Определение № 640 от 10.07.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 640 гр. гр. Добрич, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Веселина В. Г. като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно частно гражданско дело № 20263200500424 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл.

396 от ГПК по повод частна жалба с вх.№ 10943/12.05.2026г., подадена от П. Р.

Д. с ЕГН ********** и М. А. Д. с ЕГН **********, двамата от гр. Д., ж.к ***, чрез адвокат С. Х., срещу определение № 1120 от 11.05.2026г. по гр.д.№ 3199/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е допуснато обезпечение на предявения от Г. Г. Й. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Г. Й. М. с ЕГН **********, двамата от гр. Д., ул. ***, иск за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането 13.10.2025г. до окончателното изплащане на главното задължение, чрез налагане на обезпечителна мярка: „ЗАПОР” върху банковите сметки на двамата ответника в „УниКредит Булбанк“ АД,

„Банка ДСК“ АД,

„Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „ПроКредит Банк(България)“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Тексим Банк“ АД, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, до размера на претендираното вземане от 1 533,88 евро.

Жалбоподателите намират определението за неправилно и незаконосъобразно. Считат, че допуснатата обезпечителна мярка запор върху банковите им сметки не е подходяща, предвид размера на иска. Поддържат, че мярката е приложена в нарушение на чл. 395, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 2 от ГПК, при несъобразяване от съда на способността й да постигне задачите на обезпечителната защита и неотчитане на интереса на ответника, налагащ ограничаването на правната му сфера да не надхвърля обезпечителната 1 нужда. Наложената мярка водела до свръхобезпечаване и ненужно блокиране на имуществото на ответниците, тъй като по банковите си сметки те получавали единствените си доходи от месечни заплати, с които заплащали всички текущи битови сметки, вноски по ипотечен и потребителски кредит и покривали разходите за издръжка на четиричленното си семейство от двама възрастни и две деца – едното непълнолетно, а другото абитуриент и кандидат-студент. Освен това ответниците още не разполагали с представените от ищеца писмени доказателства и не били успели да вземат становище по тях.

Съгласно чл. 396, ал. 1 от ГПК определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК. В случая обжалваното определение е постановено на 11.05.2026г. и подадената срещу него жалба от 12.05.2026г. при всички случаи не е просрочена. Тя е подадена от страна по делото с правен интерес от оспорване на неизгодното за нея обжалваемо определение и е допустима.

Насрещната по жалбата страна е представила писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

След като обсъди жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното:

Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 389 от ГПК по повод заявено в молба с вх.№ 10761/11.05.2026г. от ищеца за допускане на обезпечение на предявените от него с искова молба с вх.№ 20935/12.11.2025г. субективно съединени искове за осъждане на двамата ответници солидарно да му заплатят сумата от 3000 лв. (1533,88 евро), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания от телесно увреждане и чувство на страх), причинени от противообществена проява на непълнолетния им син, който живеел при тях К. П. Д. с ЕГН ********** на 13.10.2025г., поради недобре изпълнен родителски дълг по възпитание и контрол, ведно със законната лихва от 13.10.2025г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 48 вр. чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД.

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства – постановление от 30.10.2025г. по преписка вх.№ 4584/2025г. на РП – Добрич за отказ за образуване на досъдебно производство срещу непълнолетния К. П.

Д. и изпращане на основание чл. 61, ал. 2 от НК на материалите на МКБППМН за налагане на възпитателна мярка; амбулаторен лист от преглед на ищеца на дата 15.10.2025г. с поставена диагноза „повърхностни травми на главата с неуточнена локализация“, диск, съдържащ снимки от травматични наранявания от твърдяната дата 13.10.2025г. и сигнал от родител на ищеца до ръководството на ПГВМ гр. Добрич относно агресивно поведение на ученик в 2 същата. Със становище вх.№ 2245/02.02.2026г. ищецът е представил отговор от директора на гимназията на изпратения по ел.поща сигнал относно предприетите по случая действия. С молба вх.№ 10759/11.05.2026г. и по указание на съда за отстраняване нередовност на исковата молба ищецът е представил препис от приложените към исковата молба доказателства за връчване на ответниците, както и разпечатки на цветни снимки от диска и допълнително амбулаторен лист за преглед на ищеца от психиатър на 13.01.2026г. с диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Преписът от приложенията е връчен на ответниците чрез адвоката им на 13.05.2026г., според удостовереното в съобщение на л. 31 от делото, а ответниците са изразили становище по тях на дата 27.05.2026г.

По молба с вх.№ 10761/11.05.2026г. от ищеца за допускане на обезпечение на исковете районният съд е постановил сега обжалваното определение, с което в обезпечаване на исковете е наложена мярката „Запор“ на суми по банковите сметки на двамата ответници в посочените от ищеца банки до размера на сумата от 1 533,88 евро, при условие на внесена от ищеца парична гаранция в размер на 150 евро.

