Решение № 407 от 02.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100508595 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20095494/14.04.2021 г. по гр.д. № 24629/2020 г. по описа на СРС, 178 състав е признато за установено, че „У.Е.У.Ц.“ (Унгария) чрез У.Е.У.Ц. – клон България дължи на Г. Д. Ц. на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ и чл. 8, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отвяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W64301 за дата 20.07.2019 г. по направление София – Лондон и сумата от 39,00 лева – представляваща невъзстановен остатък от цена на билета за отменения полет, ведно със законната лихва върху претендирантие суми за главници от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 72267/2019 г. по описа на СРС, 178 състав и ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 325 лева – разноски в исковото производство и 325 лева – разноски в заповедното производство.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 400 евро – обезщетение за отмяна на полет W64301 за дата 20.07.2019 г. по направление София – Лондон, е постъпила въззивна жалба вх. № 25088883/25.05.2021 г., подадена 1 от „У.Е.У.“ Лтд, в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не доказал, че самолет с рег. № HALWG е бил определен да изпълнява процесния полет от София за Лондон. По делото било представено извлечение от информационната система, която представяла детайлна информация относно полета. Установявало се, че пострадалия от удар с птица самолет с рег. № HA-LWG е бил назначен да изпълни процесния полет на 18.07.2019 г. в 18.16 часа, като тази промяна била регистрирана и се съхранявала в базата данни на ответника. Установявало се, че от представения по делото доклад, че именно този самолет е бил определен да извършва и полет от София – Тел Авив, но това не било противоречие в информацията, тъй като един самолет на ответника изпълнявал полети до няколко дестинации. Поддържа, че този самолет е извършвал полет WZZ4414 от Аликанте до София, като бил кацнал на летище София в 23.49 часа на 19.07.2019 г., като за същия ден е осъществявал 6 полета. Процесният полет бил планиран за 03.05 часа координирано универсално време (т.е 06.05. часа лятно време в София) на 20.07.2019 г., като след полета на ищеца е следвало да изпълни и други полети. Не било обсъдено и електронно съобщение на дежурния ръководител на полетите – имейл, изпратен в 5.12 часа от дежурния ръководител полети до DIS Delay - отделът на Уи Еър Унгария за закъснения, в което се съобщавало, че полет W64301 от София за Лондон се отменя, тъй като самолет с рег. № HA LWG е останал на земя за ремонт и липсвал резервен самолет. Неправилен бил изводът на съда, че превозвача е можел да осигури друг самолет за изпълнение на процесния полет, което било в рамките на грижата на добър търговец, като неправилно било възприето съображение 7 от Регламент 261/2004 г. Не било съобразено и задължителното за българския съд Тълкувателно решение на Съда на ЕС по дело С-315/15, а е следвало да се приеме, че било доказано непосредствено преди процесния полет е настъпило извънредно обстоятелство, засегнало въздухоплавателното средство, като превозвачът не е разполагал с резервен самолет, като не е било и възможно премаршрутиране на 174 пътника. Поддържа, че причината за отмяна на процесния полет се дължи на обстоятелства, които го освобождават от отговорност. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъда отхвърлен. Претендира направените от ответника разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25111941/02.07.2021 г., подаден от въззиваемия Г. Д. Ц., с който заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал фактите и е приел, че в случая установеното извънредно обстоятелство касае предходен полет и не било доказано по делото, че същото въздухоплавателно средство е следвало да изпълни процесния полет, нито, че ответното дружество е предприело каквито и да е мерки за освобождаването си от отговорност. Съдът бил постановил 2 решение, с което била съобразена практиката на Съда на ЕС по приложението на Регламента. Не се установявало също така, че превозвачът е предприел действия за организиране на алтернативен превоз. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанцинното решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 24629/2020 г. по описа на СРС, 178 състав е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. Ц. против „У.Е.У.“ Лтд, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 7, пар. 1, б. „б“ и чл. 8, ал. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Ищецът твърди, че е имал сключен договор за въздушен превоз с ответника за редовен полет W64301 от София до Лондон, определен за изпълнение по разписание на 20.07.2019 г. с резервационен код P9RPNC. Твърди, че в деня на полета се явил навреме за полета на летище София, но след преминаване на регистрационните процедури бил информиран, че полетът е отменен и не му е предложена адекватна транспортна алтернатива. Ищецът сам организирал пътуването си, като изискал да му бъде възстановена цената на билета в размер на 399,98 лева като ответникът възстановил само сумата от 360,38 лева или с 39 лева по-малко от заплатената цена. На 12.08.2019 г. отправил покана за плащане на обезщетение по чл. 7, §1, б. а от Регламент 261/2004, както и за плащане на неплатената част от цената на билета.

