Определение № 12491 от 18.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12491 гр. София, 18.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110111522 по описа за 2022 година

Производството по делото образувано въз основа на искова молба на М. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град София. ж.к. „***/“, бл.65, ет.1, an.1, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.София. ***-42, ет.1, an.1,с която е предявен иск срещу „Грийнлайф-Вилидж“ ЕООД, ЕИК 204705440, със седалище и адрес на управление гр.София, ***-22, ет.7, представлявано от управителя ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 евро, предоставена от Р. на ответното дружество въз основа на отпаднало основание - договор за депозит Townhouse от 04.10.2021 година, която сума към момента ответникът държи на отпаднало правно основание по смисъла на чл. чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

С исковата молба са представени договор за депозит Townhouse от 04.10.2021 г.; уведомително писмо от 04.10.2021 година, издадено от ответника; нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 170, том І, рег.№ 1479, нот.дело № 142/2021 г., съставен от ноатирус Кремена Консулова, рег.№ 248 от РНК; електронна кореспонденция между страните; справка от Имотния регистър по партидата на ответника от Служба по вписванията – Бургас.

Иска се да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Плави се искане за приемане като писмени доказателства на електронна кореспонденция между страните, както и за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

1

На първо място, с оглед заявените в исковата молба факти и обстоятелства по спора и отправено искане, между които има противоречие, следва да се даде възможност на ищцата най-късно в първото по делото съдебно задедание да конкретизира основанието, на което претендира връщане на процесната сума – дали договорът е прекратен, развален, не е изпълнено предвидено отлагателно условие или е настъпило прекрително такова и т.н. В исковата молба се изложени данни за неизпълнение на договора от страна на ответника, но липсва изявление дали на това основание той е развален. С оглед на това се налага уточнение на исковата претенция.

По доказателствените искания на страните, съдът намира следното: Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора към нея такива като относими към предмета на спора.

За изясняване на спора от фактическа страна, следва да бъдат уважени исканията на страните и за събиране на гласни доказателства.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Производството по делото образувано въз основа на искова молба на М. Д. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес в град София. ж.к. „***/“, бл.65, ет.1, an.1, чрез адв.Г., със съдебен адрес гр.София. ул.

„Бузлуджа44 № 40-42, ет.1, an.1,с която е предявен иск срещу „Грийнлайф-Вилидж“ ЕООД, ЕИК 204705440, със седалище и адрес на управление гр.София, ***-22, ет.7, представлявано от управителя ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 евро, предоставена от Р. на ответното дружество въз основа на отпаднало основание - договор за депозит Townhouse от 04.10.2021 година, която сума към момента ответникът държи на отпаднало правно основание по смисъла на чл. чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва от деня на завеждане на исковата молба – 04.03.2022 г. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за депозит Townhouse по представен от ответника образец, във връзка с интереса й за закупуване на жилище в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град Созопол в процес на изграждане на етап „груб строеж“. Изрично се отбелязва клаузите по договора не са обсъждани между страните и договорът е подписан от ищцата и пълномощника на ответника във вида, предложен й от ответника, като й е било обяснено, че това е гаранционно плащане, което удостоверява сериозност на интереса към закапуване на имота.

Според ищцата, при подписване на договора, на 04.10.2021 година, тя е платила в брой на ответника сумата от 5 000 евро, което последният е удостоверил в уведомително 2 писмо от 04.10.2021 г.

Сочи се, че съобразно клаузите на договора, клиентът се е задължил да подпише предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД за избрания имот не по-късно от 20.10.2021 г., като в същото време реципрочно задължение на ответника не е предвидено. Последният е следвало само да изготви проект на предварителен договор и да представи същият за подпис на ищцата в срок до 20.10.2021 г. , като съгласно т. 11 от договора, при влизане в сила на подобен предварителен договор, ответникът е трябвало да върне депозита на ищцата.

Ищцата излага данни, че незабавно след сключване на договора за депозит и заплащането на съшия, ищцата е поискала да получи освен проект за предварителен договор и документи, удостоверяващи правото на собственост на ответника върху имота, скица на поземления имот, скица на сграда и/или схема на самостоятелен обект в сграда, удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ за сградата, в която се намира имота,и други документи, относими към надлежното възникване на правото на собственост на ответника върху имота, към който има интерес. От страна на ответника са представени исканите документи само за преглед. В същото време, ищцата твърди, че е извършила справка в Имотния регистър по партида на дружеството – ответник, от която е установено, че върху апартамента, предложен на ищцата, е учредена договорна ипотека в полза на търговска банка. Според ищцата, този факт не й е бил съобщен от ответника в нито един момент от водените между гях преговори. С оглед на това, тя е настояла да получи писмено удостоверяване от банката за условията, прикоито ще бъде вдигната ипотеката върху имота, плащанията за тази цел да бъдат евентуално отправени от нея директно към банката, както и срещу извършеното изцяло плащане на продажната цена да й бъде прехвърлено правото на собственост върху имота. В исковата молба се обяснява, че ответникът не се е съгласил с тези условия . Освен това ответникът е уведомил ищцата, че тя следва да заплати цялата продажна цена при подписване на предварителен договор, а правото на собственост ще й бъде прехвърлено в по-късен момент.

