Решение № 398 от 13.12.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. гр. Д.град, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20255610100863 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

Ищецът ЗК“Лев инс“АД поддържа в искова молба, че на 23.06.2020г., около 08.30ч., на „***, при движение на заден ход на влекач марка "Рено", модел "Т", с рег.***, ответникът Т. Д. Т., реализирал ПТП и напуснал местопроизшествието, като виновно се отклонил от проверка за алкохол без да изчака контролните органи. В случая посещаването на ПТП-то било задължително по закон. В резултат на същото ПТП били причинени имуществени вреди на лек автомобил марка "***0. Към датата на събитието, за влекач марка "РЕНО", модел "Т", с рег. № *** действал договор за задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите сключена със ЗК"Лев Инс" АД /застрахователна полица № BG/22/12000632390 със срок на действие от 02.03.2020 г. до 01.03.2021г./. Щетата по увредения автомобил била определена на база фактура и калкулация, като е предявена по претенция Зелена карта от Германското бюро, застрахователно обезщетение в левова равностойност 17 555,68 лева, която била заплатена чрез преводни нареждания за кредитен превод от 25.08.2021г. и от 15.03.2021г. В ищцовото дружество била образувана застрахователна преписка №0000-2009-20-613916. 3К „Лев Инс"АД депозирало пред РС Д.град заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Д. Т., като било образувано ч.гр.д. №261/2025г. По това дело съдът издал заповед за изпълнение, с която разпоредил на Т. Д. Т. да заплати на ЗК“Лев инс“АД сумата от 17555,68 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.02.2025г. до изплащане на вземането, като и направените по делото разноски от 351,12 лева- държавна такса и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение. В законоустановеният срок длъжникът представил възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Поддържа, че на основание чл. 500 ал.1 пр. 3 от КЗ във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "ГО", ЗК"Лев Инс" АД придобило право на регрес срещу застрахования Т. Д. Т. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че Т. Д. Т. дължи на „ЗК Лев Инс" АД: сумата от 17 555,68 лева - главница, представляваща стoйността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна 1 застраховка „ГО“ на автомобилистите, кактo и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане. Претендира заплащане на направените в заповедното и настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът Т. Д. Т. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен, като оспорва същия по основание и размер.

Поддържа, че на основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ, освен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Заявява, че за да се ангажира регресната отговорност на ответника следва да бъдат доказани няколко кумулативно предвидени в чл.500 ал.1 т.3 от КТ елемента: Участие на ответника в ПТП — авторството на деликта; Предвидено в закон задължително посещаване на ПТП от органите за контрол на движението и посещаването на конкретното ПТП от тях; Напускането на ПТП от причинителя на ПТП; Настъпили вреди; Наличие на застрахователна полица със застраховател ищеца; Изплатено застрахователно обезщетение и датата на неговото плащане; Покана за доброволно плащане на изплатената от застрахователя сума.

В настоящия случай не били налице някои от кумулативно императивно предвидените елементи, за възникване регресната отговорност на ответника. Същият бил нает като международен шофьор по трудов договор №112/13.О3.2020г. с работодател „САРП ИНТЕРМОДАЛ" ООД. Въз основа на този трудов договор той извършвал превози в чужбина, включително и в **. Със заповед № 153/14.03.2020г. бил командирован до дестинация в ЕС за срок от 365 дни считано от 14.03.2020г. до 14.03.2021г. като в заповедта бил посочен и номера на камиона, който е следвало да управлява, а именно : **. С издадения пътен лист от 14.03.20220г. на автомобил ** ответникът управлявал този камион в страни от ЕС, вкл. и **. Соченото ПТП било извършено с участието на камион с peг.№ СВ 5388 ВВ, а после изписан като СВ 5383 ВВ, за който имало сключена задължителна застраховка „ГО", като видно от приложената полица собственикът на товарния автомобил не е ,,САРП ИНТЕРМОДАЛ"ООД , а друго ЮЛ ;„ВФС България" ЕООД. От това следвало, че към датата на ПТП 23.06.2020г. ответникът управлявал т.а.“***, а не ***, поради което нямало как да причини въпросното ПТП. Заявява, че в имейл от 14.07.2020г. се сочело, че полицейския инспектор е поискал информация от „Сарп интермодал" тъй като рег.номер на камиона или подобна информация не били известни и се искало да се даде информация какъв шофьор би могъл да се намира на мястото на инцидента. Авторството на един деликт не можело да почива на предположения или голословна информация дадена от другия участник в ПТП или трето лице. Приложимото право към правата и задълженията на страните в ПТП и третите лица, включително органите за контрол на движението, се определяло по мястото на настъпването на ПТП, което в случая било **, поради което и дали органите за контрол на 2 движението следвало задължително да посетят това ПТП се определяло по немското законодателство. В тежест на ищеца било да установи приложимото право и дали е било налице законовото задължение на органите за контрол на движението да посетят ПТП-то.

