Решение № 118 от 14.12.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Г.Т., 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20233220100084 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№665/13.03.2023г. от И. К. Г.К. с ЕГН – **********, адрес: гр. Д. ул. „Д.К.“ №40, вх. Г, aп. 11, чрез адв. И. С. от АК – Д., съдебен адрес гр. Д., ул. „Г.К.” № 3, ет. 3, офис 3, срещу К. А. К. ЕГН ********** от с. П., община Г.Т., ул. „Първа“ № 8 в качеството на ЕТ„С.- К. К.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление с. П., ул.

„Първа“ № 8, с посочено правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.8 ал.1 от ЗАЗ и цена на предявените искове: 11 214 (единадесет хиляди двеста и четиринадесет) лева.

С молбата се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца, сумата от 11240 (единадесет хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща неизплатената част от рента за стопанската 2021-2022 година по Договор за аренда, вписан под № 132, том II, вх. рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - Г.Т., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. А. К. с ЕГН – **********, в качеството на ЕТ „С. - К. К.“ с ЕИК ***, чрез адв. К. от АК – Д., представя 1 отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Ищецът твърди, че е сключил с ответния едноличен търговец договор за аренда на общо 186,9 дка земеделска земя, а именно: поземлен имот, Нива, представляващ имот № 047060, с площ от 40,000 дка в землището на с. Г.; поземлен имот, Нива, представляващ имот № 053026, с площ от 64,100 дка в землището на с. Г.; поземлен имот, Нива, представляващ имот № 060008, с площ от 82,800 дка в землището на с. Г.. Договорът за аренда бил вписан под № 132, том II, вх.рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - гр. Г.Т. за срок от 7 (седем) години, като съгласно чл. 5, ал. 1 от същия, арендаторът се е задължил да заплаща еднократно годишно арендно възнаграждение в размер на 30% от парична равностойност в български лева от добитата и реализирана продукция на декар, но не по-малко от 60.00 (шестдесет) лева на декар, а срокът за плащане е до 31-ви декември, след изтичане на стопанската година. За стопанската 2021/2022г. ответният търговец е изплатил на ищеца, чрез банков превод, по 60 лева на декар или 11 214 лева. Ответникът е изплатил на останалите арендодатели/наемодатели, за стопанска 2021-2022г. рента./наем по 120 лева на декар. Според ищецът, доколкото не му е известно, каква е стойността на реализация на произведената от ответника продукция за стопанската 2021/2022г., изплатените на останалите собственици възнаграждения за ползване на земята по аналогични договори индикира, че 30 % от нея се равняват на 120 лв. Ищецът твърди, че не е получил дължимата му рента изцяло, което поражда правния му интерес от завеждане на настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

Оспорва твърдението на ищецът, че стойността на 30% от произведената и реализирана земеделска продукция от декар през стопанската 2021/2022г. се равнява на 120 лева за декар, както и че има реализирана /продадена/ земеделска продукция добита през стопанската 2021/2022г. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът не е получил дължимата му рента изцяло за стопанската 2021/2022г., като с това плащане е изпълнил задължението си по договора за аренда и не дължи допълнително плащане за рента за стопанската 2

2021/2022г., защото не е добил и реализирал земеделска продукция, която да се равнява на повече от 60 лева за декар.

Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 11240 (единадесет хиляди двеста и четиридесет) лева, представляваща неизплатената част от рента за стопанската 2021-2022 година по Договор за аренда, вписан под № 132, том II, вх. рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - Г.Т., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.

Претендират се и направените разноски в исковото производство.

Не оспорва, че между ответника и ищеца е сключен и вписан под № 132, том II, вх. рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - Г.Т..

Не се оспорва собствеността на имота.

Не се оспорва, че за стопанската 2021/2022г. ответникът е изплатил на ищеца, чрез банков превод, по 60 лева на декар или 11 214 лева.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че ответникът му дължи неизплатената част от рента за стопанската 2021-2022 година съгласно Договор за аренда на земеделска земя.

В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на цената по арендния договор, надлежно и изцяло, и не дължи такова възнаграждение на ищцата.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че ищецът И. К. Г.К., сключил с ответникът договор за аренда на общо 186,9 дка земеделска земя, а именно: поземлен имот, Нива, представляващ имот № 047060, с площ от 40,000 дка в землището на с. Г.; поземлен имот, Нива, представляващ имот № 053026, с площ от 64,100 дка в 3 землището на с. Г.; поземлен имот, Нива, представляващ имот № 060008, с площ от 82,800 дка в землището на с. Г.. Договорът за аренда бил вписан под № 132, том II, вх.рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - гр. Г.Т. за срок от 7 (седем) години. Договорът за аренда в земеделието между страните е валидно сключен и е произвел търсените с него правни последици.

Арендното възнаграждение, според уговореното в договора, е платимо не по късно от 31 декември след изтичането на съответната стопанска година.

