Решение № 306 от 21.06.2018, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

21.06.2018 година град С. З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 21.05.

2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 300 по описа за 2017 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Г.Д.Д. твърди, че е потребител на застрахователна услуга по см. § 1, ал. 1, т. 1 на Кодекса за застраховането/отм./ по силата на валидно сключен договор за застраховка „Г.О." на прекия деликвент с ответното дружество. На 06.02.2017 година Г.Д. *** З.. Стигнал до пешеходната пътека и се спрял да изчака преминаващите автомобили. Един от автомобилите, които се движели в посока запад, управляван от Д.Х.П., спрял и ищецът тръгнал да пресича по пешеходната пътека посока от север на юг. В това време движещия се зад автомобила на П. л.а. марка и модел „М." управляван от А.Д.И., предприел маневра изпреварване в зоната на пешеходната пътека и ударил пресичащия пешеходец. Вследствие на удара, тялото на пешеходеца Д. се качило на капака на л.а. „М." като достигнало предното панорамно стъкло. След като автомобила се установил в покой пешеходеца паднал на асфалтовото покритие. С действията си водача на л.а. „М." А.Д.И. причинил на ищеца по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на главата на шийката на лявата раменна става, което е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник и кръвонасядане на лявата подбедрица.

Посочва, че ПТП е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С. З. и екип на ЦСМП-С. З.. Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Образувано е ДП № 40/2017г. по описа на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР С. З..

Наказателното производство е приключило, като виновният водач е сключил споразумение с РП С. З..

По внесеното съда споразумение е образувано НОХД № 1920/2017 година, като споразумението е одобрено с протоколно определение от 29.06.2017 година.

Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът получил наранявания в областта на лявата подбедрица и лявото рамо. Приет е за лечение в Клиника по ортопедия и травматология на УМ БАЛ „П.Д.С.К." АД гр.С. З.. Веднага му е направена спешна операция за смяна на лявата раменна става с поставяне на раменна протеза „Г." и обездвижване на ставата с превръзка на Д.. След изписването от болницата, здравословното му състояние не се подобрило и лечението е продължило в домашни условия. Дълъг период от време болките са били особенно интензивни и ищецът не е могъл да ползва лявата си ръка. Качеството му на живот е влошено и към настоящия момент, не може да ползва пълноценно левия си горен крайник за физическа работа.

С молба за изплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ищецът на 22.02.2017 г. е завел щета № 17200001104000083 пред ответното застрахователно дружество. Вместо обаче ответника да плати исканото обезщетение, върнал отговор по щета № 0000-1000-03-17-7162/16.03.2017 г., че не е налице основание да уважи претенцията на ищеца, тъй като е необходимо последният да представи документи -присъда, НП, ATE и СМЕ. Въпреки, че са представени документи установяващи вината на прекия деликвент, ответника не се е произнесъл по щетата с писмено уведомление. Ищецът бил уведомен по телефон, че му е определено обезщетение, но същото не му било изплатено.

Тъй като към датата на подаване на исковата молба, ищецът не е получавал обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 06.02.2017 г., счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Г.О." против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Претендира ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на 06.02.2017 г. в размер на 40000 лв. за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на главата на шийката на лявата раменна става, както и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ размер 2 543,81 лева, като на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, моли съда да му присъди и дължимата законна лихва от датата на непозволеното увреждане 06.02.2017 г. върху претендираното обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.К. О. клон Б., ЕИК *** да заплати на Г.Д.Д. с ЕГН **********, сумата общо в размер на

42 543,81 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., за претърпените болки и страдания в резултат на ПТП на 06.02.2017 г. за причинената му средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на главата на шийката на лявата раменна става, както и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи във връзка с назначеното му лечение в общ размер 2 543,81 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2017 г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумата, както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗК ,,О. клон Б.‘‘, с който ответникът взема становище, че предявените искове са недопустими. В тази връзка излага съображения, че същите са предявени при действието на Кодекс за застраховането (Обн.

ДВ. бр.102 от 29 Декември 2015 г.). Позовава се на разпоредбите на чл. 380, чл.

496 и чл. 498 от КЗ. Според ответника по силата на цитираните разпоредби абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на съдебен иск е предявяването от страна на пострадалото лице на извънсъдебна претенция с приложена банкова сметка ***ноустановените срокове за произнасяне по претенцията. Твърди, че в конкретния случай това изискване не е спазено. Ищецът не предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията. В подаденото до застрахователя заявление за изплащане на обезщетение била посочена единствено банкова сметка ***. 39 от ЗАдв., по която застрахователят не може да изплати евентуално дължимо на Г.Д.Д. обезщетение. Не било представено пълномощно, което да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ, а именно да съдържа нотариална заверка на подписите и изрично волеизявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Направеното в заявлението за изплащане на обезщетение изявление в този смисъл от представител на претендиращия не можело да замести императивното законово изискване изявлението да бъде направено от самия пострадал в подписано от него пълномощно с нотариална заверка на подписа. Твърди, че застрахователят не може да извърши плащане на застрахователно обезщетение по различна банкова сметка ***а сметка на трето лице, отговаряща на изискванията на императивната норма на чл. 338 от КЗ. Счита, че в противен случай се създава риск обезщетението да не бъде получено от пострадалото лице и риск за застрахователя от неточно изпълнение.

