Решение № 229 от 30.05.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 229

30.05.2022г. град Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд,

V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Албена

Ангелова и с участието на прокурор Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 503 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на П.Й.С. с адрес ***, уточнена в съдебно заседание, проведено на 15.12.2021г. и с писмена молба вх. № 1822 от 23.03.2022г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 2500 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни административни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора – Стара Загора, по настаняването и пребиваването на П.С. *** с лица, с които няма психологическа съвместимост и които са пушачи за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата

Ищецът твърди, че от 10.07.2020г. е настанен в килия № 5 на VІІІ в Затвора – Стара Загора и още при настаняването си е направил искане да бъде настанен в килия за непушачи, като настаняването му да бъде съобразено и с това дали има психологическа съвместимост с останалите лица в килията. Въпреки това бил настанен в килия за пушачи, като впоследствие разбрал, че с някои от лицата в килията няма психологическа съвместимост, тъй като били настанявани включително и наркомани. Твърди, че на 04.08.2021г. ИСДВР Н.К. е настанил в килия №5 Ц.Н.Р., което лице било пушач и още с влизането си в килията започнало да пуши. Ищецът му обяснил, че тютюневият дим оказва изключително лошо въздействие върху него. Като има предвид колко зле му се отразява цигарения дим, П.С. е заявил устно на ИСДВР Н.К., че не желае лицето Ц.Р. да пребивава в килията. Твърди, че впоследствие са отправяни устни и писмени молби към затворническата администрация за преместването на Ц.Р. в друга килия, като на 09.08.2021г. е депозирана такава молба и от лицето Ц.Р.. Едва на 11.08.2021г. Р. е бил преместен в друга килия, като в килията, в която е пребивавал П.С. е настанено лице – непушач, с което има психологическа съвместимост. Според ищеца от страна на администрацията на Затвора Стара Загора не са изпълнени изискванията по чл.21, ал.4 от ППЗИНЗС - за осигуряване на обособени помещения за настаняване на непушачи във всяка затворническа група; по чл.27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС – настаняването по спалните помещения на лишените от свобода, съотв. на задържаните лица, да се извършва при съобразяване на капацитетните възможности на помещенията в групата, на личностните характеристики на лицата, на възможността да се оказва отрицателно влияние, на психологическата съвместимост с другите лишени от свобода, желанията за съвместно състояние и т.Н.

Твърди, че това съставлява допуснато от затворническата администрация нарушение на чл.2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС, а именно при изпълнение на наказанието, респ. на мярката задържане под стража, да бъдат осигурени условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените /задържаните/, зачитане на правата и достойнството им и за упражняване на техните права. Счита, че действията на длъжностните лица от администрацията на Затвора – Стара Загора при първоначалното настаняване на П.С. в килия № 5 на VІІІ група и последващите бездействия на затворническата администрация да бъде променено фактическото положение, в което е било поставено задържаното лице /настаняването и пребиваването в една килия с лица – пушачи, с които няма психологическа съвместимост/, релевират незаконосъобразна административна дейност, насочена към незачитане на правата на задържаните и лишените от свобода лица. Твърди, че вследствие на тези несъобразени с нормативно регламентираните изисквания действия и бездействия на затворническата администрация, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни и интензивни по своя характер, с трайно отражение във времето негативни чувства, емоции и състояния, като чувство на безпомощност, незащитеност, страх за собствения живот, нервност, напрегнатост, тревожност; състояния на силен задух, гадене и повръщане. По тези съображения е направено искане Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да заплати обезщетение в размер на 2 500 лева за претърпени от П.С. неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на длъжностни лица от Затвора – Стара Загора.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва предявения иск като недоказан и неоснователеН. Поддържа, че не е установено и доказано наличието на нормативно предвидените в условия на кумулативност предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по предявения от П.С. иск, за което излага подробни съображения.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за недоказаност и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установяват нито действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Стара Загора, в нарушение на изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, нито претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка с твърдяната незаконосъобразна административна дейност, като материалноправни предпоставки за присъждане на обезщетение по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

П.С. *** на 27.08.2009г., като до 10.07.2020г. изтърпява определено му общо наказание „доживотен затвор“. В резултат на промяна на правното положение на Пл. С. /с Решение № 83 от 06.07.2020г. по КНД № 297/ 2020г. на ВКС, са отменени по реда на възобновяването Решение № 414/ 17.11.2011г. по НД № 1874/ 2011г. на ВКС и Решение № 49/ 21.04.2011г. по ВНОХД № 329/ 2010г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е била потвърдена Присъда № 131/ 15.05.2010г. по НОХД № 748/ 2009г. на Окръжен съд – Стара Загора, като делото е върнато за ново разглеждане от Апелативен съд – Пловдив/, ищецът е бил изведен от Зоната за повишена сигурност в Затвора Стара Загора и на 10.07.2020г. е настанен в VІІІ група /обвиняеми и подсъдими/, в спално помещение № 5, с обща площ от 18.29кв.м., като от 10.07.2020г. до 18.11.2020г. в това спално помещение са били настанени още едно, две или три задържани лица през отделните периоди. От 08.11.2020г. до 04.08.2021г. в спално помещение № 5 освен П.С. не е имало други настанени задържани лица. На 04.08.2021г. в спално помещение № 5 на VІІІ група е настанен подсъдимият Ц.Н.Р.. На 05.08.2020г. П.С. е подал молба вх. № М-188/ 05.08.2021г. до Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора, с искане да бъдат дадени предписания към ИСДВР на VІІІ група Н.К., да отстрани Ц.Р. от спалното помещение, тъй като лицето е страстен пушач.

