Решение № 379 от 08.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан М. при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Стефан М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600782 по описа за 2023 година

Делото се разглежда за втори път от САС по гл. XXI НПК и негов предмет е проверката на постановената на 20.04.2023 г. присъда по н.о.х.д. № 4498/20 г. на СГС (НО, 22 с.), с която и четиримата подсъдими са били изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения, както следва: а) подс. А. Д. У., с ЕГН: ********** – по чл.

301, ал.1 НК (за това - на 23.08.13 г. в гр. София като длъжностно лице, лекарординатор към СБАЛЛС на СЦЗ, да е приела като дар, какъвто не й се следва, сумата от 1000 лв., загдето е извършила, загдето не е извършила и за да извърши действия по служба); б) подс. О. Ч. Н., с ЕГН: ********** – по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК (за това - на 23.08.13 г. в с. Арчар, Видинска област, като извършител – умишлено улеснен от помагача Ч. Ц., да е приел като неследващ му се дар сумата от 3000 лв., за да упражни върху длъжностното лице д-р А. У. влияние при вземането на решение); и по чл. 304, ал.1 НК (за това - на 23.08.13 г. в гр. София да е дал като дар сумата от 1000 лв. на длъжностно лице – доктор А. У., лекар-ординатор към СБАЛЛС на СЦЗ, загдето същата е извършила и не е извършила, както и за да извърши действие по служба); в) подс. Ч. И. Ц., с ЕГН: ********** – по чл. 304б, ал.1, вр. чл. 20, ал.4 НК (за това - в периода 14-23.08.2013 г. от Затвора в гр. Враца, като помагач – чрез съвети и разяснения, умишлено да е улеснил извършителя О. Н. да приеме като неследващ му се дар сумата от 3000 лв., за да упражни върху длъжностното лице д-р А. У. влияние при вземането на решение); и г) подс. Б. И. М., с ЕГН: ********** – по чл. 225в, ал.1 НК (за това - на 19.08.2013 г. в гр. София, като лекар в „МДЛ Русев“ ЕООД, да е поискал и приел сумата от 300 лв. като неследваща му се облага, за да наруши задълженията си по трудов договор, длъжностна характеристика и Нар.№ 27/30.06.2010 г. при тълкуването на резултатите от ядрено-магнитното изследване на В. Н. Д.).

Оправдателната присъда, която също е втора поред (след постановената от САС 1 с Решение № 4/18.04.19 г. по в.н.о.х.д. № 46/18 г. отмяна на предходно издадената от СГС присъда по първоначално проведеното н.о.х.д. № С-30/16 г.), отново е оспорена в срока и по реда на чл. 319 НПК с въззивен протест на Софийската градска прокуратура (СГП), чийто петитум е всички подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения (чл. 336, ал.1, т.2 НПК).

Протестът, изцяло поддържан от участващия в откритото заседание пред САС представител на държавното обвинение, не съдържа конкретни аргументи за неправилността на първоинстанционния съдебен акт, защото в него прокурорът единствено е отразил тезата си, че деянията на У., Н., Ц. и М. се доказват „по безспорен начин“ от показанията на свидетелите Д., Ш., Д. и П.; от приетата медицинска експертиза; от „информацията, придобита чрез СРС-та“, както и от „множеството писмени доказателства“. Съдържанието на протеста, впрочем, може да се приеме и донякъде за „нестандартно“ (условно казано), защото повече от половината му текст е посветен не на пороците, които прокурорът е открил в оправдателната присъда, а на „неправилните“ (според него) твърдения в пледоарията на участвалите пред СГС защитници на подсъдимите.

Опит да „допълни“ (макар и извън срока по чл. 320, ал.4 НПК) тезата на обвинението пред въззивния съд прави участвалият прокурор от САП, според когото Градският съд е игнорирал редица обвинителни доказателства от показанията на свидетелите Ш., Д. и Д., от използваните специални разузнавателни средства и съдебно-медицинската експертиза; приел е „по предположение“ някои от фактическите си изводи (напр. за телефонната комуникация между свидетелите Д. и Д.); фаворизирал е обясненията на подс. М., вместо уличаващата го информация от експлоатираните СРС (относно твърдението за приетата като дар сума от 300 лв.); премълчал е в мотивите си „какви са правните съображения за взетото решение“ (чл. 305, ал.3 НПК) относно оправдаването на подс. Ч. Ц..