Ответното дружество отказало плащане на сумите и мотивирал отказа си с извънредно обстоятелство – сблъсък с птица, но не представил доказателства за това. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по гр.д. № 72267/2019 г. по описа на СРС, 178 състав била издадена заповед, срещу която ответникът възразил. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи да заплати сумата от 400 евро представляващо обезщетение за отмяна на полет W64301 от София до Лондон на 20.07.2019 г. по чл. 7, §1, б. б от Регламент № 261/2004 и 39 лева, представляваща невъзстановена част от цена на отменения полет, ведно със законната лихва върху цялата сума за периода от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „У.Е.У.“ Лтд, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва твърдението, че между страните 3 е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен порет W6 4301 на въздушния превозвач У.Е.У. от летище София до летище Лутън, Лондон, който следвало да се осъществи по разписание в 03.05 часа координирано универсално време на 20.07.2019 г., т. е. 06.05 часа местно време. Твърди, че полетът бил отменен, поради настъпило извънредно обстоятелство – удар от птица на самолет с рег. № HA-LWG при излитане на предходния полет W6 4414 от летище Аликанте до летище София, като след кацането на самолета след кацане на летище София, били открити повреди на предния ръб на крилото. Самолетът е оставен на земя за ремонт, който продължил до 03.00 часа на 21.07.2019 г. Твърди, че била извършена инспекция от сертифицирано дружество Глобъл Мейнтенанс. Бил съставен доклад за събитие, финализиран на 21.07.2019 г. в 02.39 часа, в който било посочено, че не е възможно използване на резервен самолет.

Това обстоятелство било отразено и в електронно съобщение на дежурния ръководител от 05.12 часа на 20.07.2019 г. Твърди, че процесният полет бил плануван да бъде извършен с повредения самолет. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство доказателства, от които се установява следното: са събрани писмени и гласни

Не е спорно между страните, а и се установява, че между У.Е.У. Лтд и Г. Д. Ц. е сключен договор за въздушен превоз, като ищецът е закупил билет за полет W6 4301 от летище София до летище Лутън, Лондон на 20.07.2019 г. 06.05 часа и от летище Лутън, Лондон до летище София на 11.08.2019 г. Не е спорно, че е платена сумата от 399,38 лева, представляваща стойност на закупения билет по Фактура № 057224354Z/14.04.2019 г.

Не е спорно между страните, че полет W6 4301 е отменен и не се е състоял на 20.07.2019 г. в определения час. Установява се, че на 20.07.2019 г. на ищеца е възстановена сумата от 360,38 лева.

Във връзка с установяване на твърденията на ответника, че отмяната на полета се дължи на извънредни обстоятелства, които го освобождават от отговорност са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Установява се от приет по делото доклад за събитие, че самолет HA-LWG е оставен за ремонт на земя в гр. София след като е установен удар на птица на далечното крило на самолета, като в доклада е посочено, че той е бил определен за маршрут София – Тел Авив. Прието са и справки, изходящи от ответника, в които е посочено, че самолетът е оставен на земя за ремонт на 20.07.2019 г. в 01.01 часа като ремонтът е приключил на 21.07.2019 в 03.00 часа, както и че в системата на ответника на 18.07.2019 г. е извършена колекция на информацията относно полет XZZ4301, като е променен самолетът, който е следвало да го извърши. В съобщение от 20.07.2019 г. на дежурен ръководител полети на У.Е.У. Лтд в 05.12 часа е посочено,че самолет HA4 LWG е оставен на земя за ремонт в София, поради което полет W6 4301 София – Лутън се отменя, тъй като самолетът е оставен на земя за ремонт и липсата на резервен самолет.

В писмо изх. № 100-957/25.01.2021 г. на Летище София е посочено, че полет W6 4301 от летище София за летище Лутън, Лондон от 20.07.2019 г. е с планиран час на излитане 06.05 часа местно време, като липсвала информация относно регистрационния номер на самолета, с който е следвало да бъде изпълнен полет на 20.07.2019 г. Посочено е, че полет W6 4414 от Аликанте за София на 20.07.2019 г. е изпълнен със самолет с № HA-LWG с планиран час на кацане от 02.15 ч и реално кацане в 02.39 часа местно време

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че причина за ремонт на самолета е повреда от удар с птица на преден ръб на външна задкрилка на ляво полукрило. Посочва се, че повредите на въздухоплавателното средство № HA-LWG са получени по време на предходен полет на 19.07.2019 г. и са установени при планово техническо обслужване на самолета след полет W6 4414 (около 1 часа през нощта). Вещото лице дава заключение, че при установената повреда по конструкцията на транспортен самолет е забранено провеждането на полети до изясняване на ситуацията, като самолетът не е било разрешено/безопасно да лети с установената повреда.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Разпечатката съдържа 27 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87b24068-019f-474e-bf9f-35e841727294