Оспорва, че доколкото има причинени и твърдени само имуществени щети, органите за контрол на движението съобразно немското законодателство, действало към датата на ПТП 23.06.2020г. са имaли законовото задължение да посетят настъпилото ПТП. Липсвали данни по делото за съставен протокол от полиция за настъпилото ПТП. Счита, че подлежат на обезщетяване вредите, които са настъпили от ПТП. Не подлежали на обезщетяване посочените като вреди- намаление на стойността 1580 евро, пропуснати ползи-708 евро и фиксирана такса -30 евро. Те можело да бъдат обезщетени, ако има изрично уговорено задължение в застрахователната полица за това. Оспорва, че от ПТП са настъпили пропуснати ползи, които трябвало да бъдат доказани от ищеца. Претендираните пропуснати ползи били налице, когато в резултат на ПТП, лицето не може да използва имущество и да реализира доходи от него. Това обстоятелство следвало да бъде доказано по безспорен и несъмнен начин. Оспорва, че в резултат на ПТП и причинените вреди водачът на л.а не е могъл да го използва в продължение на 12 дни, за което следва да му се изплати обезщетение за пропуснати ползи от по 59 евро на ден. Оспорва и включеното в застрахователното плащане -намаление на стойността на л.а, което трябвало да бъде обезщетено със сумата от 1580 евро. Оспорва и дължимостта на заплащането на фиксираната такса от 30 евро, тъй като липсвали доказателства за какво е направен този разход и на какво основание се претендира. Оспорва настъпването на всяка една от посочените повреди на автомобила описани във фактура №2020-5325. Оспорва същата фактура относно доказателствената й стойност досежно настъпването на посочените в нея вреди. Видно от приложените снимки част от вредите въобще не съществували. Оспорва стойността за поправянето на всяка една от вредите. Счита, че фактурираните разходи за това са завишени и не отговарят на стандартите за извършване на ремонт на вреди в резултат на това ПТП. Оспорва, че е изплатено посоченото застрахователно обезщетение и датата на неговото плащане. Твърди, че регресното право на ищеца е погасено по давност и прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представената по делото Застрахователна полица за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите №*** от 28.02.2020г., „ВФС България“ЕООД е застраховало в ищцовото дружество МПС влекач „Рено“,модел „Т“, с рег.№*** като срока на договора е бил от 02.03.2020г. до 01.03.2021г.

От представения от ответника Трудов договор №112/13.03.2020г. се установява, че Т.

Д. Т. е започнал работа в „Сарп Интермодал България“ООД на длъжност „Шофьор-товарен автомобил /международни превози/ на 13.03.2020г.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед за командировка в чужбина №0153/14.03.2020г., издадена от „Сарп Интермодал България“ООД, ответникът Т. Д. Т. е бил 3 командирован, в качеството му на международен шофьор, до дестинация ЕС за срок от 365 дни, считано от 14.03.2020г. Пътуването следвало да се извърши с камион ***. За същия товарен автомобил е бил издаден пътен лист на 14.03.2020г.

Според представения от ищеца Протокол за пътно тарнспортно произшествие с материални щети Бягство от местопроизшествието, съставен от служител на Полицейско управление /**, към Полицейска дирекция ** на 04.07.2020г., увреденото лице на 23.06.2020г., между 08.30ч. и 12.20ч. било паркирало своя автомобил на улица ***ч. установило, че автомобила му е избутан назад с около 15 метра, както и че по предната му част има множество дребни щети. Посочено е , че другият участник в ПТП е тежкотоварен автомобил „Рено Т“ с рег.№***, собственост на „ВФС България“ЕООД.

Видно от писмо от Т. Т. изпратено до „Сарп Интермодал Бълагия“ООД, ответникът заявява, че на сутринта на 23.07.2020г. е тръгнал от *** ** с камион с рег.№***. Не усетил да удря нещо. Не забелязал и щети по ремаркето. Дори и след като видял записите от охранителните камери не се сеща да е ударил нещо.

Съгласно разменената чрез електронни съобщения кореспонденция между полицейски служител от Главно управление на полицията ** и фирма „Сарп Интермодал България“ООД, дружеството е било уведомено, че на 23.06.2020г., между 08.30ч. и 12.20ч. в ***, при казино „Аристо“ е настъпило ПТП , с участие на камион с надпис „Sarp Intermodal.

Посочено е от полицейския служител, че регистрационния номер или подобна информация не са известни. От българското дружество е поискана информация за това какъв камион и шофьор би могъл да се е намирал на мястото на инцидента по това време.

Представена от страна на ищеца е фактура №2020-5325, издадена на 31.07.2020г. от ***, **, съгласно която през периода от 16.07.2020г. до 27.07.2020г. е бил извършен ремонт на л.а.“*** на стойност 6299,15 евро без ДДС или 7307,01 евро с ДДС.

Съгласно представената по делото Преписка №15Js27978/20 на Прокуратура **, против Т. Д. Т. е било образувано предварително производство за бягство от местопроизшествие. Същото обаче е било прекратено, като в мотивите си за това прокурора *** посочва, че обвиняемият е бил обвинен, че на 23.06.2020г. между 08.30ч. и 12.20ч. на ***, докато е давал заден ход с камиона си, е подпрял и избутал автомобила на увреденото лице ** с около 15 метра назад, като по този начин е причинил щети в размер на около6000 евро. Обвиняемият твърдял, че не е забелязал инцидента, като това не можело да бъде опровергано. Въз основа на конкретната пътна ситуация и общите обстоятелства не можело да се докаже, че обвиняемия действително е забелязал инцидента. Производството за административно нарушение е прекратено, тъй като не подлежи на преследване по правни причини, след като междувременно е настъпила давност за преследване.