Решение № 298 от 19.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Велико Търново, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Димо Колев при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно гражданско дело № 20234100500196 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на В. П. З., подадена чрез пълномощника му адв. Кр.

П. от ВТАК, срещу решение № 1225/15.11.2022г. по гр.д. № 3543/2021г. на ВТРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу ответника Л. И. З. обективно съединени искове по чл. 127 ал. 2 ЗЗД за присъждане на сумата от 6875, 61 лв. – главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски в периода 01.10.2017г. – 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков кредит №*** от ***г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г., на сумата от 5711, 74 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №***г., на сумата от 4185, 02 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №***г. и на сумата от 8345,54 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общо задължение с ответника по Договор за потребителски паричен кредит №***г., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 01.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се срещу решаващите изводи на районният съд, че ищецът не е бил изпълнил такава част от солидарното задължение по всеки от процесните договори за кредит, която да надхвърля припадащата му се част, както и че не е доказал, че получените средства по двата кредита от 05.07.2016г. са използвани за задоволяване на нуждите на семейството, тъй като сумите по тях са инвестирани в осъществяваната от него чрез дъщеря му търговска дейност. С оглед на тези оплаквания се изтъква и чрез цитиране на съдебна практика, че по договори за банков кредит с уговорен начин на погасяване за определен срок на месечни вноски, за да е изпълнил повече от своята част по см. на чл. 127 ал. 2 ЗЗД солидарният длъжник е достатъчно да е платил повече от тази си част от една или няколко месечни вноски, а не е необходимо да е платил повече от своята част от цялото задължение, както е приел първоинстанционния съд. В тази връзка се твърди, че по делото е безспорно доказано, че за периода от фактическата раздяла на страните /01.10.2017г./ до 01.10.2020г. само ищецът е погасявал вноските по процесните кредити, поради което ответницата му дължи половината от платените от него суми. По вторият спорен въпрос се прави оплакване, че районният съд неправилно е приложил тежестта на доказване, като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже, че последните два кредита са ползвани за задоволяване на семейни нужди. Посочва се, че в тежест на оспорващия съпруг т.е. на ответницата е да установи, че удовлетворената с тези средства нужда не е семейна. В тази връзка се изтъква, че ангажираните от нея доказателства не установяват приетото от съда, че сумите по кредитите от 05.07.2016г. са използвани за търговската дейност на ищеца, а напротив от представените от последния доказателства се установява, че средствата са използвани за ремонт на семейното на страните жилище през 2016г. Предвид на това и с оглед действието на презумпцията на чл.

