Решение № 210 от 12.09.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Б., 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря Х.Н.К. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20231810200380 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

А. А. А. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., обл. С., ул. „***“ **, в** ет*** ап*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление № *** от *** г., издадено от Заместник директора Регионална дирекция по горите – София /РДГ/, упълномощен със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и Заповед № *** г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, предл. първо, т.

2, предл. трето от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл. 9а, предл. четвърто от Наредба ** от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , във вр. с т.11 от Заповед **019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, на основание чл. 257, ал. 1, предл. първо т. 2, предл. трето от ЗГ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300. 00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя А. А. А., редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си – адв. П. Д. от САК, която поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Заместник директор на Регионална дирекция по горите - София, редовно призован, не се явява, не се представлява. Изпраща писмена защита, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, по 1 подробни съображения изложени в писмена защита. Не претендира разноски, прави възражение за прекомерност.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН сериен № *** г.; КП № **** /*** г.; превозен билет № ******/***г.;

Позволително за сеч № *** г.; снимков материал; доклад от А. А. А.; доклад от П. И. П.; известие за доставяне; пощенски плик; Заповед ******г. на Изпълнителния директор на ИАГ, ведно с Приложение *** Заповед № *** г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите и Заповед № *** г. на Министъра на земеделието и храните и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. И. П., Х. Д. Д. и В. Д. В. – се установява следната фактическа обстановка:

На *** г. св. П. И. П., на длъжност „гл. специалист горски инспектор “ при РДГ София извършил проверка в обект по чл. 206 от ЗГ, собственост на „***“ ЕООД, находящ се в м. ***, землището на гр. Б., общ. Б., във връзка с превозен билет № ******/***г., издаден от А. А. А., в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ. При извършената проверка било установено, че съгласно превозния билет в обекта са постъпили 42 бр. секции с дължина 4м. и 5 м., с обем 6,26 м.куб дърва за огрев от бук, сортимент „ОЗМ“, а в действителност на място е установено, че 12 броя секции от бук с дължина 4м. и 5 м., представляват едра строителна дървесина от категорията „трупи за бичене“ с общ обем 3,58 м.куб. Проверката в горецитирания обект е извършена в присъствието на св. Х. Д. Д., на длъжност гл. специалист горски инспектор при РДГ София и В. Д. В. – ст. лесничей към ТП ДГС Б. и А. А. А.

– горски стражар към ТП ДГС Б.. В случая с оглед проверката, е установено, че жалбоподателят А. А. А., в качеството си на лице по чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ, е издал превозен билет с № ******/***г. за експедиране на дървесина от временен склад в отдел 437, подотдел „е“, землището на с. Л., община Б., за който има издадено позволително за сеч № *** г. до обект чл. 206 от ЗГ, собственост на „***“ ЕООД, находящ се в м. ***, землището на гр. Б., общ.

Б., като не е посочил вярно и точно един от задължителните реквизити на билета, а именно „категорията дървесина“. За извършената проверка е съставен констативен протокол, в който са описани констатираните нарушения. Съставен е Акт сериен № *** г. , в който е описано извършеното нарушение от жалбоподателя, като е посочена и законовата разпоредба, която е нарушена – чл. 257, ал. 1, предл. първо, т. 2 , предл. трето от ЗГ вр. с чл. 9а 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и Заповед 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния Директор на ИАГ.

Актът е съставен в присъствието на свидетеля Х. Д. Д., предявен е на нарушителя, който е подписал с възражение, които са обсъдени от административнонаказващият орган в издаденото НП.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/***г., издадено от Заместник директора Регионална дирекция по горите – София /РДГ/.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите П. И. П., Х. Д. Д. и В. Д. В., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. Спазен е срока за съставяне на АУАН, както и реда за това по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство и счита направените в жалбата и в съдебно заседание от адв. Д. твърдения за наличие на такива, за неоснователни.