За потвърждаване на протестираната присъда пледират пред САС четиримата подсъдими и техните защитници: а. П. (за подс. У.) – с доводите, че по делото, от една страна, не се доказва фактът инкриминираната като подкуп сума от 1000 лв. да е била дадена от подс. Н., респ. приета от подзащитната й, както и поради неправилната формулировка на обвинението относно вменените с него действия/бездействия по служба, които е трябвало да бъдат осъществени; адвокатите Б. и Б. (за подс. Н.) – с аргумента, че неговото участие и в двете инкриминирани деяния (по чл. 304, ал.1 и по чл. 304б, ал.1 НК) е останало недоказано; адв. Д. (за подс. Ц.) – с лаконичната теза, че присъдата е правилна, а протестът срещу нея – неоснователен; и адв. С. (за подс. М.) – с виждането, че при нейния подзащитен е налице класическа „провокация към подкуп“; че резултатите от прилаганите по това обвинение СРС, на които прокурорът се позовава, са неизползваеми при „нетежки“ престъпления (каквото е стопанският подкуп по чл. 225в, ал.1 НК); че подс. М., всъщност, не е нарушил нито едно от предявените с обвинението негови трудови задължения; че извършеното разчитане на резултатите от ЯМР не е имало решаващо значение за прекъсването на наказанието на затворника Д.; че М. е приел сумата от 300 лв. със съзнанието, че по този начин св. Ш. е заплатила услугата за изследването.

САС намери, че следва да потвърди оспорената с протеста присъда.

Тя, като краен резултат, е правилна, въпреки, че някои от мотивите за оправдаването на подсъдимите следва да бъдат прецизирани (чл. 337, ал.3 НПК), защото част от претендираните в обвинението деяния изобщо не се установяват от фактическа страна, а други се явяват изначално несъставомерни по начина, по който е зададена правната им квалификация. В случая липсата на конкретни доводи в протеста срещу оправдаването на подсъдимите поставя в невъзможност втората инстанция да 2 даде и съответно дължимите отговори по чл. 339, ал.2 НПК, но това не се явява пречка за извършване на пълната служебна проверка по чл. 314, ал.1 НПК.

I.

Пред Градския съд са били събрани всички възможни доказателства, необходими за изясняване на фактите по обвинението и в тази насока не са допуснати пропуски, налагащи провеждането на въззивно съдебно следствие. Част от приетите обстоятелства могат да бъдат изцяло споделени, а други – прецизирани от САС чрез установяването на някои несъществени „нови фактически положения“ (чл. 316 НПК), които не променят правните изводи за оправдаването на подсъдимите.

В периода между м. април и м. август 2013 г. подс. А. У. работила в болницата (СБАЛЛС) към Затвора в гр. София като лекар-ординатор в отделението по неврология. Познавала се както с подс. Б. М. (специалист по образна диагностика, който в същия период бил трудово ангажиран в притежавана от „МДЛ Русев“ ЕООД медико-диагностична лаборатория, помещаваща се в сградата на УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София, ж.к. „Младост 1“), така и с подс. О. Н. (по това време – охранител в ГД“ИН“ и бивш надзирател в СЦЗ). В посочения период подс. Ч. Ц. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Враца и се познавал с подс. О. Н..

През м. април 2013 г. свидетелят В. Н. Д., лишен от свобода в Затвора в гр.

Белене, решил да предприеме действия, чрез които временно да излезе на свобода, симулирайки здравословни проблеми, налагащи прекъсване на наказанието му.

Споделил идеята си със своя съкилийник – св. К. Д., който предложил съдействие, тъй като негов познат (подс. Ч. Ц., лишен от свобода във Врачанския затвор) имал контакти с лица от болницата на СЦЗ. Чрез нерегламентирана употреба на мобилни телефони св. Д. се свързал с подс. Ц., който му разяснил, че общата цена на „услугата“ възлиза на 5000 лв., както и че принципните оплаквания от зъбобол, които Д. изпитвал, не са достатъчни. Разяснил още, че затворникът трябвало да симулира болки в кръста и обездвижване на крак, за да се постави диагноза „дископатия“ и нужда от операция. Св.