32 ал. 2 СК се сочи, че ответница отговаря солидарно за тяхното погасяване и ищеца има право да получи половината от платеното от него по тези кредити. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, вкл. с позоваване на съдебна практика, че пред районният съд не са доказани всички елементи от регресната отговорност по 127 ал. 2 ЗЗД. Посочва се, че за да възникне в полза на платилия солидарен длъжник регресно право за връщане на даденото в повече, същият следва да е изпълнил с лични средства такава част от цялото задължение, която да надхвърля припадащата му се част, а не само да е платил една или няколко месечни погасителни вноски, както е сторил ищеца. Възразява се срещу основателността на исковете и с твърдения, че е останало недоказано по делото страните да отговарят солидарно за връщане на процесните кредити, доколкото не е установено средствата по тях да са теглени за 2 покриване на семейни нужди. В тази връзка се посочва, че сумата от 68 000 лв. по последните два кредита е инвестирана от ищеца в осъществяваната от него, чрез дъщеря му, търговска дейност, както и че не е доказано, че сумата от 50 500 лв. е отишла за погасяване на поети стари задължения за нуждите на семейството. При признание на безспорния факт, че отпуснатия през 2012г. кредит е послужил за закупуване на семейното на страните жилище, се възразява, че в същото е извършен ремонт със средства отпуснати по кредитите от 2016г. Изтъква се, че факта на извършените ремонти дейности в този обект не са установява нито от свидетелските показания, нито е житейски логично тяхното извършване през посочената година, доколкото са извършени през 2012г., когато е придобит имота. По тези съображения се иска въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение с присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Първостепенният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 127 ал. 2 ЗЗД вр.чл. 32 ал. 2 СК за присъждане на сумата от 6875, 61 лв. по договор за банков кредит №*** от ***г., изменен с Анекс №1 от 24.03.2015г., на сумата от 5711, 74 лв. по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №***г., на сумата от 4185, 02 лв. - главница, представляваща половината от платените от ищеца погасителни по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №***г. и на сумата от 8345,54 лв. по договор за потребителски паричен кредит №***г., които суми представляват половината от платените от ищеца погасителни вноски за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г. за погасяване на общи задължения с ответника по посочените договори. В исковата молба се твърди, че визираните кредити са изтеглени по време на брака на страните, който е прекратен на 14.10.2019г. с влязло в сила бракоразводно решение по гр.д. № 1450/2019г. на ВТРС, като сумите по тях са разходвани за нуждите на семейството – закупуване, ремонт и реконструкция на семейно жилище, за рефинансиране на предходни кредитни задължения, за покриване на текущи разходи за домакинството, включително издръжката и обучението 3 на общите на страните деца, както и за закупуване на недвижим имот с цел инвестиция за едно от децата. Изтъква се, че с оглед действието на законовата презумпция по чл. 32 ал. 2 СК ответницата е солидарен длъжник по тези кредитни правоотношения и дължи на ищеца половината от платените от него суми за периода от фактическата раздяла на страните – 01.10.2017г. до 01.10.2020г. Допълва се, че за посочения период по договор за банков кредит №*** от ***г. в размер на 50 500 лв. ищецът е погасил 13 751, 21 лв., по договор за банков ипотечен кредит №***г. в размер на 45 000 лв. е погасил 11 423, 47 лв., по договор за банков ипотечен кредит № ***г. в размер на 31 000 лв. е погасил 8390, 04 лв. и по договор за потребителски кредит № 2336858/01.08.2016г. в размер на 37 000 лв. е погасил 16 691, 08 лв. По изложените съображения ищецът иска ответницата да бъде осъдена да му заплати по всеки от договорите за кредит половината от платената от него сума за 01.10.2017г. до 01.10.2020г.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Възразява срещу действителността на договорите за кредит, с изключение на този от 28.08.2012г., като сочи, че е бил принудена да ги сключи чрез употреба на физическо насилие от страна на ищеца. Оспорва да е солидарно задължена за връщане на отпуснатите в заем суми, доколкото последните не са използвани за задоволяване на семейни нужди.

Възразява, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира връщане на половината от погасените от него суми, тъй като с оглед размера на отпуснатите кредити същият не е погасил повече от припадащата му се част. С тези доводи моли за отхвърляне на иска.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СИЕ се установява следна фактическа обстановка:

Страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с влязло в сила на 14.10.2019г. решение по гр.д. № 1450/2019г. на ВТРС. От съвпадащите твърдения на страните се установява, че към началната дата на исковия период – 01.10.2017г. същите са били във фактическа раздяла. По време на брака си те са сключили четири договора за банков кредит, като по всеки от тях кредитополучател е ищецът, а ответницата – съдлъжник, с изключение на последния, при който е действала като поръчител. С договор № *** от ***г. на ищеца е отпусната сумата от 50 500 лв. за рефинансиране на предходни ипотечен и потребителски кредит към същия кредитор, като кредита е обезпечен с ипотека върху общ имот на страните в гр. Левски. С анекс № 1 от 24.03.2015г. са предоговорени част от условията по ипотечния кредит. С договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № ***г. на ищеца е предоставена в заем сумата от 45 000 лв. за закупуване на жилище в гр.

***, с ипотека върху който имот е обезпечено връщането на кредита. За ремонт и реконструкция на недвижим имот с договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №*** на ищеца е отпусната сумата от 31 000 лв., връщането на която е обезпечена с втора по ред ипотека върху имота в гр. ***. На същата дата е сключен и договор за потребителски паричен кредит №***г. за сумата от 37000 лв. По всеки от 4 договорите страните са уговорили връщането на отпуснатия кредит да става чрез месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, по приет между тях погасителен план.

Разпечатката съдържа 26 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87b2a635-5e91-47e8-aad8-0d10a2910c5c