Решение № 879 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504475 по описа за 2023 година

С решение № 1800 от 07.02.2023 г., постановено по гр. д. № 73869/2021 г. на Софийски районен съд, е признато за установено по предявения от Р. А. К. срещу „Е.М.” ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Р. А. К. не дължи на „Е.М.” ЕООД следните суми: 1014,15 лв. главница, 126,83 лв. договорна лихва за периода от 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., 165,93 лв. наказателна лихва за периода от 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 126,14 лв. разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 29.04.2013 г. по гр.д. № 18569/2013 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ответника „Е.М.” ЕООД като недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон. Излага се възражение, че районният съд неправилно е приел, че задължението по издадения на 29.04.2013 г. изпълнителен лист е погасено по давност. Сочи се, че въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 3406/2013 г. по описа на ЧСИ С.Я., което изп. дело е било присъединено по молба на първоначалния кредитор към изп. дело № 2977/2012 г. на същия ЧСИ. Така двете дела били обединени и действията по тях продължавали под изп. дело № 2977/2012 г.

Въззивникът поддържа, че постановките на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, обявено на 26.06.2015 г. се прилагат занапред, поради което за вземането по изп. дело № 2977/2012 г. и присъединеното към него изп. дело № 3406/2013 г. давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. Сочи, че след тази дата по изп. дело са извършвани изпълнителни действия и са постъпвали плащания, които се отнасят за вземанията по изпълнителен лист от 28.08.2012 г.

1 и изпълнителен лист от 29.04.2013 г., годни да прекъснат давността. Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че последващите извършвани изпълнителни действия по изп. дело № 2977/2012 г. не се отнасят за сумите по изпълнителния лист от 29.04.2013 г. В тази връзка сочи, че всички извършвани изпълнителни действия и всички направени плащания по изп. дело № 2977/2012 г. след присъединяването на изп. дело № 3406/2013 г. се отнасят и за сумите по изпълнителния лист от 29.04.2013 г., което било е видно от издаденото от съдебния изпълнител удостоверение изх. № 13292/30.03.2021 г., според което сумите по двата изпълнителни листа се превеждат по изп. дело № 2977/2012 г. Сочи, че по това изп. дело редовно са извършвани валидни изпълнителни действия, като тези, извършени след присъединяването на изп. дело № 3406/2013 г., засягат и последното. След 26.05.2015 г. /датата, на която е започнала да тече за вземанията по двата изпълнителни листа/ давността била прекъсвана многократно. От конституирането на „Е.М.” ЕООД като взискател по изп. дело № 2977/2012 г. и присъединеното по него изп. дело № 3406/2013 г. до момента са постъпвали парични суми в счетоводната система на дружеството, отнесени по изп. дело № 2977/2012 г., които засягат вземанията по двата изпълнителни листа. Въз основа на тези съображения въззивникът счита, че вземането му по изпълнителния лист от 29.04.2013 г. не е погасено по давност. Настоява обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р. А. К. срещу „Е.М.” ЕООД иск за признаване за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 29.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 18569/2013 г. на СРС, а именно: сумата 1014,15 лв. главница по договор за комбинирани банкови услуги, ведно със законната лихва от 26.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 126,83 лв. договорна лихва за периода от 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., сумата 165,93 лв. наказателна лихва за периода от 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20138440403406 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844.

Ищцата твърди в исковата молба, че през м. март 2021 г. при справка в кантората на ЧСИ С.Я. узнала, че срещу нея е образувано изп. дело № 20138440403406. В издаденото на ищцата по това дело удостоверение изх. № 3292/30.03.2021 г. на ЧСИ С.Я. било указано, че задължението й по посоченото изп. дело е в размер на 1014,15 лв. главница и 308,25 лв. мораторна лихва. Това изпълнително производство било образувано през 2013 г. въз основа на изпълнителен лист от 29.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 18569/2013 г. на СРС въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Ищцата твърди, че по посоченото изп. дело № 20138440403406 по описа на ЧСИ С.Я. не са извършвани никакви изпълнителни действия.