Съдът счита, че административното нарушение се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласните такива. Съдът възприема показанията на свидетелите П. И. П., Х. Д. Д. и В. Д.

В. като категорични, последователни и непротиворечиви. Видно от показанията на свидетелите П. И. П. и Х. Д. Д. е че при извършената на място проверка било установено разминаване между описаната дървесина в издадения от жалбоподателя превозния билет и действително съдържащата се в обекта, като вместо 42 бр. секции с дължина 4м. и 5 м., с обем 6,26 м.куб дърва за огрев от бук, сортимент „ОЗМ“, 12 броя секции от бук с дължина 4м. и 5 м., представляват едра строителна дървесина от категорията „трупи за бичене“ с общ обем 3,58 м.куб. Съдът няма основание да се съмнява в показанията на свидетелите – същите са служители на РДГ, констатирали са нарушението и нарушителя, техните впечатления са лични и непосредствени.

Показанията им се подкрепят от приложените писмени доказателства – констативен протокол, позволително за сеч и превозен билет и снимков материал. В превозния билет е посочено като сортимент на дървесината единствено „ОЗМ“, но не и такава от категорията „трупи за бичене“. Не бяха доказани твърденията и възраженията на жалбоподателя за това, че цялата дървесина е била с „оцветяване и чепове“. Независимо от показанията на св.

3

В., същият в съдебно заседание потвърждава констатациите описани в констативния протокол и наличието на установено нарушение. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като дадени обективно и безпристрастно, същите предават лични и непосредствени впечатления от извършената проверка и показанията им кореспондират с писмените доказателства по делото.

В съставения АУАН се съдържа пълно и точно описание на нарушението, на обстоятелствата при които е извършено, кога е извършено, както и качеството на нарушителя, законните разпоредби, които са нарушени.

Жалбоподателят е разбрал какво нарушение е извършил, актът му е предявен срещу подпис, подписан е с възражения, взети предвид при съставянето на процесното НП.

Актът е съставен при спазване изискванията на ЗАНН. По убеждение на съдебния състав не са допуснати нарушения, още повече съществени такива, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на последния, на нарушителя е предоставена възможност адекватно и ефективно да упражни правото си на защита посредством даване на писмени възражения, от което не се е възползвал.

Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.

57, ал. 1 от същия закон. Правилно е посочена нарушената разпоредба на чл.

257, ал. 1, т. 2 ЗГ, която в случая е и санкционната такава , във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и т. 11 от З аповед № 1019/17.11.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.

Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Другата посочена като нарушена в АУАН и НП разпоредба на чл. 9а о т Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии предвижда, че лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. И двете разпоредби са бланкетни и не съдържат конкретно правило за поведение, което следва да се изведе от цитираната като нарушена заповед, издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В случая, административнонаказаващия орган е спазил това законово изискване и правилно е посочил нарушената 4 разпоредба.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя относно липсата на посочване на нарушената от жалбоподателят подточка. Административно наказващия орган ясно е описал извършеното нарушение, което изцяло се припокрива и кореспондира с описаното в т. 11 от заповедта на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите В този смисъл, липсата на конкретна подточка от т.11 на З аповед № 1019/17.11.2021 г. не нарушава правата на наказания, т. к. последния е разбрал какво е вмененото му административно обвинение и предоставената възможност да се защити, посредством подаване на жалба.

Съдът счита, че при определяне на размера на административното наказание са спазени разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и наказанието е определено в законоустановения минимален размер. Глоба в посочения размер би изпълнила задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че наказващия орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му. Като се имат предвид значимосттта на обществените отношения, които се уреждат със ЗГ, настоящия съд не намира, че спрямо процесното административно нарушение може да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение и липсата на вреди от нарушението не са елемент от състава на същото, не е свързано с настъпването на вредоносен резултат, поради което правилно е санкционирано и правилно не е бил приложен от АНО чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

Разноски не са претендирани от въззиваемата страна, поради което съдът не дължи произнасяне.