Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 473 от 19.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 54/2025
Вид
Решение № 473
Подписан
19.10.2026
Състав
Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.165, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Д. като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Иля строй" ЕООД, ЕИК 203230082, със седалище гр. Варна, представлявано от И.И., срещу В. Г.

В., с постоянен адрес гр.Варна, кумулативно съединени искове за прогласяване за нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД предварителен договор от 06.11.2019г. за покупко-продажба на земеделска земя - ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-1849/15.11.2005г. на изп.директор на АГКК, находящ се в с.Енево, община Нови пазар, представляващ нива с площ от 17702 дка, при граници ПИ ***, *** ***, ***,***, като привиден при абсолютна симулация, в нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, както и на основание чл.34 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 000 лв., получена от него от „Иля Строй" ЕООД по нищожния предварителен договор от 06.11.2019г. за покупкопродажба на поземлен имот с идентификатор ***, сумата 137 944,73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 500 000 лв., предмет на настоящото производство, за периода от 25.01.2022г. до 27.05.2024г.

Твърди се в исковата молба, че между "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД и ответника В. Г. В. е бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на земеделска земя за поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД - 18 49/15.11.2005г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Енево, община Нови пазар, област Шумен, с трайно предназначение на територията земеделска, с начин на трайно ползване НИВА с площ от 17702 кв. м., категория на земята шеста, без номер по предходен план, при граници: ПИ с идентификатори ***, ***, *** и *** с посочена в договора дата на съставяне и подписване: 06.11.2019 г.

1

Твърди се, че на основание описания договор „Иля строй" ЕООД е превело по банковата сметка на В. Г. В. общо 500 000 лв.: на 13.11.2019г. - 100 000,00 лева с основание „авансово плащане за покупка на земеделска земя", на 14.11.2019г. - 200 000,00 лева с основание „авансово плащане за покупка на земеделска земя" и на 25.11.2019г. - 200 000,00 лева.

Сочи се, че "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД чрез своя управител и представляващ И.Н.И. никога не е имало намерение да се задължава по договора, който е бил сключен, както и подписания на същата дата договор за паричен заем между В. Г. В. и Г.И.Д. само и единствено с цел да бъде създаден изкуствен приход по банковата сметка на ответника В. Г. В., необходим с оглед кандидатстването му по програма за сключване на договор с ДФ „Земеделие“.

Твърди се, че предварителният договор е сключен при абсолютна симулация и е изцяло привиден по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД, както и че е сключен за цена 623 пъти по - висока от данъчна оценка към момента на предявяване на иска по чл.19, ал.З от ЗЗД пред PC-Нови Пазар или 121 пъти по - висока от продажната цена през 2011 г.

Излага се в исковата молба, че на 04.01.2022г. от името на ищцовото дружество до ответника било изпратено чрез телепоща изявление за разваляне на предварителния договор. Уведомлението било получено от ответника на 08.01.2022г. и в него ответникът е бил поканен да върне сумата от 500 000 лв. в срок до 25.01.2022г. В отговор ответникът заявил, че не приема изявлението за разваляне и отправил до ищеца покана за сключване на окончателен договор. Сочи се, че до момента ответникът не е върнал на ищеца никаква част от преведената сума. Сочи се, че ответникът е изпаднал в забава за връщане на даденото по договора на 25.01.2022г., когато е изтекъл дадения с поканата срок.

Твърди се, че на 25.02.2022г. ответникът В. Г. В. е предявил пред Районен съд - Нови Пазар иск с правно основание чл.19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите срещу "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор за покупко-продажба на земеделска земя. Сочи се, че по своевременно направено от "ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД възражение за недействителност на предварителния договор по гр.д.

№249/2022г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар в качеството му на ответник, в мотивите на постановеното решение №163/29.06.2023г., потвърдено с решение № 316 от 22.12.2023 г. по въззивно гражданско дело № 403 по описа за 2023г. на Окръжен съд - Шумен е била установена неговата привидност и сключването му при абсолютна симулация на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът В. Г. В., чрез адв. П.

С., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва сключването на предварителен договор от 06.11.2019г., с който В. Г. В. и „Иля строй" ЕООД са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на ПИ *** с площ от 17702 кв.м. находящ се в с.Енево, община Нови пазар, срещу цена от 938 206 лв., извършените от „Иля строй" ЕООД банкови преводи по сметката на В. В. в Банка Пиреос от 13.11.2019г., 14.11.2019г. и 25.11.2019г. за общо 500 000 лв. с основание „авансово плащане за покупка на земеделска земя" и разменената между тях кореспонденция във връзка с договора, наличието на сключен между В. Г. В. и Г.И.Д. договор за заем от 11.11.2019г., превеждането на заемната сума и кореспонденцията между тях във връзка с този договор, 2 постановеното и влязло в сила решение № 163/29.06.2023г. по гр.д.№ 249/ 2022г. на PC Нови пазар за отхвърляне на предявения иск по чл.19 ал.З ЗЗД, факта, че отв. В. познавал И.И. и Г.Д. от около десет години и бил в близки колегиални и почти приятелски отношения с двамата.