На същата дата /05.08.2021г./ С. е подал и жалба вх. № Ж-57/ 05.08.2021г. до Началника на Затвора – Стара Загора, против разпределянето на Ц.Р. в спално помещение № 5, по съображения, че настаняването е извършено без да са изследвани обстоятелствата по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС и че има обстоятелства, които не предпоставят съвместното им съжителство, вкл. че Цв. Р. е пушач, нямат психологическа съвместимост и т.Н. С вх. № М-197 от 10.08.2021г., до Началника на Затвора – Стара Загора е подадена и молба от Ц.Р., с искане да бъде преместен в килия № 4, тъй като е пушач, а П.С., с когото е настанен в едно спално помещение, е непушач и от цигарения дим С. се чувствал много зле. На 11.08.2021г. П.С. е подал нова жалба до Началника на Затвора – Стара Загора, с искане да бъде взето отношение по нарушенията, посочени в жалбата, вкл. относно непрекъснатото тютюнопушене на лицето Ц.Р., настанен в спалното помещение. На 11.08.2021г. Ц.Р. е преместен от спално помещение № 5 и е настанен в спално помещение № 3.

По делото са представени и приети като доказателства Справка изх. № 4715/ 24.09.2021г. от ИФ Началник на Затвора – Стара Загора; молба вх. № М-188/ 05.08.2021г. от П.С. до Директора на Медицинския център към Затвора – Стара Загора; жалба от П.С. вх. № Ж-57/ 05.08.2021г. до Началника на Затвора – Стара Загора; молба вх. № М-197 от 10.08.2021г. от Ц.Р. до Началника на Затвора – Стара Загора; жалба вх. № Ж-59 от 11.08.2021г. от Пл. С. до Началника на Затвора – Стара Загора; Справка относно лицата, с които Пл. С. е бил настанен в килия №5 на 8 група в Затвора – Стара Загора за периода 10.07.2020г. – 11.08.2021г. Медицинска справка относно П.С., изготвена от Директора на МЦ към Затвора – Стара Загора и др.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на задържаните в Затвора – Стара Загора лица – Ц.Н.Р., В.Т.Р., С.И.

Владетел, както и на ИСДВР на ІХ група в Затвора – Стара Загора – инсп. Н.Ж.К..

Свидетелят

Ц.Р. заявява, че на 04.08.2021г. е бил настанен в едно спално помещение с П. С..

Настаняването било извършено от инсп. Н.К., без да му бъде направено проучване за психологическа съвместимост. Свидетелят бил страстен пушач – постоянно пушел в килията, по всяко време, дори и през нощта. С. много пъти му правил забележка да спре да пуши, защото имал силна непоносимост към цигарения дим. Цигареният дим пречел на Пл. С. – задушавал се, прежълтявал, гадело му се и кашлял много лошо. След като установили, че няма никаква съвместимост между тях, и свидетелят, и Пл. С., многократно уведомявали ИСДВР Н.К., който не взел никакви мерки въпреки техните молби и искания за преместването на Цв. Р. в друго спално помещение. Няколко дни след подаването на молбата за преместване, Р. бил настанен в друга килия.

Свидетелят твърди, че в 8 група навсякъде се пуши – и в килиите, и в коридора, а той като страстен пушач, не можел да се съобразява дали С. има някакви проблеми с тютюнопушенето. Пушел всичко - като свършели цигарите, отвън, от пепелниците, събирал угарките и си правил листчета, като свивал цигари – вземал от дюшека, от метлата. Твърди, че никога не е заявявал на ИСДВР Н.К., че няма да пуши в килията и че няма пари за цигари. Според свидетеля единствената причина за настаняването му в едно спално помещение с П.С., е за да тормози С..

Твърди, че инспекторът го е заплашил, че ако свидетелства по това дело срещу администрацията, ще бъде настанен в наказателен отряд в циганска килия и ще си изкара присъдата без възможност за работа и да излезе по-рано.

Свидетелят В.Р. познава

П.С. от 10.07.2020г., като свидетелят е бил в съседна килия – спално помещение № 6. Свидетелят твърди, че С. е бил настанен в килия № 5 с още три лица – всички страстни пушачи. Според свидетеля в Затвора – Стара Загора няма килия, която да е за непушачи. Всички пушат и то не само цигари, а и наркотици - като ходят в Пловдив на дела, от затвора носят постоянно бонзай, метамфетамини. Свидетелят е чувал вечерно време пререкания в килията на С., затова, че се пуши, тъй като П. бил непушач и не искал да се пуши в килията. Свидетелят твърди, че другите лица в килията са удряли С., чували се крясъци, викове. Когато отрядният е минавал по килиите, е чувал С. да му казва, че не може така да живее с останалите в килията, че го бият вечер и не може да издържи повече. В килията постоянно идвали други лица, които са играели комар, пушили са, друсали са се, на което свидетелят твърди, че лично е присъствал. Свидетелят твърди че всички лица, които са били настанявани в една килия с П.С., били пушачи и наркомани, без никаква психологическа съвместимост със С.. Според свидетеля П.С. изпитвал ежедневно силни и интензивни негативни чувства и състояния от това, че го тормозят в килията – страх за живота, гадене, повръщане. Останалите в килията са го заплашвали, че ако се оплаче на някого, ще го тормозят още повече, като свидетелят твърди, че лично е виждал как тормозят С. и е чувал какво го заплашват. Посочва, че не знае дали С. се е оплаквал и дали се е обръщал към медицинско лице.

Разпечатката съдържа 33 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87b5659c-97c1-4607-aa89-3ffc63e4cad7