Ищцата отбелязва, че в срока на договора за депозит между страните не бе сключен какъвто и да било договор, поради което тя е поискала да й бъде върнат заплатения депозит от 5000 евро. Ответникът обаче е отказал поради възникнало за него вземане за неустойка по договора.

В тази насока ищцата аргументира становище, че тя не е станала причина за несключване на договор между страните, доколкото ответникът се е опитал да наложи еднолично условията на договора, използвайки статуса си на собственик на имота и на получения вече депозит. Твърди се, че ответникът е нарушил задължението си по чл. 12 от Закона за задълженията и договорите за добросъвестно водене на преговорите за сключване на договор. От друга страна, се сочи, че доколкото връщането на депозитната сума от ответника на ищцата е поставено под действието на едно бъдещо несигурно събитие, а именно сключването на предварителен договор, то ответникът с действията си недобросъвестно е попречил да се сключи договор, използвайки този факт като основание да 3 задържи депозираната от ищцата сума.

В исковата молба се навеждат и твърдения, че клаузата по т. 10 от договора за депозит е нищожна на основание разпоредбата на чл.146, вр. чл.143, ал.2, т.4 от Закона за защита на потребителите – същата е предложена от ответника без възможност за коментар от страна на ищцата, не е индивидуално уговорена, не е предвидена реципрочна санкция за ответника в случай, че същият откаже недобросъвестно и без основание да сключи договор.

Допълнително се излагат и съображения, че коментираната клауза противоречи и на общата разпоредба на чл.26 от Закона за задълженията и договорите, тъй като противоречи и на добрите нрави, доколкото създава за ответника възможност за едно неоснователно обогатяване, нямащо връзка с реално претърпени от същия вреди.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че страните са обвързани от договор за депозит от 04.10.2021 г., по силата на който М.Р. е заплатила сумата от 5 000 евро, представляваща депозит във връзка с намерението й да закупи недвижим имот - апартамент/Таунхаус № 22D, самостоятелен обект тип мезонетно жилище във Вилно селище Green Life Beach Resort Town House в гр. Созопол.

Ответникът обаче оспорва да има задължение да върне процесната сума на ищцата, като в тази насока твърди, че задълженията на дружеството по въпросния договор, се свеждат до това да не предлага недвижимия имот, предмет на договора, на други клиенти за периода от 29.09.2021 г. до 20.10.2021 г. /т. 7 от договора/ и да изготви проект на предварителен договор за покупко-продажба и строителство по чл.19 от ЗЗД, съгласно изискванията на българското законодателство и да предложи същия за подпис на клиента в срок до 20.10.2021 г. /т. 12 от договора/, а задължение на ищцата е да сключи предварителен договор за покупко-продажба по чл.19 от ЗЗД в срок не по-късно от 20.10.2021 г.

Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е поискала да получи проект на предварителен договор веднага след сключване на горецитирания договор за депозит.

Позовава се на кореспонденцията, коятостраните са водили по електронната поща от 28.09.2021 г., когато на ищцата е изпратен и тя е получила получила проект на предварителен договор, заедно с проекта на договора за депозит. С оглед на това се прави извод, че тя е била запозната с предложените от страна на продавача условия и информирано е взела решение за сключване на договора за депозит от 04.10.2021 г.

Ответникът оспорва и наведените в исковата молба доводи за недобросъвестно водене от негова страна на преговорите по сключване на предварителен договор с мотив, че е представило на ищцата проект на предварителен договор по чл.19 ЗЗД, в който ясно са посочени всички необходими реквизити за сключване на продажбата, както и архитектурни проекти и информация относно договор за поддръжка и правилник за устройството на комплекса, както и друга съпътстваща информация във връзка с изповядването на сделката и прехвърлянето на собствеността, както и че ипотеката върху имота е вписана в Имотния регистър, който е публичен и всяко трето лице има достъп до информацията в него.

4

Освен това се отбелязва, че именно поради желанието на дружеството-ответник да се стигне до успешна сделка, в изпълнение на исканията на ищцата неколкократно са нанасяни корекции в проекта на предварителния договор, като същият й е пращан по имейл на 18.10.2021 г и на 26.10.2021 г., т.е. след изтичане на заложения в договора срок за сключването му. Според ответника, преговорите са продължили и след тази дата, като той допълнително се е ангажирал с изпълнение на изискванията на ищцата, която окончателно се е отказала от сключването на предварителния договор, въпреки желанието на дружеството.

Овтветникът определя като неоснователни твърденията на ищцата, че клаузата на чл.10 от договор за депозит от 04.10.2021 г е нищожна на осн. чл.146, във вр. с чл.143, ал.2, т.4 от Закона за защита на потребителите. Поддържа становище, че от една страна процесният договор няма характер на потребителски, а от друга страна, че клаузите са индивидуално уговорени, поради което попадат под изключението по чл.146, ал.1, предл.2 от ЗЗП.