Сочи, че с молбата за образуване на изп. дело е неправено искане от взискателя за присъединяване на процесното вземане към вече образуваното изп. дело № 2977/2022 г. между същите страни при същия ЧСИ. С разпореждане от 04.09.2013 г. ЧСИ С.Я. образувал 2 изп. дело № 20138440403406 и го присъединил към изп. дело № 2977/2012 г. По последното изп. дело се извършвали доброволни плащания, поради което принудителни изпълнителни действия срещу ищцата не били предприемани. С молба от 26.04.2018 г. ответникът поискал да встъпи като взискател по изп. дело № 3406/2013 г. и с тази молба не били направени искания за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжницата. В тази молба, както и в издаденото от ЧСИ удостоверение изх. № 13292/30.03.2021 г., било посочено, че задължението на ищцата по изп. дело № 3406/2013 г. е в размер на 1014,15 лв. главница и 308,25 лв. мораторни лихви. Ищцата сочи, че въпреки, че изп. дело № 3406/2013 г. е присъединено към изп. дело № 2977/2012 г., по което са извършвани доброволни плащания, те не са били пропорционално разделяни по двете дела, а са погасявали дълга само по изп. дело № 2977/2022 г., което не е предмет на настоящото производство. Твърди, че изп. дело № 3406/2013 г. се е перемирало на 04.09.2015 г. От този момент срещу ищцата не са били извършвани никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което счита, че вземането, предмет на принудително изпълнение по посоченото изп. дело № 3406/2013 г. се е погасило по давност на 04.09.2018 г. С оглед на това ищцата счита, че не дължи като погасени по давност вземанията по издадения изпълнителен лист от 29.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 18569/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 20138440403406 по описа на ЧСИ С. Я..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Е.М.” ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че процесното вземане не е погасено по давност. Сочи, че е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му като погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или неуспешност на посочения изпълнителен способ. Излага довод, че към момента на образуване на изп. дело № 3406/2013 г. било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., което било приложимо в случая, а новото разрешение, дадено в т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, следвало да се прилага от 26.06.2015 г. занапред.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18569/2013 г. на Софийски районен съд, с който длъжникът Р. А. К. е осъдена да заплати на „ОББ” АД сумата 1014,15 лв. - главница по договор за комбинирани банкови услуги, ведно със законната лихва от 26.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 126,83 лв. – договорна лихва за периода от 19.07.2011 г. до 25.04.2013 г., и сумата 165,93 лв. – наказателна лихва за периода от 19.07.2013 г. до 25.04.2013 г., както и разноски в размер 126,14 лв.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист кредиторът „ОББ” АД е подал на 02.09.2013 г. молба до ЧСИ С.Я. за събиране на присъдените с него суми от длъжника Р. А.

К., като с молбата е поискал изпълнителното дело да бъде присъединено към изп. дело № 3

2977/2012 г., образувано срещу същия длъжник. В молбата на взискателя са посочени изпълнителни способи – запор върху трудовото възнаграждение, възбрана на недвижим имот, запор върху МПС, движими вещи и дялове от търговски дружества ако такива бъдат установени.

По така подадената молба на 04.09.2013 г. ЧСИ С.Я. е разпоредил да се образува изп. дело № 20138440403406 с длъжник Р. А. К., което да бъде присъединено към изп. дело № 20128440402977 за събиране на посочените в изпълнителния лист суми.

Видно е от приложеното изп. дело № 20128440402977 по описа на ЧСИ С.Я., че същото е образувано на 26.09.2012 г. по молба на „ОББ” АД за принудително изпълнение срещу Р. А. К. въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 33173/2012 г. на СРС, с която последната е осъдена да заплати на кредитора сумата 6709,11 лв., дължима по договор за комбинирана банкова услуга, ведно със законната лихва от 10.07.2012 г. до изплащане на вземането, сумата 756,63 лв. договорна лихва за периода от 05.05.2011 г. до 09.07.2012 г. и разноски в размер на 586,07 лв. С разпореждането за образуване е изпратена покана за доброволно изпълнение, разпоредено е извършване на справки за длъжника, налагане на запор върху банковите сметки, насрочен е опис и оценка на движимо имущество. На 04.10.2012 г. са изпратени запорни съобщения до три търговски банки, в които длъжницата е имала сметки. На 28.11.2012 г. е наложен запор върху собствен на длъжника лек автомобил.

С молба от 22.02.2014 г. всикателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на 11.08.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Интер Билд 2000” ЕООД. На 15.10.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Брилянт 35” ЕООД.

На 26.09.2016 г. взискателят е поискал да се извърши справка за наличие на недвижими имоти и МПС и съответно налагане на възбрана и запор, както и на запор върху вземанията на длъжника в „ПИБ” АД. На 04.10.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „ПИБ” АД.

На 09.02.2018 г. по изп. дело е подадена молба от „Е.М.” ЕООД за конституирането му като взискател по делото на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК въз основа на извършено прехвърляне на вземанията по изп. дело от „ОББ” АД. С разпореждане на ЧСИ от 08.05.2018 г. „Е.М.” ЕООД е конституирано като взискател. В молбата е посочено, че актуалният размер на задължението към 06.02.2018 г. е 9308,62 лв., от които главница в размер на 6709,11 лв. и лихви в размер на 2599,51 лв.

Видно е от съдържащите се в кориците на изп. дело № 2977/2012 г. платежни нареждания, както и от извършените от ЧСИ вписвания, че в периода от 18.10.2012 г. до 24.06.2022 г. длъжникът Р. К. е извършвала доброволни плащания на суми по изп. дело № 2977/2012 г.

По молба на длъжника е издадено от ЧСИ удостоверение изх. № 13292/30.03.2021 г., в което е посочено, че към изп. дело № 2977/2012 г., образувано въз основа на изпълнителен 4 лист по ч.гр.д. № 33173/2012 г. на СРС, е присъединено изп. дело № 3406/2013 г. въз основа на изпълнителен лист по гр.д. № 18568/2013 г. на СРС. Посочено е, че към датата на удостоверението длъжникът Р. К. дължи следните суми: главница от 670911 лв. със законна лихва от 9,32 лв. – по дело № 2977/2012 г., главница от 1014,15 лв. със законна лихва от 313,25 лв. – по дело № 3406/2013 г., 308,25 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./, 409 лв. присъдени разноски, 1,172,34 лв. такси по ТТЗЧСИ, дължими към 31.01.2021 г. в полза на ЧСИ.