Решение № 56 от 13.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ХАСКОВО, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600433 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.313 и сл. в глава XXI от НПК

С Присъда № 260007/09.06.2021г., постановена по НЧХД № 37/ 2020г. по описа на Районен Съд – Ивайловград, подсъдимата Н. М. Х. с ЕГН ********** от с.Р., Общ.И., е призната за виновна в това, че: На 31.08.2020г. около 10.00ч. в с.Р., общ. И., обл. Х., в съучастие като съизвършител с Д. С. Х., причинила на С. А. М. от същото село, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, а именно: синкавомораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно-вътрешната повърхност на лявата мишница в долната й трета; кръвонасядане с овална форма и диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета, поради което и на осн. чл.130 ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20 ал.2 и чл.78 а ал.1 от НК, е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Със същата присъда, подсъдимата Д. С. Х. с ЕГН ********** от с.Р., общ. И. е призната за виновна в това , че: На 31.08.2020г. около 10.00ч. в с.Р., общ. И., обл. Х., в съучастие като съизвършител с Н. М. Х., причинила на С. А. М. от същото село, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, а именно: синкавомораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно - вътрешната повърхност на 1 лявата мишница в долната й трета; кръвонасядане с овална форма и диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета, като макар и непълнолетна е могла да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, поради което и на осн. чл.130 ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.1, т.4 и т.5 и чл.78а ал.6 вр. ал.1 от НК, е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „обществено порицание“.

С присъдата съдът се произнесъл по предявеният граждански иск, като осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на пострадалата сумата от 300 лв. представляваща обезщетение за причинените й в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и всяка от тях по 456 лв. разноски по делото / общо 912лв./ и по 25 лв. /общо 50 лв./ държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, който за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв., като неоснователен и недоказан, е отхвърлен.

Недоволни от присъдата останали служебните защитници на подсъдимите – адв.Т. и адв.К., които я обжалват в срок, с оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбите които са идентични, се излагат твърдения за нередовност на тъжбата като се сочи липса на фактически твърдения относно механизма на деянието. Твърди се също недоказаност на обвинението както и, че тъжителката проявила агресия спрямо подсъдимите. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите. Претендират се разноски.

Възражения против жалбите, не са постъпили.

Пред настоящата инстанция частната тъжителка и ответник по въззивните жалби – С. А. М. редовно призована, не се явява. Явява се повереникът й адв.Д., който намира първоинстанционната присъда за правилна, обоснована, законосъобразна и иска да бъде потвърдена, претендира и разноски.

Подсъдимите също редовно призовани, не се явяват. Явяват се защитниците им адв.Т. и адв.К., които поддържат жалбите против присъдата и направеното в тях искане за оправдаване на подсъдимите. В пледоариите си искат също и отхвърляне изцяло на гражданския иск, излагат и съображения за недоказаност на авторството и механизма на деянието, както и доводи за неправилен анализ на доказателствата от първата инстанция, чрез кредитиране показанията на съпругът на тъжителката.

Пред настоящата инстанция бе извършен преразпит на свидетелите Д.М., Е.М. и Е.Х., както и назначена и изслушана съдебно психиатрична експертиза, досежно подсъдимата Д.Х., бе приобщен и запис от тел.112.

Хасковският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбите, доводите на страните, прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства и извърши проверка на обжалваната присъда, намира за установено следното:

Частната тъжителка С.М. била сестра на св.Д.М. и живеела на семейни начала със св.Е.М..

Последния бил брат на св.С. М., който живеел на семейни начала със св.Д.М.. Тяхна дъщеря била подсъдимата Д.Х., родена на **.**.****г. и към 31.08.2020г. **********, а 2 подсъдимата Н. Х. живеела на семейни начала със синът им. Така страните и свидетелите с изключение на полицейските служители, се намирали в близки родствени връзки, живеели в с.Р. общ. И., обитавали различни къщи и отношенията им били влошени. Семейството на подсъдимите притежавало два коня, които връзвало на паша до домът си. На 31.08.2020г. сутринта двете подсъдими и св.Д.М. отишли да берат тютюн, същевременно конете им които преди това вързали да пасат, се отвързали, влезли в двора на св.Е.М. и стреснали децата му. Понеже това не било за пръв път, свидетелят се обадил на тел. 112 и в Община Ивайловград. Бил уведомен и кметския наместник на селото, който около 09.00 – 09.30 ч. уведомил по телефона св. Д.М. за случилото се с конете и, че били в кошарата на св. Е.М..

По същото време св.С. М. и синът му с който подсъдимата Н.Х. живеела, се намирали в гр.С. и двете подсъдими тръгнали към къщата на св. Е.М., за да си приберат конете. Пристигайки до дома на свидетеля, на двора излязла тъжителката С.М. и между нея и подсъдимите възникнал конфликт по повод случилото се с конете, при който подсъдимите ударили тъжителката с ръце и пръчка по тялото и главата, дърпали я за ръцете и я влачили, а тъжителката от своя страна нанесла удари на подсъдимата Д.Х. в областта на гърба и я дърпала за косата. Случващото се било наблюдавано от св.Е.М., който не се намесил. След конфликта, подсъдимите отвели конете в домът си и докато се прибирали, от носа на подс.