Оспорва се в отговора привидността на предварителния договор, привидността на сключения между В. В. и Г.И.Д. договор за заем от 11.11.2019г. и каквато и да е връзка между този договор и предварителния договор между В. и „Иля строй" ЕООД от 06.11.2019г., антидатирането на двата договора и едновременното им подписване в офиса на ищеца на 12.11.2019г., както и антидатиране на разменената кореспонденция между страните по тези договори.

Твърди се, че предварителният договор бил сключен по инициатива на управителя на ищцовото дружество И.И. и цената била договорена на база 30 000 евро за декар, обичайна за този вид имоти. Сочи се, че с писмо от 30.04.2020г. Илиев уведомил ответника, че не се е отказал от сделката, а с телеграма от 04.01.2022г. отправил изявление за разваляне на договора, които се сочи да представляват извънсъдебни признания, опровергаващи твърденията за симулативност на договора.

Твърди се в отговора, че мотивите на постановеното и влязло в сила решение № 163/29.06.2023г. по гр.д.№ 249/ 2022г. на PC Нови пазар не се ползват със сила на присъдено нещо, присъща само на диспозитива на съдебните решения.

Излага се, че твърденията за привиден договор за заем между ответника и трето за спора лице Г.Д., както и за извършени от Димитрова фиктивни плащания към „Иля строй" ЕООД са недопустими за разглеждане в настоящото производство, доколкото се твърди и се цели установяване недействителността на договор без участието на всички страни по него.

Излага се също, че твърденията са и неверни, като в тази връзка се сочат подадени от Г.Д. ГФО, писмен отговор от 12.01.2021г., който се твърди да представлява извънсъдебно признание за съществуващата облигационна връзка по договор за заем, както и осчетоводяването на фактури за извършени от „Иля строй“ ЕООД строителни услуги, по които ищецът твърди да са извършвани фиктивни плащания. Твърди се, че платените от Г.Д. на „Иля строй“ ЕООД суми са за договорени и реално изпълнени дейности по издадени фактури и тези суми са били заявени от Г.Д. за изплащане по сключения с ДФЗ договор за безвъзмездна финансова помощ от 2018г.

Сочи се също, че твърдението за сключване на предварителния договор от 06.11.2019г., както и договора за заем с Г.Д. от 11.11.2019г. с цел доказване на платежоспособност не би могло да е вярно, доколкото съгласно приложимата наредба за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ по финансирана от европейски фонд програма няма изискване за доказване на налични средства, освен това и двата договора са сключени от В. В. като физическо лице, докато пред ДФ „Земеделие“ би могъл да кандидатства в качеството си на земеделски производител.

На следващо място се сочи, че твърденията на ищеца, че към м.ноември 2019г. В. В. не е разполагал със сумата от 500 000 лв., които да предостави в заем на Г.Д., нямат отношение към твърдяната привидност на предварителния договор с ищеца от 06.11.2019г.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото 3 доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Възраженията за недопустимост на предявения иск съдът намира неоснователни поради следното:

По отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет и те именно за това не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. В този смисъл е разяснението в т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТД № 1/2000 г. на ОСГК. С т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, Р № 44/07.02.2012 г. по гр. д. № 1188/2011 г. ІV гр. о. Р № 133/26.10.2011 по т. д. № 133/2011 г. ІІ г. о. Р № 472/12.01.2012 г. по гр. д. № 1712/2010 г. ІV гр. о. и Р № 610/09.12.2008 г. по т. д. № 391/2008 г. на ВКС І т. о. се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила съдебно решение. Ако страната иска да се формира сила на пресъдено нещо по едно преюдициално отношение, тя следва да го въведе като предмет на спора с предявяване на инцидентен установителен иск – чл.

212 ГПК, какъвто не е предявяван при предишното разглеждане на спора по чл. 19, ал. 3 ЗЗД с искане да се установи недействителността на предварителния договор, а такова твърдение е въведено само с възражение.

Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение е необходимо, за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото и произнасянето по него намира отражение в диспозитива. /Решение № 125 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 167 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6043/2014 г., IV г. о., ГК/ Исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД са установителни искове, с които се цели установяване по съдебен ред, че определен договор страда от порок, обосноваващ неговата нищожност. Предявените в настоящото производство искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 и ал.1, предл.3 от ЗЗД са за обявяване нищожността на процесния предварителен договор поради привидност при абсолютна симулация, както и като сключен в нарушение на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора за безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети следните факти: сключването на предварителен договор от 06.11.2019г., с който В. Г. В. и „Иля строй" ЕООД са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на ПИ *** с площ от 17702 кв.м. находящ се в с.Енево, община Нови пазар, срещу цена от 938 206 лв., извършените от „Иля строй" ЕООД банкови преводи по сметката на В. В. в Банка Пиреос от 13.11.2019г., 14.11.2019г. и 25.11.2019г. за общо 500 000 лв. с основание „авансово плащане за покупка на земеделска земя" и разменената между тях кореспонденция във връзка с договора, наличието на сключен между В. Г. В. и Г.И.Д. договор за заем от 11.11.2019г., превеждането на заемната сума и кореспонденцията между тях във връзка с този договор, постановеното и влязло в сила решение № 163/29.06.2023г. по гр.д.№ 249/ 2022г. на PC Нови пазар за отхвърляне на предявения иск по чл.19 ал.З ЗЗД, факта, че ответникът В. познавал И.И. и Г.Д. от около десет години и бил в близки колегиални и почти приятелски отношения с двамата.