В чл. 5, ал. 1 от договора за аренда е записано, че арендаторът се е задължил да заплаща еднократно годишно арендно възнаграждение в размер на 30% от парична равностойност в български лева от добитата и реализирана продукция на декар, но не по-малко от 60.00 (шестдесет) лева на декар.

Срокът за плащане е до 31-ви декември, след изтичане на стопанската година.

Във връзка с поставените задачи от заключението на вещото лице се установява, че:

По първи вариант отчетените приходи от реализирана земеделска продукция и за нереализирана по пазарната цена към периода на добиването, общата стойност на приходите е в размер на 2 669 931,93 лева, като приход на декар от реализирана продукция и за нереализирана по пазарни цени към датата на добиване 311,82 лева /декар, арендното възнаграждение в размер на 30 % парична равностойност 93,55 лв/дка

По втори вариант отчетените приходи от реализирана земеделска продукция и за нереализирана по пазарната цена към датата на изготвяне на експертизата общата стойност на приходите е в размер на 1 839 968,60 лева, като приход на декар от реализирана продукция и за нереализирана по пазарни цени към датата на изготвяне на експертиза 210,64 лева/декар, арендното възнаграждение в размер на 30 % парична равностойност 63,19 лева/дка

Размерът на дължимото рентно плащане за стопанската 2021/2022г. по процесния договор за аренда, за нереализираната продукция по пазарната цена към периода на добиването й за 186,90 дка е на обща стойност 17 484,50 лева, като след приспадане на твърдяното за получено рентно плащане 11 214,00 лв., стойността на дължим остатък е в размер на 6 270,50 лева.

Размерът на дължимото рентно плащане за стопанската 2021/2022г. по 4 процесния договор за аренда, за нереализираната продукция по пазарната цена към момента на изготвяне на експертизата / 25-26.10.2023 / за 186,90 дка е на обща стойност 11810,21 лева като след приспадане на твърдяното за получено рентно плащане 11 214,00 лв., стойността на дължим остатък е в размер на 596,21 лева.

От доказателствата по делото става ясно, че падежът на арендното плащане е настъпил в края на календарната 2022г., през която стопанска година е добита продукцията върху която ответникът дължи арендно възнаграждение. Поради това дължимото арендно плащане по предявения иск следва да се определи по пазарната цена към периода на добиването й за 186,90 дка е на обща стойност 17 484,50 лева, като след приспадане на твърдяното за получено рентно плащане 11 214,00 лв., стойността на дължим остатък е в размер на 6 270,50 лева.

Съдът като взе предвид и приложените писмени доказателства намира, че предявените искове се явяват доказани по основание, а размерът им е установен от заключението на вещото лице по ССЕ. Падежът на рентното плащане е уговорен до 31-ви декември, след изтичане на стопанската година или в случая - 31.12.2022г. Констатира се, че към този момент цялата засята през стопанската година продукция е била добита. От заключението на ССЕ се установява, че към датата на падежа на паричното плащане за рента по договора - 31.12.2022г., добитата от арендатора продукция не е била реализирана. Независимо от това, при настъпване на падежа на плащането същото следва да бъде определено по размер. Страните не са обвързали падежа на задължението за рента с реализацията на произведената продукция, поради което на датата на падежа, то следва да се определи според реализационната й цена. Вещото лице е определило каква е цената на добитата от ответника продукция по средна реализационна цена, съгласно статистическите данни. След като ответникът не е извършил реализация на продукцията до датата на падежа, то тя следва да се определи по пазарни цени. Ответникът, като търговец е бил длъжен да положи грижата на добър стопанин и да реализира продукцията на изгодна цена и в срок, така че, да може да погаси рентните си плащания. При така установените от заключението на ССЕ данни, искът е доказан до сумата от 6 270,50 лева.

При горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно 5 основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

На основание на чл. 78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част на иска, а на ответника се следват разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Ищецът е сторил разноски в общ размер от 2639,56 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, от които: 448,56лв. - платената държавна такса, 1691лв. - адвокатско възнаграждение, 500 лв. депозит вещо лице. Ответникът е сторил разноски в размер на 1500,00лв./ хиляда и петстотин лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.

С оглед горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част на иска, а именно1475,92лева, а ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 661,25, определена съразмерно с отхвърлената част на иска.

Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Едноличен търговец „С.-К. К.“ със седалище и адрес на управление адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „Първа“ №8, законен представител К.

А. К. с ЕГН – **********, да заплати на И. К. Г.К. с ЕГН – **********, адрес: гр. Д. ул. „Д.К.“ №40, вх. Г, aп. 11, сумата от 6 270,50 лева, представляваща неизплатената част дължима по арендно възнаграждение за стопанската 2021/2022г. по Договор за аренда, вписан под № 132, том II, вх. рег.№ 907 от 03.04.2015г. в Служба по вписванията - Г.Т., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 13.03.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск в частта на разликата над уважения размер до претендирания размер за сумата от 4943,50 лв.