Решение № 5527 от 13.05.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5527

Пловдив, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXII Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДИЧО ДИЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА ПЕТРОВА

МАРИЯ НИКОЛОВА

При секретар ПЕТЯ ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА канд № 20267180700493 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Д. А. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], чрез пълномощника си адвокат Н. С., против Решение № 95 от 30.01.2026 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІХ н.с., постановено по АНД № 5115 по описа на същия съд за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 25-0432-000897 от 17.07.2025 г. на Началник РУ 01 в ОД на МВР [населено място], с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Иска се решението на ПРС и НП да бъдат отменени. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски и за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба - Началник РУ 01 в ОД на МВР [населено място], счита касационната жалба за неоснователна по съображения изложени в писмена молба-становище приложена по делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

5. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от Д. А. Х., срещу НП № 25-0432-000897 от 17.07.2025 г. на Началник РУ 01 към ОД на МВР [населено място], с което, каза се, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН № GА4174044 от 21.06.2025 г., съставен от Д. П. К. – мл. автоконтрольор при РУ 01 Пловдив към ОД МВР - [населено място]. Обективираните в акта констатации, възприети и възпроизведени в спорното НП, се свеждат до следното:

На 21.06.2025 г., около 11:25 часа в [населено място] на [улица]до № 5 с посока на движение от запад към изток, Х. е управлявал лек автомобил “А. К. 7“ с рег. № [рег. номер], собственост на Е. Г. Т., с [ЕГН] от [населено място], след употреба на алкохол. Извършена му е предварителна качествена проба номер 05682 с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер АRNA-0183, което в 11 часа и 34 минути на 21.06.2025 г. отчита положителен резултат 1.15 на хиляда алкохол в издишания от Х. въздух. Техническото средство е годно да се използва до 08 месец 2025 г. На водача Д. А. Х. е издаден талон за изследване с номер 306836.

Направен е извод, че с това деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

6. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното пред него НП, като е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставите на процесното административно нарушение, като при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

7. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

8. Във връзка с доводите наведени в касационните жалби е необходимо да се добави следното:

Според разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

В цитираната разпоредба изпълнителното деяние се изразява чрез действие – управление на МПС при концентрация на алкохол в кръвта, установена в условия на алтернативност чрез медицинско химическо изследване или техническо средство. АУАН и НП съдържат изрично, ясно и категорично описание на съставомерните елементи от фактическия състав на конкретното нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а именно, че при извършена проверка на Х. с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер АRNA-0183 е констатирано наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,15 промила, което е над законоустановения минимум (0,5 промила). Обстоятелството, че при описанието на нарушението в НП е добавено на три места името на Д. А. Х., както и изразът „…по път отворен за обществено ползване …“, непосредствено след който е посочен конкретния административен адрес на мястото на установяване на нарушението, по никакъв начин не променя факта на извършеното от Х. нарушение (че същият е управлявал процесния автомобил с наличие на алкохол в кръвта в размер на 1,15 промила). В случая дори и да се приеме, че е налице пропуск в АУАН, приложение намира нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, даваща възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто именно е настоящия случай.

9. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Х., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХХІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 30.01.2026 г. на Районен съд гр. Пловдив, ІХ н.с., постановено по АНД № 5115 по описа на същия съд за 2025 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател:

Членове: