Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260298 от 21.12.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 3569/2019
Вид
Решение № 260298
Подписан
21.12.2020
В сила
05.02.2021
Състав
ВАЛЕНТИНА ЛЮБЕНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 213 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

260298/21.12.2020г. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3569 по описа на ШРС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.213 от КЗ /отм./, във вр. с чл.45 от ЗЗД. Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Д. З.“ АД, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д.“ ***, представлявано от изпълнителните директори Д.Д. и Ж. Д., чрез пълномощник адв.Х. ***, срещу Ц.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.

Първоначално е предявен установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, като с молба рег. *** от ***г. по делото е направено изменение на иска в осъдителен за обща сума от 828,38лв., от които 662,41лв. представляват изплатеното от „Д. З.“ АД застрахователно обезщетение /на собственика на л.а. „Т. К., с рег. № ***/; ликвидационни разноски /в размер на 15 лева/ и 150,97лв. мораторна лихва за периода от 30.08.*** до 28.11.20**г.

Ищецът твърди, че с полица № ***от

27.05.*** г., „Д. З.” АД е сключило договор за застраховка “Б. К.” с „Е.“ ЕООД, собственик на лек автомобил марка „Т.”, модел „К.” с peг. № ***, с период на валидност от 31.05.*** г. до 30.05.*** г. На 22.07.*** г. в гр. Шумен, като пътник в МПС марка „А.”, модел ***” с peг. *** *** АМ, Ц.Б.Г., при отваряне на вратата на автомобила е станала причина за ПТП, от което са произлезли материални щети по МПС марка „Т.”,модел „К.”, с peг. № ***.

За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП с № ***/22.07.***г., в който Ц.Б.Г. изрично е признала вината си за настъпване на процесното ПТП. Била заведена щета № ***пред „Д. З.”

АД - застраховател на МПС „Т.”, модел „К.”, с peг. № *** по застраховка “Б. К.”, застрахователна полица № ***. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от договора за застраховка, поради настъпването на застрахователно събитие и в съответствие с установените като вид и степен щети по лек автомобил марка „Т.”, модел „К.” с peг. № ***, „Д. З.” АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 662,41 лв. Заявява се, че от съставения двустранен констативен протокол за ПТП № ***/22.07.*** г., виновният за настъпване на пътно-транспортното произшествие, респективно за настъпилите вреди, без да подсигури безопасно и безпрепятствено напускане на автомобила, отваря вратата на същия и причинява увреждане на застрахования в „Д. З.” АД автомобил. Заявява се, че на основание чл. 213, а.1 от Кодекса за з.то /отм./, във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, „Д. З.” АД встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

Ищецът „Д.

З.“ АД иска да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми – сума в размер на 662,41 лв., представляваща изплатеното от „Д. З.“ АД застрахователно обезщетение /на собственика на л.а. „Т. К.„, с рег. № ***/; ликвидационни разноски /в размер на 15 лева/ и в размер на 150,97лв. мораторна лихва за периода от 30.08.***г. до 28.11.20**г. Претендират и съдебните разноски по делото.

В предоставения на основание чл. 131 от ГПК законов срок, ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Преди съдебно заседание е депозирана молба от ответника, с която се заявява, че искът е неоснователен и го оспорва изцяло. По делото е назначена и изготвена АТЕ, чието заключение е прието и неоспорено от страните.

По делото са приети следните доказателства -заверени копия от: полица № ***/27.05.***г.; Двустранен констативен протокол за ПТП № ***/22.07.***г.; Искане за оценка на вреди по имущество от 23.07.***г.; Удостоверение за техническа изправност на ППС; Лична карта № ***/ 20.06.***г.; Свидетелство за управление на МПС № ***/ 25.06.***г.;Свидетелство за регистрация част ІІ № ***/05.07.***г.; Контролен талон № ***/ 03.07.***г.;

Пълномощно на Д. ***от 01.01.***г.; Опис на претенция по щета № ***/ 23.07.***г.; Възлагателно писмо вх. № ***/ 23.09.***г.; Приемо -предавателен протокол за предаване на МПС, след извършен ремонт от 07.09.***г.; Фактура № ***/17.09.***г.; Опис–заключение по претенция № ***/23.07.***г.;

Снимков материал – 2 листа; Опис – заключение по претенция № ***/23.07.***г.;

Ликвидационен акт по щета № ***/ 30.09.***г.; Платежно нареждане ***/ 02.10.***г.;

Регресна покана изх. № ***/08.12.***г.; Регресна покана изх. № ***/29.08.***г.; Молба от ответника Цв. Г., с рег. № ***/ 17.07.20**г.; Молба - становище от ищеца „Д. З.“ АД – С. (по ел. поща), с рег. № ***/ ***г.; Съдът докладва Молба - становище от ищеца „Д. З.“ АД – С. в оригинал, с рег. № ***/27.07.20**г.;

Пълномощно ***/13.06.20**г. на К. Р.; Пълномощно от ***г. на Д. Х.; Пълномощно от ***г. на И. Е.; Фактура № ***г.; Преводно нареждане от 13.12.20**г.; Писмо от ел. поща до ШРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По делото е приложен двустранен констативен протокол за

ПТП № ***/ 22.07.***г., подписан от ответницата, в който е описано станалото на 22.07.***г. в гр. Шумен ПТП между лек автомобил марка „А.”, модел ***”, с peг. *** *** АМ и „Т.”, модел „К.” с peг. № ***.

В протокола са констатирани следните видими щети на автомобила – охлузена предна дясна врата на лек автомобил марка „А.”, модел ***”, с peг. *** *** АМ и щети по преден ляв калник и предна броня на МПС „Т.”, модел „К.”, с peг. № ***. Положен е подпис под изявление от страна ответницата: „Нямам забележки, виновна съм аз за ПТП„.

По делото се установява, че между ищеца и собственика на МПС „Т.”, модел „К.”, с peг. № *** е бил сключен застрахователен договор от 27.05.***г. за застраховка „Пълно К. с клауза 3- помощ на пътя”, със срок на действие 12 месеца, изтичащ на 30.05.***г. в 24,00часа и въз основа на него е издадена застрахователна полица от същата дата. По делото е приложено искане за оценка на вреди на застрахования автомобил МПС „Т.”, модел „К.”, с peг. № ***. За овъзмездяване на настъпилите от ПТП щети, на 02.10.***г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 662,41 лв., представляващо стойността на извършения ремонт в сервиза по издадената фактура. Размерът на изплатеното застрахователното обезщетение в посочения исков размер се потвърждава от заключението по приетата от съда и неоспорена от страните автотехническа е.за.

Съгласно чл. 213, а. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Това означава, че ищецът следва да докаже твърденията си за извършен от ответника деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, а. 1 от

ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: проти.правно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищцата вреди, причинна връзка между проти.правното поведение и настъпилите вреди и вина у причинителя. Съгласно презумцията на а. 2 на чл. 45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответникът.

За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест се носи от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Настъпването на процесното ПТП и участието на ответника в него е удостоверено чрез двустранния протокол за ПТП, който обаче има характеристика на частен удостоверителен документ.

Протоколът няма доказателствена сила извън тази по чл.

180 от ГПК.

Той е съставен съобразно изискванията на чл. 5, а.1 от Наредба № Iз - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и

Информационния център към Гаранционния фонд.

Механизма на ПТП съдът приема за установен чрез допуснатата съдебно -автотехическа е.за, заключението на която съдът кредитира, на основание чл. 202 от ГПК, като обективно и правилно. Подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 5, а. 1 от Наредба № І 3 - 41 от 12.01.2009 г. Законодателят е предвидил изготвянето на двустранен протокол да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около него.

Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице и някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.

125 от ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. Поради изложеното, представеният по делото двустранен протокол е документ, годен да удостовери настъпване на застрахователно събитие на посочената в него дата.

В случая ответницата, въпреки че с депозирана молба по делото е оспорила иска, не е оспорила участието си в ПТП, за което обстоятелство свидетелства двустранният протокол за ПТП. Заявява, че ищецът е следвало да се предяви претенцията първо пред застрахователя на автомобила, в който се е намирала ответницата и навежда твърдения за съпричиняване на резултата, поради допуснати нарушения на ЗДВП от водача на пострадалото МПС.

За установяване механизма на твърдяното ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените вреди на процесния автомобил, във връзка с оспорването от ответника, както се посочи по-горе, по делото е назначена и приета съдебно-автотехническа е.за.

В заключението си вещото лице е определило механизма на ПТП като е посочил, че на 22.07.***г. водачът на лек автомобил „А. ***, с рег. *** *** АМ, е преустановил движението, пътничката на предната седалка е отворила предна дясна врата. В същия момент, от дясната страна е преминавал в близост лек автомобил „Т. К.“, с рег. № ***, управляван от Д.Р. К.. С лявата предна част – преден ляв калник и предна броня, лек автомобил „Т. К.“ с рег. № ***, се е ударил в отварящата се врата на лек автомобил „А. ***, с рег. ***

*** АМ.“ Вещото лице е посочило, че нанесените щети по МПС „Т.”, модел „К.” с peг. № *** са в пряка причинно-следствена връзка с процесното

ПТП. Експертът е посочи, че, при условие, че водачът или пътникът в лек автомобил марка „А.”, модел ***” с peг. *** *** АМ, са наблюдавали през страничните огледала, с които е снабдено МПС, по описания в АТЕ начин, дясната странична част, е имало възможност да се избегне ПТП. При възприемане на движещия се в близост до страничната дясна част автомобил, пътникът не е следвало да отваря предната дясна врата.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установи, че с поведението си ответникът е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, а. 1 от ЗЗД. На първо място е налице поведение от страна на ответника, изразяващо се в отваряне на дясната предна врата на автомобила, в който е бил пътник, което е проти.правно, тъй като същият е отворил вратата, без да се увери, че няма да създаде опасност за движението на останалите участници в движението и така е нарушил законовата разпоредбата на чл. 95, а. 1 от ЗДвП, регламентираща, че водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат от превозното средство, което е спряно за престой или паркирано, само след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Цитираната разпоредба установява законово задължение на пътника, независимо от коя страна на МПС пътува, при отварянето на вратата да се огледа за преминаващи от неговата страна други участници в движението - не само МПС, но и пешеходци, велосипедисти или други пътно-превозни средства, с цел да не се създаде опасност за евентуалното им увреждане. С изплащането на застрахователното обезщетение за извършения ремонт на увредения автомобил в размер на 662,41 лв., застрахователят на съгласно чл. 213 от КЗ е встъпил в правата на получилия обезщетението за увредения автомобил срещу причинителя на щетата.