Решение № 251 от 08.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Бургас, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря К. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120205127 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на С. Д. Д., с ЕГН: **********, адрес:

*** против Наказателно постановление № 24-0431-000508/21.11.2024 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас , РУ 01 Бургас, упълномощен с 8121 з-1632/02.12.2021 г, с което за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП, на основание чл. 175а ал.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не изпраща представител.

Не изразява становище. Не прави искане за доказателства.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява. Не изразява становище. Не прави искане за доказателства.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:

На 04.10.2024г. в 22:30ч., гр. Бургас по ул. „Индустриална“, посока ул. „Спортна“, жалбоподателят като водач на л.а. ***, с рег. номер ***, собственост на ***, не използвал 1 пътя по предназначение, като извършвал резки маневри и преднамерено извеждал МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на задните му гуми /дрифт/.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП, на основание чл. 175а ал.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, която не се оспори от жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл.

314, ал. 1 НПК, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице, което по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение - за превоз на хора и товари. От своя страна, съгласно дефиницията в § 6. т. 1 от ДР на ЗДвП - „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. От събраните гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на посочената дата в АУАН и в НП е управлявал процесния автомобил в град Бургас, по ул. „Индустриална“, посока ул. „Спортна“. В случая улицата, по която се е движел, безспорно е част от земната площ, която е предназначена и обикновено се използва за движение на превозни средства, т. е. съдът приема, че процесното място представлява именно „път“ по смисъла на ЗДвП, поради което и при преминаването си през него водачите следва да се съобразяват с всички изисквания на този закон, включително и с това на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

2

Действително ЗДвП не съдържа легално определение на понятието „дрифт”, но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В съответствие с чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на чл. 175а ал. 1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата - осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под “дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Установи се и че жалбоподателят е управлявал автомобила, като напълно целенасочено извежда управляваното превозно средство извън контрола си чрез ‘‘презавиване‘‘, довеждайки така до загуба на сцеплението на гумите с пътната настилка, като движението на автомобила се осъществява напречно на завоя и е изцяло под влияние на тежестта му и инерционния момент. Именно тези негови действия се квалифицират като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като с действията си той е създал опасност и за останалите участници в движението и случайни пешеходци, което пък се характеризира с висока обществена опасност.

Административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административнонаказателна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, предвиждаща наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок 12 месеца и "глоба" в размер на 3000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в неговия абсолютен размер.

Настоящият съдебен състав счита, че процесната деятелност категорично не разкрива белезите на "маловажен случай" на административно нарушение, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Действията по ползване на пътища, които са отворени за обществено ползване за друго предназначение се характеризират със сравнително висока степен на обществена опасност, което е причината за разписване в закона на забрана за водачите да извършват такива. Конкретното деяние не се отличава с явна незначителност на обществената му опасност. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед всичко гореописано настоящият състав счита, че издаденото постановление е 3 правилно и законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0431-000508/21.11.2024 г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас , РУ 01 Бургас, упълномощен с 8121 з1632/02.12.2021 г. против С. Д. Д., с ЕГН: **********, адрес: ***, с което за нарушение на чл. 104б, т.2 ЗДвП, на основание чл. 175а ал.1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4