Определение № 251 от 13.08.2021, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Бургас , 13.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Събина Н. Христова

Диамандиева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20212000500353 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 353/2021г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, ЕИК 119502733, чрез пълномощника адв. М., против решение №12/11.05.2021 г. по гр.дело №83/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд в осъдителната му част.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно, а в частта, с която е присъдена мораторна лихва – обезсилването му като недопустимо. Счита го за необосновано, тъй като не са обсъдени доказателствата, събрани в шестте насрочени по делото открити съдебни заседания и заключенията на назначените по делото експертизи и не е посочено кои от тях съдът кредитира и кои – не . Изводът на съда, че процесното лечение е проведено в нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.10 ЗЗ е в противоречие с констатациите на изслушаната съдебно медицинска експертиза в нарушение на принципа на диспозитивното начало за произнасяне по предмета на спора съгласно практиката на ВКС.

1

Решението не съдържа и мотиви относно механизма на определяне на присъденото обезщетение – не са посочени относимите към претендираните вреди обстоятелства.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като в него не са констатирани нарушения на приложимия медицински стандарт „Лицево – челюстна хирургия“ , но е прието, че действията на медицинския екип са били неправилни, без да са изложени мотиви за това. Вещото лице проф.Станимиров е категорично относно липсата на нарушения на стандарта, въведен през 2002 г. и на изискванията за добра медицинска практика.

Посочило е и, че последващата операция не се дължи на противоправното поведение на лекуващия екип, а на наличието на оклузални нарушения.

Неправилно е прието наличието на причинно – следствена връзка между противоправното поведение на изпълнителя при ответника и настъпилата увреда. Вещото лице е посочило, че страданията и преживяванията са в резултат на настъпилата фрактура, а не на осъщественото оперативно лечение.

Присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на критериите, установени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. То не съответства на действителните неимуществени вреди към настоящия момент. По делото е установено, че ищцата е била в дебалансирано емоционално и психично състояние и хирургическите интервенции са нарушили окончателно нормалното функциониране на личността, т.е се явяват случайно отключващо събитие.

Счита решението за недопустимо в частта, с която е уважен искът против него за заплащане на мораторна лихва, тъй като този иск е останал неконкретизиран по делото и не е бил включен в цената на иска.

Решението е неправилно и в частта, с която е оставено без уважение искането на лечебното заведение да му бъдат присъдени разноските, направени по обратния му иск.

Въззивна жалба против решението е подадена и от ЗД“ЕВРОИНС“АД, чрез юрисконсулт С.. Дружеството твърди, че не е налице застрахователно покритие, тъй като събитието е настъпило след изтичане на полицата.

2

На следващо място съдът е приел, че увреждането е в резултат на проявена от медицинския персонал груба небрежност поради некомпетентност и употреба на погрешни медицински изделия , за което застрахователят, съгласно чл.7, ал.16 от Общите условия не отговаря.

Счита изводите на съда за необосновани като несъответстващи на доказателствата по делото. Твърди, че е невъзможно локалната анестезия да не е произвела действие. Оспорва броя на поставените винтове съобразно експертизата и твърди, че няма данни поставеният материал да е бил неподходящ.

Оспорва заключението, че освобождаването на дъвкателния мускул е направено на неправилно място, като сочи, че ищцата е напълно възстановена.

Счита, че по делото не е установено ищцата да е приемала медикаменти, тъй като не са представени рецепти, а относно страха и от обезобразяване, сочи, че при такива операции винаги се получава белег и хлътване в областта на оперативните зони.

Поддържа, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдените болки и страдания и медицинските манипулации и моли съдът да разгледа възраженията, направени с отговора на обратния иск.

Решението е неправилно и в частта, с която е оставено без уважение искането на лечебното заведение да му бъдат присъдени разноските, направени по обратния му иск.

Бургаският апелативен съд при проверка на жалбите констатира, че с въззивната жалба на МБАЛ „Д-р Иван Селимински – Сливен“ АД, е направено искане за изменение на решението в частта за разноските – молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, която следва да бъде разгледана от съда, постановил решението, чието изменение се иска.

Това налага производството пред настоящата инстанция да бъде прекратено и делото да се върне на Сливенския окръжен съд за произнасяне по молбата за изменението му в частта за разноските.

3

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело №353/2021 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Сливен за за произнасяне по молбата на МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ АД, изменение на решение № 12/11.05.2021 г. по гр. дело № 83/2020 г. по описа на Сливенския окръжен в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4