Решение № 4742 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4742 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯ. ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20251110146167 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от А. „П.и.“ срещу „З.д.Б.И.“ АД за заплащане на сумата от 376,26 евро/735,90лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- увредената ограничителна система в резултат на настъпило ПТП на 18.22.2022 г. на АМТ при км 300+920 ляво, причинено от виновното поведение на водача на МПС ***********, с рег.

№ **********, чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД Б.И. АД, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане, и 96,04 евро/187,83 лв. за мораторна лихва върху главницата, за периода 20.10.2023-11.09.2025г.

Посочва се, че общата стойност на вредите възлиза на 4155,31 лв. с ДДС, от които след покана на 19.10.2023 г. ответникът е заплатил сумата 1975,12 евро/3862,99 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е изпълнил задължението си като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва исковете само по размер с доводи, че щетата възлиза на сумата 3862,99 лв., а от претендираната цена за възстановяване на 28 метра мантинела следва да се приспадне стойността на увредената като вторична суровина, която изчислил на 149,46 евро/292.32 лв.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На осноснование чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички правнорелеватни факти за възникване на спорното право, както и че ответното дружество е заплатило на ищеца сумата 1975,12 евро/3862,99 лв. Единствено спорно е размерът на исковете, респ.

1 обстоятелството дали със заплащането на тази сума е погасено изцяло паричното задължение.

За изясняване на спора е допусната съдебна оценителна експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, по която вещото лице установява, че пазарната стойност на нанесените щети е сумата 2124,58 евро/4155,31 лв. - стойност на предпазната ограда (мантинела), с необходимите разходи за монтаж и демонтаж. Остатъчната стойност на увредената ограничителна система, която може да се оползотвори като вторична суровина е 99,58 евро/194,76 лв.

На обезщетяване подлежат увредените лица за причинените им при настъпване на застрахователно събитие имуществени вреди по тяхната пазарна стойност, на осн. чл. 499, ал. 2 от КЗ. Ответникът, в качеството на застраховател по застраховка ГО на причинилия ПТП водач, следва да заплати размера на причинените вреди според действителната им стойност, като се приспадне остатъчната стойност на огтаничителната система, с оглед принципът за недопускане неоснователно обогатяване, доколкото остатъчните материали биха могли да бъдат реализирани чрез рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини (вж. и Решение № 7436 от 05.12.2025 г. по в.гр. д. № 8359/2025 г. на СГС, Решение № 2324 от 21.04.2020 г. по в.гр. д. № 5859/2019 г. на СГС и др.). Ето защо съдът, като взе предвид заключението на СОЕ и платеното от ответника, приема, че иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен за сумата 49,88 евро/97,56 лв., а до пълния предявен размер се явява неоснователен. Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-12.09.2025г., поради което следва да бъде присъдена.

С оглед изхода на спора по главния иск, частично основателна е акцесорната претенция за лихва за забава, при условията на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ и приетите писмени доказателства по чл. 380 от КЗ, за неплатеното в срок застрахователно обезщетение, чийто размер съдът определя, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, за сумата 12,73 евро за периода 20.10.202311.09.2025г. а до пълния предявен размер иска следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за платена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на юрисконсулт за сумата общо 48,63 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, за платено възнаграждение на вещо лице и на адвокат за сумата общо 265,00 евро.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, с ЕИК:*********, да заплати на А. „П.и.“, Булстат: ********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата 99,58 евро – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди- увредената ограничителна система, настъпили в резултат на ПТП на 18.22.2022 г. на АМТ при км 300+920 ляво, причинено от виновното поведение на водача на МПС ***********, с рег. № **********, чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗД Б.И. АД, щета №*********, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2025 г. до окончателното й изплащане, и сумата 12,73 евро – мораторна лихва за периода 20.10.2023-11.09.2025г.; като иска за главница за 2 разликата над уважения размер от 99,58 евро до пълния предявен размер 376,26 евро и иска за лихва над уважения размер от 12,73 евро до пълния предявен размер от 96,04 евро – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ЗД „Б.И.““ АД, с ЕИК:*********, да заплати на А. „П.и.“, Булстат: ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 48,63 евро – съдебни разноски.

ОСЪЖДА А. „П.и.“, Булстат: ********, да заплати на „ЗД „Б.И.““ АД, с ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 265,00 евро – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „ЗД „Б.И.““ А Д по банкова сметка на А. „П.и.“ № IBAN *********, BIC *******.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3