Кумулативните предпоставки за допускане обезпечението на иска са изрично уредени или се извличат чрез тълкуване на нормите, регламентиращи обезпечителния процес (чл. 391, ал. 1; чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК) - предявеният иск да е допустим, подкрепен с доказателства и да е налице обезпечителна нужда, а посочената обезпечителна мярка да е подходяща.

Осъдителните пасивно субективно искове са надлежно индивидуализирани по основание и размер и са допустими. Исковата молба е редовна - невръчването на приложенията към нея на ответниците сочи на процесуално нарушение на съда, а не на нередовност на исковата молба.

Невръчването на тези приложения на ответниците към момента на подаване на частната жалба не е релевантно към основателността на молбата за допускане на обезпечение – такова може да бъде поискано и допуснато по всяко време на висящността на процеса, в т. ч. още при подаване на исковата молба и много преди връчване на препис от нея на ответника.

Вероятната основателност на иска е налице, когато той е подкрепен с писмени доказателства, установяващи факта на претендираното право. При извършената от районния съд преценка, че исковете не са подкрепени с убедителни писмени доказателства, обосновано е приложението на хипотезата по чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК – за засвидетелстване на вероятната основателност на исковете чрез внасяне от ищеца на гаранция в определен от съда размер.

Когато се касае за предявен иск за заплащане на парична сума, нуждата от налагане на обезпечителна мярка е предпоставена от самия характер на заявената претенция, без необходимост от нарочно обосноваване, а посочената такава - запор на суми по банкова сметка на ответниците, е подходяща за гарантиране бъдещото събиране на евентуално присъдено със съдебно 3 решение вземане. Обезпечителните мерки имат за цел да гарантират бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес като обезпечат съхранението на имуществото на длъжника. Според чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане. Безспорно, обезпечителната мярка следва да бъде адекватна, т.е. същата да е допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение. Затова и мерките са само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида на иска и търсената защита. Запорът на вземания е предвиден като обезпечителна мярка в чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК и е една от обичайните, налагани в рамките на обезпечителното производство, когато предмет на спора е претендирано парично вземане.

Наведените в частната жалба оплаквания за свръхобезпеченост са неоснователни, защото запорът на сумите по банковите сметки на двамата ответници е допуснат общо до размера на исковата претенция от 1 533,88 евро.

Запорът има действие както върху наличните в банковата сметка към датата на налагането му (датата на получаване на запорното съобщение) средства, така и по отношение на последващите постъпления. Посоченото в жалбата, че по банковите сметки на ответниците постъпват единствено суми от трудовите им възнаграждения съставлява възражение за налагане на обезпечението в нарушение на чл. 393, ал. 2 от ГПК, според който не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Запор може да бъде наложен върху всички вземания, включително и такива, които са обявени, че не подлежат на принудително изпълнение. Длъжникът, който извлича благоприятни последици, следва да докаже предпоставките на чл.

446-446а от ГПК, а именно, че доходът, получен по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора е с произход трудово възнаграждение или пенсия, чиито размери не надхвърлят МРЗ за страната, но това следва да стане при предприемане на действия по принудителното изпълнение в рамките на изпълнителния процес, а не при допускане на обезпечението. За да се зачете обаче несеквестируемостта на вземането по банковите сметки на ответниците в обезпечителното производството като пречка по смисъла на чл.

393, ал. 2 от ГПК, следва съдът по обезпечението да знае източникът на постъпленията по тях и по-конкретно, че постъпват единствено работни заплати. С информация относно източника на всички постъпления по сметката на ответниците съдът в случая не разполага, нито такава се представя с частната жалба. Вън от това, с оглед предназначението и характера на обезпечителното производство, съдът по обезпечението няма и задължение при допускането му да проверява дали по банкова сметка на ответника изобщо постъпват средства (обезпечителен запор може да бъде наложен и на празна банкова сметка), нито дали по сметката постъпват единствено суми, за 4 чието секвестиране е налице забрана. Когато по сметката, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления ( така т. 13 от TP № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС), като приложение намират разпоредбите на чл. 446а от ГПК.

Определянето на вида и размера на несеквестируемия доход е задължение на съдебния изпълнител при изпълняване на допуснатата обезпечителна мярка (чл. 446а, ал. 5 от ГПК), а не към момента на допускане на обезпечението на иска. Отделно от изложеното, ответниците разполагат с възможностите по чл.

398, ал. 1 и 2 от ГПК за замяна на обезпечението.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че оспорваното обезпечение чрез налагане на мярката „запор“ на вземания по банковите сметки на ответниците до размера на общата сума от 1 533,88 евро (при искането за солидарно осъждане), е допуснато при наличие на всички предпоставки на чл. 391 от ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.