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за период, следващ падежа по всяка фактура до 10.02.2023 г.; както и сумата 8 347,18 лв. - деловодни такси и разноски за производството по т.д.№ 82/2023 г. по описа на ПОС, XVI състав.

Отхвърлен е искът за мораторно обезщетение за разликата над 2 891,80 лв. до пълния предявен размер от 2 950,09 лв. като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Л.-*“ ЕООД в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск за 28530,67 лева - сума, представляваща размера на предявено от него с възражение за прихващане насрещно вземане, представляващо направен отбив в цената за внедряване на модул за планиране на поръчки и процеса на изпълнението / „Проект за планиране“/ за периода юни 2017г. – февруари 2018 г., неуважено от първоинстанционния съд. Искането е да се отмени първоинстанционното осъдително решение до размера на посочената сума от 28530,67 лева, като се уважи направеното от жалбоподателя възражение за прихващане и му се присъдят разноски за производството по делото. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възражението за прихващане.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „И.С.Б.“ ЕООД с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните доказателства, съдът приема следното: и събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника

2 от лице, срещу осъдителното първоинстанционно решение в частта, с която не е уважено предявеното от него възражение за прихващане. При подаване на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба, касаещи незаконосъобразността на първоинстанционното решение, по-конкретно изводите на първоинстанционния съд за неуважаване на възражението за прихващане, са неоснователни.

Безспорно е между страните на този етап от производството, че помежду им са установени търговски взаимоотношения по договори за абонаментна поддръжка и разработка на допълнителни модификации на софтуерна система за управление на бизнеса **, по които ищецът „И.С.Б.“ ЕООД е изпълнител, а ответникът „Л.-*“ ЕООД – възложител. Безспорно е също, че за периода от 11.02.2022 година до 07.12.2022 година ответникът не е заплатил на ищеца дължимите суми за изпълнената работа, посочени в 12-те броя фактури, издадени през този период, подробно описани с номера, дължими суми и падеж по-горе, при възпроизвеждане на диспозитива на решението на първоинстанционния съд.

В преклузивния срок, с отговора на исковата молба в първоинстанционното производство, ответникът „Л.-*“ ЕООД е оспорил дължимостта на исковите суми, като е направил при условията на евентуалност и процесуално възражение за прихващане. Видно от очертания с въззивната жалба предмет, на този етап от производството ответникът не оспорва дължимостта на исковите суми, като поддържа само направеното възражение за прихващане между вземането на ищеца, предмет на предявения осъдителен иск и насрещно негово вземане за сумата от 28530,67 лева.

Предявявайки възражението за прихващане, ответникът е посочил, че това е отбив в цената заради неточно/некачествено изпълнение от страна на ищеца по договор за тригодишен план за поддръжка на софтуерна система ** от ** година да внедри модул за планиране на поръчки и процеса на изпълнението /“проект за планиране“/ за периода юни 2017 година – февруари 2018 година. Твърди се, че по силата на договора от ** година изпълнителят е 3 поел задължение да внедри такъв модул в срок до юни 2017 година. Вместо до юни 2017 година, проектът бил завършен до 14.12.2017 година, като дори и към тази дата проектът за планиране проявявал дефекти и грешки, което наложило извършване на допълнителни работи по него, продължили до края на месец януари 2018 година. Посочено е също, че възложителят е заплащал надлежно човекочасовете за изпълнение на този проект, като в периода юни 2017 година – февруари 2018 година заплатил общо сумата от 24312,50 евро / или в левова равностойност 47551,12 лева/. Неизпълнението на договорните задължения на изпълнителя създало затруднения при осъществяване на производствената дейност на възложителя „Л.*“ ЕООД, който в периода на забавата юни 2017 година – февруари 2018 година не можел да използва пълноценно модула за планиране на производството и доставките в предприятието си. Това от своя страна довело до невъзможност за изпълнение на поръчки към крайни клиенти и сериозно влошаване на ефективността при „Л.*“ ЕООД. По тази причина на ** година възложителят направил отбив от цената за извършване на проекта за планиране, като информирал изпълнителя, че счита за недължима сумата, представляваща 50% от стойността на услугата. В тази връзка била издадена и фактура № ** от ** година, изпратена на изпълнителя, за вземане в размер на 23775,56 лева без ДДС, или 28530,67 лева с ДДС, представляваща половината от стойността на платената от възложителя сума по проекта за планиране / която била в общ размер на 24312,50 евро или 47551,12 лева, заплатена в периода от 20.07.2017 година до 20.02.2018 година/. Поддържа се, че „Л.*“ ЕООД се е възползвал от правото си на направи отбив в размер на 50% от възнаграждението, уредено в чл. 265, ал.1, предложение трето от ЗЗД, което сторил с издаването на фактура № ** от ** година на стойност 23 775,56 лева без ДДС, или 28530,67 лева с ДДС. Ответникът посочва, че в тази фактура бил използван неправилен термин „неустойка“, като ставало дума за погрешна правна квалификация на описаните във възражението отношения. Действителната воля на страните се съдържала в разменената кореспонденция помежду им – имейл от 29.06.2018 година, в който било посочено, че това е дисконтирана сума , т.е. отбив поради неспазен срок за внедряване на планирането и представлява 50% от платените суми за изпълнение на проекта за планиране, което напълно съответствало на хипотезата на чл. 265, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. Последващият имейл бил от 16.07.2018 година и с него 4 представителят на изпълнителя признавал, че проектът е имплементиран едва на 14.12.2017 година и въпреки това дори и към този момент той не функционирал правилно при въвеждане на реални големи количества, като посочвал като причина за това грешен код на М., което било неприемливо за възложителя, тъй като именно ищецът гарантирал правилното функциониране на системата. В този имейл имало признание за забава, както и съгласие на изпълнителя да поеме отговорност за нея, като той възразявал само за размера на отбива. С възражението ответникът е обосновал размера на отбива от 50% с това, че изпълнението на проекта било от съществена важност за оптимизиране на работата му в активния сезон за производство на в. 2017 2018 година, който бил от месец септември до март.

