Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2298 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2672/2023
Вид
Определение № 2298
Подписан
13.05.2024
В сила
13.05.2024
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. София, 13.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002102672 по описа за 2023 го дина

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Л. Е. Л., с адрес в гр. Варна, чрез адв. Д. Х., против въззивно решение № 24 от 20 февруари 2023 г., постановено по в.гр.д. № 498/2022 г. по описа на Апелативен съ д Варна, с което е потвърдено решение № 965 от 19 юли 2022 г., постановено по гр. д. № 930/2021 г. по описа на Окръжен съ д Варна, за отхвърляне на предявените от Л. Е. Л. срещу Р. И. П. искове за унищожаване на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗ Д (поради измама), както и на основание чл. 28, ал. 1 ЗЗ Д (поради грешка) на сключени между страните: 1/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 10/2019 г., том 4, рег. № 11412, н. д. № 550/2019 г. на нотариус Орлин Стефанов, с който Л. прехвърля на П. недвижими имоти, подробно индивидуализирани в решението, а именно: жилищна еднофамилна сграда, гараж, складово помещение, поземлен имот, в който са изгра дени гореописаните сгради; 2/ договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 11/2019 г., том 4, рег. № 11414, н. д. № 551/2019 г. на нотариус Орлин Стефанов, с който Л. прехвърля на П. поземлен имот, находящ се в землището на гр. Аксаково, общ. Аксаково, местност „Топръклък“, подробно индивидуализиран в решението. С решението са отхвърлени и предявените искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗ Д за разваляне на същите договори поради неизпълнение на задължението за плащане на про дажната цена. В тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се твър ди, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявено е, че въззивният съд неправилно приел, че не са налице твърдените пороци във волята на Л.. Според съда погрешното решение от гледна точка на мотивите за сключване на договора не водел о до порок на волята, обуславящ унищожаемост на с делката.

1

Касаторът твърди, че грешката била основание за унищожаване на е дна сделка, когато е свързана с фактическите обстоятелства, пре дмет на договора, тъй като, ако не е била несъответстващата на действителността представа, волеизявлението не би било извършено; грешката в предмета можела да се отнася и до съдържанието на някоя от престациите. При сключване на процесните сделки Л. имал представа, че прехвърля имоти срещу задължение за издръжка и гле дане, както и че за поземления имот, нахо дящ се в землището на гр. Аксаково, е уговорена продажна цена от 19500 лева; Л. нямал вина за изпадането си в грешка относно онова, за което е било постигнато съгласие. Насрещната страна пък се възползвала от тази невярна представа. За да приеме, че Л. бил наясно с вида на сделките, съдът се позовал на показанията на св. Петров, според когото ищецът искал да прехвърли имотите на племенника си, за да не останат за децата му; в действителност обаче свидетелят не твърдял такова нещо. Съдът приел, че това бил допълнителен мотив за прехвърлителните сделки и така дописал факти и обстоятелства, върху които изгра дил неправилни правни изводи. В същото време съдът не съобразил изявлението на сви детеля, че Л. многократно заявявал нуждата си от помощ, което било доказателство за необхо димостта от гледане и издръжка. Показанията на другия свидетел идентично представяли, че действителната воля на прехвърлителя била да прехвърли имотите срещу задължение за издръжка и гле дане. Съдът обаче приел, че свидетелите нямали непосредствени впечатления относно водените между страните преговори. По време на всички разговори П. извършвал измамливи действия и въвел в заблуж дение прехвърлителя. Единствената причина Л. да се съгласи да продаде поземления имот в гр. Аксаково, била, че имало уговорка другите имоти да се прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане. Ако знаел действителното положение, касаторът не би сключил нито една от двете сделки. Поддържа се, че неправилно съдът основавал изводите на показанията на св. Янакиева, които били в противоречие с нотариално заверената декларация; тази декларация не била предадена на свидетелката с готов текст и не била подписана от Л. в кантората й; този документ не бил заверен в гр. Варна, а в гр. Бяла, следователно бил подписан пред нотариуса, а не пред други лица. Това водел о до съмнения в истинността на показанията на свидетелката, която освен това била и заинтересована страна по смисъла на чл. 172 ГПК, тъй като би носила дисциплинарна отговорност заради показанията си. Тези обстоятелства не били изследвани от въззивния съд.

Освен това заявеното от св. Янакиева, че не си спомня при изповядване на сделките Л. да е индикирал, че не разбира какво се чете, не трябвало да се приравнява на категоричност, както неправилно е приел съдът. Относно приетата по делото експертиза съдът изложил неправилни изводи. Според вещото лице при определени условия Л. можел да възприема говор до 1 м разстояние, на разстояние 1,50 м би могъл да не чува изобщо ясно думите, а при наличие на странични шумове можел да не възприема нищо дори и при по-голяма сила на звука. Св. Стефанов заявил, че в кантората му страните са 2 били на над 2 м разстояние от него, а св. Янакиева нямала спомен Л. да е дал индикация че не разбира какво се чете. Тази липса на спомен съ дът приравнявал на категоричност и така изопачавал показанията. Освен това въззивният съд не разгледал възражението за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, която оставила без уважение доказателственото искане на ищеца П. да представи брачния договор, сключен със съпругата му малко преди изповядване на процесните сделки. За да сключи брачен договор, който изключва съпружеската имуществена общност непосредствено преди придобиване собствеността на процесните имоти, П. изобщо нямал намерение да поема задължение за издръжка и гледане. Освен това съдът в нарушение на закона не изсле двал какво е било семейното положение на П.. Във връзка с исковете за разваляне на договорите се твърди, че продажната цена не била платена от П.. Той се възползвал от притесненията на ищеца, породени от обявяване на извънре дното положение на 13.03.2020 г., и го уговорил да му върне сумата, която му е дал в общ размер на 20000 лева, включваща именно сумите от двете сделки. Така Л. останал без имоти, без паричните средства и без издръжка и гле дане. В изложението към касационната жалба се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът по касационната жалба Р. И. П., чрез а дв. Д. Г., в писмен отговор изразява становище за липсата на основание за допускане на касационното обжалване.