Д. възразил срещу размера на сумата от 5000 лв. и поискал редуцирането й до 2000 лв., но получил от св. Д. отговор, че това не е възможно, тъй като парите трябвало да се разпределят между различни лица по веригата. Тъй като Д. и тогавашната му приятелка – св. С. Ш., не разполагали с 5000 лв. и били възмутени от размера на поисканата сума, двамата решили да уведомят органите на МВР. Така, на 08 май 2013 г. св. Ш. подала в ГД „НП“ сигнал, че за поставянето на медицинска диагноза, позволяваща наказанието на Д. да бъде прекъснато, са им били поискани 5 000 лв., във връзка с което тя изразила готовност да съдейства на полицейските органи; започнала оперативната дейност по разкриване на случая и прилагане на разрешени от СГС специални разузнавателни средства.

По указания, дадени в телефонен разговор с В. Д., св. Ш. се обадила на подс. О.

Н. и си уговорила среща с него, която се състояла в обедните часове на 15 май 2013 г. в района на столичните Централни хали. Свидетелката била предупредена, че разговорът между нея и подс. Н. ще се наблюдава и записва от органите на МВР. При срещата Н. разяснил на Ш., че възможността за прекъсване на наказанието на Д. зависи от болницата към СЦЗ, във връзка с което лишеният от свобода трябвало да започне да симулира болки в кръста и накуцване. На 06.06.2013 г. подс. Н. потърсил по телефона подс. У., за да се консултира с нея по повод евентуалното приемане на св. Д. в СБАЛЛС/гр. София, но тя му заявила, че е в отпуск и ще говори с него по въпроса след 01.07.2013 г. Въпросната информация Н. предал на подс. Ч. Ц. в телефонен разговор на 15.06.2013 г., а на 26.06.2013 г. Ц. му изпратил и SMS с изписани на латиница три имена на затворника Д. – „V. N. D.“. Междувременно, поради реален здравословен проблем (необходимост от лицево-челюстна операция), затворникът Д. бил 3 транспортиран до болницата в гр. Плевен (в периода от 26 до 28 юни 2013 г.), а след изписването и връщането му в Белене продължил да се преструва, че го боли кръстът и куца и подал молба за хоспитализирането му в гр. София. Така – на 03.07.2013 г. М. Г., медицински фелдшер към Затвора в гр. Белене, изготвила писмена справка, в която (като диагноза) отразила, че Д. страда от „дископатия лумбалис – болков синдром“ и предложила изпращането му в Неврологичното отделение на СБАЛЛС (гр. София).

Последвала Заповед № Л-6583/11.07.13 г., с която зам.-директорът на ГД“ИН“ разпоредил лишеният от свобода В. Д. да бъде изпратен на лечение в болницата към Затвора в гр. София, където постъпил на 23.07.13 г. с предварителна диагноза „Дископатия“. В отделението по неврология за лекуващ лекар била определена подсъдимата А. У..

Още при първоначалния преглед на Д., у него останало впечатлението, че д-р У. е наясно със симулираната диагноза и че в следващите дни тя ще му дава указания как да се държи и какви оплаквания да има. Уведомила го също така, че предстои провеждането на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и на 24.07.2013 г. изготвила и подписала „Искане за образно изследване“ с отразена в него „Вероятна диагноза – дископатия“. Междувременно св. К. Д. също бил настанен за лечение в болницата към Софийския затвор, откъдето поддържал както пряка комуникация със св. Д. (ползващ съседната стая), така и телефонни разговори с подс. Ч. Ц.. Именно чрез Д. св. Д. получил предадена от Ц. информация, че подготвяният ЯМР ще е извърши в двора на столичната болница „Св. Анна“, където функционирала частната лаборатория на дружеството „МДЛ Русев“ ЕООД. В тази връзка на св. Д. било съобщено и името на подс. Б. М. като доктор, който ще проведе изследването. От приятеля си – св. Д., С. Ш. получила телефонни инструкции да посети въпросната лаборатория, за да заплати предварително на каса услугата. На 12.08.2013 г. св. Ш. уведомила органите на ГД“НП“ за случващото се и с разписка от посочената дата получила от Т. Т.