Протокол № 238 от 15.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 238 гр. П., 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500212 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Не се явяват страните редовно призовани. От същите са постъпили писмени молби, с които се моли да се даде ход на делото при липса на процесуална пречка.

Поддържат се подадените жалби и отговори. Претендират се разноски и се представят доказателства.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на Пазарджишки районен съд №1650 от 27.12.2024г. постановено по гр.д.№20245220103*** по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. А. Б., ЕГН: **********, с адрес с. Г., общ. П., ***, вх. 7, ет. 1, ап. 3, дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, бл. 53 Е, вх. В, сумата от 0,84 лв. /осемдесет и четири стотинки/-главница по 1

Договор за потребителски кредит № *************/01.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 1557/01.07.2024 г. по ч. гр. д. ****/2024 г. на Районен съд П.30.05.2024 г., до датата на изплащане на вземането по издадена Заповед за изпълнение № 1557/01.07.2024 г. по ч. гр. д. ****/2024 г. на РС П., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата над 0,84 лв. до пълния претендирай размер от 1502,48 лв. главница, за сумата ***,27 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г., за сумата 98,94 лв. лихва за забава върху главницата за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г., за сумата 29,39 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 11.07.2022г. 06.03.2024г., за сумата 48,35 лв. лихва за забава върху главницата за периода 06.03.2024г - 30.05.2024г., за сумата 14,36 лв. лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.03.2024г.- 30.05.2024г.

ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, бл. 53 Е, вх. В против А. А. Б., ЕГН: ********** с адрес с. Г., общ. П., ***, вх. 7, ет. 1, ап. 3, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на А. А. Б. да заплати на „П.К.Б.” ЕООД сумата от 500,03 лв. възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 840,40 лв. възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, лихва за забава в размер на 32,93 лв. върху възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ за периода 11.07.2022г. - 06.03.2024г. и 16,09 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05.2024г., както и 55,34 лв. лихва за забава върху възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ за периода 11.07.2022г.

06.03.2024г. и 27,04 лв. за периода 06.03.2024г. - 29.05.2024г.

ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата А. А. Б., ЕГН:

********** с адрес с. Г., общ. П., ***, вх. 7, ет. 1, ап. 3, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по гр. д. 3***/2024г. на Районен съд - П. в размер на общо 100,20 лв. съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪДЕНА Е, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата А. А. Б., ЕГН:

********** с адрес с. Г., общ. П., ***, вх. 7, ет. 1, ап. 3, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, разноски по ч. гр. д. ****/2024 г. на РС П. в размер на общо 50,17 лв., съразмерно уважената част от иска.

2

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ищецът „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.

„Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати в полза на адв. Д. Ф., вписана в САК с личен № **********, Булстат 178556939, с адрес на кантората гр. С., ул.

„П.П.“ № 1, ет. 5, ап. 14, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр. д. 3***/2024г. на Районен съд - П., в размер на 800 лв.

/осемстотин лева/.

ОСЪДЕН Е, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати в полза на адв. Д. Ф., вписана в САК с личен № **********, Булстат 178556939, с адрес на кантората гр. С., ***, ет.

5, ап. 14, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч. гр. д. ****/2024г. на Районен съд - П., в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ на същия съд, №380 от 03.02.2025г. постановено по същото дело Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1607 от 20.01.2025г. на Профикредит Б. ЕООД, ЕИК ****** зо изменение на решение № от 27.12.2024г. по гр.д.№3***/2024г. на РС-П. в частта за разноските.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ****** чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Стойчева , с въззивна жалба с вх.№1600 от 20.01.2025г. Счита, обжалваното решение за неправилно в частта, с която се отхвърлят претенциите на дружеството относно Главница над присъдената сума от 0.84 лв. до реално дължимата в размер на 742.91 лв. /след прихващане на суми, заплатени по услуги Фаст и Флекси/ или за сумата от 742.07 лева, сумата ***.27 лева представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 10.03.2023 г. до 06.03.2024 г.; сумата 98.94 лева представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г.; сумата 29.39 лева представляваща лихва за забава върху договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга за период от 11.07.2022 г. до 06.03.2024 г., сумата 48.35 лева представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г.; сумата 14.36 лева, представляваща лихва за забава върху вземането за договорно възнаграждение за период от 06.03.2024 г. до 30.05.2024 г. С жалбата се претендира и присъждане на законна лихва от 3 датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Уточнява се, че не се обжалва съдебното решение в частта. с която е отхвърлена претенцията на дружеството за: сумата от 500.03 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст”, дължимо до 06.03.2024 г.; сумата от 840.40 лева - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължимо до 06.03.2024 г.; сумата от 32.93 лева — лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст”, дължима за периода от 11.07.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата от 55.34 лева лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължима за периода от 11.07.2022г. до 06.03.2024г.; сумата от 16.09 лева-лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст", дължима за периода от 06.03.2024г. до 29.05.2024г.; сумата от 27.04 лева -лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси", дължима за периода от 06.03.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 29.05.2024г.

Считам за неправилно заключението на съда, че договорът за потребителски кредит е недействителен. че е налице разминаване посочения ГПР и действителния такъв, във връзка с което излага становище, че В ГПР по процесния Договор се включва само възнаградителната лихва; че разликата в процентите на ГПР и ГЛП (годишен лихвен процент) идва от разликата в начина на изчисляване на Двете величини. Допълва, че според правилото на чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; че Общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходи за допълнителни услуги. но само в случаите когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит по аргумент от §1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК; че Допълнителните услуги, описани в исковата молба, са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно легалната дефиниция по §1, т.1 от ДР на ЗПК.

4

Предвид това жалбоподателят счита, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция по §1. т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Или дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, а това, че не са отразени в ГПР според жалбоподателя не съставлява нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не обуславя нищожност на договора за кредит. Цитира се съдебна практика с Решение №309126 от 09.01.2018 г., постановено по НАХД № *****/2018 г. по описа на СРС. 95-ти състав, потвърдено с Решение №6308/01.11.2018г.. постановено по адм. Дело №****/2018 г.. по описа на Административен съд—С. град, Vll к.с., според която било прието, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит -по аргумент от §1, т. 1 от ДР на ЗПК; че Допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което се поддържа, че същите не попадат под дефиницията на §1 , т. 1 от ДР на ЗПК.

Поддържа още, че съгласно чл. 19, ал.3, т.2 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга; че разходите за предоставени допълнителни услуги не се включват в ГПР. Счита, че няма нарушение и на чл. 19, ал.4 от ЗПК, доколкото размерът на ГПР не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..

Посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит. Акцентира, че в процесния договор за потребителски кредит обаче изрично е посочено, че 5 изборът и закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, от което следва, че разходите на потребителя за въпросните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.

Посочва, че обстоятелството дали предвидените в договора допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, която е в смисъл, че вземанията, които следва да се включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни. Посочва, че съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са били обявени за нищожни по чл.5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания, като в ЗПК изчерпателно били изброени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да се заменят и тълкуват разширително.