Д.Х. потекла кръв и изцапала блузата й. След като се прибрали в домът си, последната споделила за случилото се с майка си, оплаквала се от болки в гърба в - дясно, а свидетелката - майка й Д.М., видяла зачервяването от ударите по гърбът й, както и изцапаната с кръвта от носът й, блуза. За случилото се били уведомени органите на МВР и на място пристигнали свидетелите Е.Х. и И. М., които първо разговаряли със св.Е.М. и тъжителката която била облечена с къс ръкав, но не забелязали нараняване по нея. След това свидетелите посетили и домът на подсъдимите и св.Д.М., като св. Х. видял изцапаната с кръв блуза на подсъдимата Д.Х. и разбрал, че била ударена. От участниците в инцидента полицейските служители снели обяснения, а впоследствие изготвили докладна записка. На следващия ден - 01.09.2020г. тъжителката била прегледана от лекар, за което се издал амбулаторен лист № 6811/ 01.09.2020 г. Според отразеното в листа, при снетата й анамнеза, в резултат на нанесените й от подсъдимите удари, тъжителката се оплаквала от болки по гърба, главата, врата и шията и двете ръце, които изтръпвали. Обективното състоянието й било леко увредено, не можела да държи главата си изправена от болки, имала белези от удари по главата, врата и шията и синини по ръцете. На 03.09.2020г. тъжителката била прегледана и от съдебен лекар, за което било издадено СМУ № 190/2020г. и описани установените при прегледът й наранявания: синкаво- мораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 7/4 см. по задно - вътрешната повърхност на лявата мишница в долната й трета, кръвонасядане с овална форма и диаметър 2 см. по вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета. По главата, шията,гръдния кош и корема, не се установили видими следи от външни увреждания. Оплаквала се от дифузно главоболие и болка в областта на шията. За случилото се бил уведомен и св.С. М. и според показанията му, понеже дъщеря му – подсъдимата Д.Х. която отпреди имала проблеми с бъбреците си и нямала един бъбрек, се оплаквала от болки в областта на гърба, свидетелят се прибрал в 3 селото и я отвел на лекар, а след това била лекувана в болница за няколко дни. На 29.09.2020г. тъжителката депозирала в РС – Ивайловград, частна тъжба и поискала предаването на подсъдимите на съд, за причиненото й леко телесно увреждане. От заключението по изслушаната от първата инстанция съдебно медицинска експертиза №123/21г. досежно тъжителката, изготвена по писмените данни от вещото лице - съдебен лекар е установено, че при случилото се тъжителката получила посоченото по- горе кръвонасядане на лявата и дясната мишница, главоболие и болки в областта на шията, причинени от действието на твърд тъп предмет, които могли да се получат при побой с такива предмети по начина и при обстоятелствата описани в делото. Било й причинено страдание без разстройство на здравето, със срок за възстановяване до 15 дни - т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице заявило, че вероятността установените травматични увреждания по ръцете на тъжителката да са от удари с пръчка била нищожна, но могли да се получат при влаченето й.

Предвид установените данни, че при конфликта наранявания получила и подсъдимата Д.Х., както и с оглед наличието на съдържащи се в кориците на делото медицински документи, касаещи здравословното й състояние, от първата инстанция била назначена и изслушана съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 124 /2021г. изготвена от същото вещо лице – съдебен лекар. В заключението, вещото лице посочило, че подсъдимата Х. имала ******* от развитието си и здравословното си състояние, а именно: ***** ****** *******.

***** ***** вдясно. Хиперметропия /далекогледство/. Остър туболоинтерстициален нефрит.

Ектопичен бъбрек. Обилна и честа менструация с нередовен цикъл. Доброкачествено новообразувание на яйчника. Камък в бъбрека. Диагнозите й, свързани със състоянието на двата бъбрека били противоречиви и самоизключващи се. Състоянието на бъбреците й, останалите заболявания й и въобще физическото и здравословното й състояние, не се дължали на акт на физическо насилие и не се констатирали данни за наличието на физически травми. При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице обсъдило и ******* развитие на посъдимата, като така излязло от компетентността си. Последното наложи назначаване от настоящата инстанция на съдебно психиатрична експертиза, изготвена от изслушаното вещо лице – психиатър д-р М.. В заключението си вещото лице е посочило, че подсъдимата Д.Х. е вменяема, не страда от ***** ***** към момента на изследването, разбирала е свойството и значението на извършеното, могла е да ръководи постъпките си към инкриминираната дата, правилно да възприема и възпроизвежда фактите.

При така установената фактическа обстановка, е постановена обжалваната присъда. В мотивите си първоинстанционният съд обсъдил събраните доказателства и приел, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна, съставът на престъплението по чл.130 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, квалифицирано за подс. Д.Х. и във вр. чл.63 ал.1 т.4 и т.5 от НК и след като съдът отчел, че са налице задължителните предпоставки на чл.78 а от НК, освободил подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Относно доводите в жалбите за несъответност на тъжбата с разпоредбата на чл.81 от НПК, които са били наведени и пред първата инстанция, то даденият от 4 първоинстанционният съд отговор,се споделя от настоящата инстанция. Правилно е прието, че частната тъжба по която е образувано наказателното производство против подсъдимите, съдържа в достатъчна степен необходимите съставомерни факти по повдигнатото им частно обвинение, за причинената на тъжителката лека телесна повреда, определящи предмета на доказване и правото на защита. Към тъжбата не може да се поставят изисквания за детайлност, както към обвинителният акт и е достатъчно от доказателствата да се установи авторството и деянието, за което е подадена. Така е и в случая. Правилни са и изводите за обективната и субективна страна на деянието, като от доказателствата е установено, че чрез нанесените на тъжителката удари, подсъдимите й причинили в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, леката телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, а към този момент подсъдимата Д.Х. била и непълнолетна, поради което дадената за нея квалификация и по чл.63 от НК е правилна. Съвсем обосновано за умисълът на подсъдимите, първоинстанционният съд се водил от действията им установените от доказателствата и приел, че е общ пряк, като в случая за авторството е без значение коя от подсъдимите какви точно удари е нанесла на тъжителката, след като е постигнат общия престъпен резултат.