При така изложените обстоятелства е формулирано искане, ако се установи дължимостта на исковата сума, да се извърши съдебно прихващане със сумата от 28530,67 лева с ДДС, представляваща дължим направен отбив в цената за внедряване на модул за планиране на поръчки и процеса на изпълнението / „проект за планиране“/ за периода юни 2017 – февруари 2018 година, поради неизпълнение от страна на ищеца по договор за тригодишен план за поддържка на софтуерна система ** от дата ** година.

Становището на ищеца „И.С.Б.“ ЕООД по направеното възражение за прихващане, поддържано в първоинстанционното и във въззивното производство, е за неговата неоснователност. Доводите са, че с договора за тригодишен план за поддръжка на софтуерна система ** от ** година не е възлагано на ищеца изпълнение на услуги по внедряване на модул за планиране на производството към тази система, а договорът касае единствено отношенията между страните относно тригодишен план за поддръжката на системата на М.. Посочено е, че ищецът не признава вземането на ответника за сумата от 28530,67 лева било като неустойка за забава или като каквото и да било друго обезщетение за договорно неизпълнение. Оспорено е твърдението на ответника, че сумата по възражението за прихващане се претендира като отбив от възнаграждението на ищеца заради некачествено изпълнени услуги по внедряване на модул за планиране на производството по смисъла на чл. 265, ал.1, предложение трето от ЗЗД, като се сочи, че това твърдение противоречи на писмените доказателства, представени от самия ответник, по-конкретно на отразеното във фактурата от ** година, че става дума да неустойка за неспазен срок, както и на разменената между страните 5 електронна кореспонденция, разпечатка от която е представена от ответника.

Твърди се, че между страните не е договаряна неустойка за забава при внедряване на модула за планиране на производството към системата на М. и че не е имало некачествено изпълнена работа, поради което претенцията за такава била неоснователна, като липсвали твърдения и данни за това в какво се изразява некачественото изпълнение и/или отклонение от поръчаното и каква е стойността на некачествената работа. Твърденията на ответника били за евентуална забава, но не и за некачествено изпълнение. Сочи се освен това, че между страните няма писмен договор за изпълнение на работата по внедряване на процесния модул за планиране и че не е имало договорен срок за изпълнението. Ищецът посочва, че услугите са изпълнявани от него по заявка на ответника и заплащането им е извършвано на база реално отработени часове по ставката съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за лицензиране, внедряване и поддържка на софтуерната система за управление на бизнеса ** от ** година. Представил е справка за изпълнените и приети от ответника задачи по внедряването на този модул, чиято стойност е 47276,02 лева. Направено е при условията на евентуалност и възражение за погасяване по давност, в случай че се приеме, че претенцията на ответника за отбив от цената, или за неустойка, или за обезщетение за забава е основателна.