Поради това счита, че застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ.

Ответникът се позовава на Определение № 165 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 306/2017 г., Т.

К., II Т. О. на ВКС, като счита, че допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че в настоящият застрахователят не е сезиран надлежно, поради което не е поставено началото на сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ, представляващи предпоставка за допустимост на прекия иск срещу застрахователя съгласно горецитираното определение.

С оглед на изложеното, моли съда да прекрати настоящото производство поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допускане на иска.

Ответникът излага съображения, че ищецът не е доказал възникването на отговорността на „З.К.

О. - КЛОН Б." КЧТ и своето право за получаване на обезщетение за неимуществени и имуществените вреди от процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че липсват категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „М.", модел „***". ДК № СТ***АК и настъпването на твърдения вредоносен резултат, с изключение на следното увреждане: счупване на главата на шийката на лява раменна става.

Твърди, че от представените към исковата молба документи е видно, че Г.Д.Д. не е спазил разпоредбите на чл. 113 от ЗДвП, чл. 114 от ЗДвП и чл. 5 от ЗДвП, поради което допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед на това прави възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат в размер над 20%.

Оспорва всички твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не е приключил, с изключение на наличието на следното увреждане: счупване на главата на шийката на лява раменна става.

Счита размера на претендираното обезщетение за прекомерно завишен. Оспорва твърдените разходи да са действително извършени от ищеца, а в случай, че съдът приеме, че разходите са извършени от него, оспорва същите да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, евентуално твърди, че не са били необходими.

Поради изложеното счита, че исковете за изплащане обезщетение следва да се отхвърлят изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.

Оспорва и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД. Посочва, че след като предявеният главен иск е недопустим и неоснователен, недопустим и неоснователен е и акцесорният иск за законна лихва. Дори да се приеме, че главният иск е допустим и основателен, твърди, че лихва се дължи не от датата на увреждането, а от датата, на която е изтекъл срокът по чл. 497 от КЗ, за което ищецът не сочил доказателства. Дори да се приеме, че лихва се дължи от датата на настъпване на съответното увреждане, застрахователното дружество не дължи лихва от датата на настъпване на инцидента по иска за имуществени вреди, а от датата на извършване на съответния разход.

Моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски, като моли присъдените разноски да бъдат преведеви по посочената в отговора банкова сметка.

***, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1 от 09.06.2004 г., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.

С допълнителната искова молба ищецът взема становище по направените от ответника възражения. По отношение на становището на ответника, че исковете са недопустими, тъй като не била изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал.З от КЗ счита, че същото е неоснователно.

Посочва, че с писмо с обратна разписка ответникът е бил сезиран с молба за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по застраховка „ГО", причинени на ищеца от процесното ПТП. Твърди, че писмото е получено от ответника на 23.02.2017г. Към 04.10.2017г. (датата на постъпване на исковата молба в деловодството на ОС С. З.) не е налице произнасяне от ответното дружество в срока, предвиден в новия КЗ. С писмо с изх. № ЗК 1427от 13.03.2017г. ответникът уведомил ищеца, че във връзка с искане вх. № ЗК-1053/23.02.2017г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за настъпило застрахователно събитие е образувана щета № 1720001104000083. В писмото ответникът изисквал ищецът да предостави документи - копие от влязло в сила наказателно постановление, решение на съд или прокурорско постановление, ведно с извършените по досъдебното производство експертизи, огледи и др. Към датата на получаване на писмото наказателното производство все още не било приключило, поради което не разполагал с исканите от ответника документи. Твърди, че от 23.02.2017г. - датата на получаване на молбата от застрахователя, до 04.10.2017г. - датата на подаване на исковата молба в съда, е изтекъл тримесечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Дори да се приеме, че по преписката не са представени изисканите от застрахователя документи, последният не е освободен от задължението си по чл.108, ал. 3 от КЗ да се произнесе по щетата в 3-месечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ. Посочва, че към датата на подаване на исковата молба са изтекли повече от седем месеца от датата на предявената към застрахователя претенция. Отделно от това, съгласно чл.496. ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Г.О." на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортното произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Ищецът посочва, че с подаването на молбата за обезщетение е представил на застрахователя констативен протокол с пострадали лица, но въпреки това ответното дружество не се е произнесъл по щетата.