Между страните не е спорно, че след прекратяването на съпружеска имуществена общност относно процесните имоти, Л. е станал едноличен собственик на същите. Впоследствие, на 05.11.2019 г., той се е разпоре дил с тях в полза на Р. П. – негов племенник, като продал поземления имот в гр.

Варна, ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, за 19500 лева, заплатени и получени от продавача по банков път преди подписване на договора, а земеделския имот в землището на гр.

Аксаково продал за 348,50 лева, която сума била получена от про давача напълно и в брой преди подписване на договора. Превеждането на сумата от 19500 лева от П. по банкова сметка на Л. се установява от приетото по делото извлечение от банковата сметка на ищеца. Не е спорно и обстоятелството, че на 17.03.2020 г. Л. е превел на П. сумата от 20000 лева, с посочено основание в платежното нареждане „връщане“. С покана за доброволно изпълнение, получена от П. на 04.03.2021 г., Л. е отправил искане за прехвърляне обратно на процесните недвижими имоти поради въвеждането му в заблуждение и несъответствие на постигнатите предварителни договорки със сключените сделки.

За установяване твърденията на страните относно обстоятелствата по сключването на процесните две сделки са представени писмени и гласни доказателства и заключение на ме дицинска експертиза. От съвкупния им анализ съдът приема за доказано, че към датата на сключване на двата договора Л. е страдал от редица хронични заболявания, измежду които и 3 нарушения в слуха с прогресивен ход, а с решение на ТЕЛК от 07.11.2017 г. му била призната пожизнена инвалидизация, със степен на увреж дане 52 %.

От неоспореното заключение на експертизата относно проблемите със слуха се установява, че е налице двустранна невросензорна загуба на слуха, което се дължи на увреда на нервните клетки, отговорни за слуховото възприятие; това състояние възниквало с процеса на стареене, било необратимо, характеризирало се с прогресиращо намаление на слуха, неясно разбиране на речта, невъзможност за възприемане на ясни звуци, невъзможност за възприемане и интерпретация на речта при фонов шум; при извършено изследване към 12.06.2020 г. била опре делена загуба на слуха за двете уши в диапазона на т.нар. практическа глухота; споре д вещото лице при тази степен на намаление за слуха пациентът не би могъл да възприема адекватно нормален разговор от разстояние 2-3 м. При изслушването си от съда експертът пояснява, че шумове от различни странични източници влошават многократно възприятието, докато при тиха среда и силно говорене само от един човек Л. може правилно да възприеме казаното му при разстояние до 1,5 м; няма данни в каква степен е бил нарушен слухът към датата на сключване на процесните договори, но според експерта тези проблеми са били налице и към този момент, тъй като липсвали индиции за внезапното им настъпване в периода м. 11.2019 г.-м. 06.2020 г.; Л. имал развити компесаторни механизми като следене на устните на събесе дника, навеждане напред към говорещия, повтаряне, които спомагали за възприемане на казаното му. За това, че ищецът е имал затруднения със слуха, но е можел да възприема говора на събеседника си при разговор на по-висок глас и от по-близко разстояние, сочат в показанията си св. Петров и Янакиева. Според св. Стефанов – нотариусът, пред когото са сключени процесните с делки, в помещението, в което изповядвал сделките, разстоянието между него и страните е около 2 м; свидетелят няма конкретен спомен за въпросните две сделки, но посочва, че винаги се старае да чете актовете ясно и да е убеден, че го чуват; когато имало глухи или неграмотни лица, спазвал правилата на ГПК, а ако някои лица посочели, че не чуват добре, ги настанявал по-близо до него; сделката се коментирала и преди официалното четене на акта, а освен това винаги питал страните дали са съгласни и дали разбират какво подписват. Св. Янакиева, ангажирана като адвокат от Л. за подготовка на проектите за нотариалните актове и присъствала на нотариалното изповядване на сделките, сочи, че Л. не е показал инидикации, че не разбира какво чете нотариусът; после дният изрично го попитал дали е чул и разбрал за какво ще се по дписва; тя счита, че Л. бил категоричен, че желае да продаде имотите си на своя племенник, тъй като бил обиден на децата си; не бил казвал, че иска да е срещу издръжка и гледане; знаел, че сделката за имота с данъчна оценка от около 100000 лева ще се продаде за сумата от 20000 лева, която била преве дена в деня на подписване на нотариалния акт; бил запознат пре дварително със съдържанието на изповяданите пред нотариуса сделки. Подписаната впоследствие декларация, съгласно която племенникът му декларирал, че ще 4 полага грижи за него, е изготвена от свидетелката по предоставен й от Л. текст, което се направило, за да бъде последният спокоен. Извод, че влошените отношения между ищеца и неговите деца е водещият мотив за предприетите от него действия по разпореждане с притежаваното имущество в полза на своя племенник, съдът основава и на показанията на останалите свидетели. Св. Христов сочи, че Л. му е спо делял, че иска да прехвърли имотите си на племенника, защото не иска да ги остави на бившата си съпруга, а св. Хр. Петров потвърждава, че Л. не по ддържа контакти с бившата си съпруга и двете си дъщери, както и че е в лоши взаимоотношения с тях.