Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2781 от 23.10.2018, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 160/2018
Вид
Определение № 2781
Подписан
23.10.2018
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 1 октомври 1999 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 23.10.2018 година град

Пазарджик

Пазарджишкият Районен съд

ІХ граждански състав на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

Като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр.д.№ 160/2018г. по описа на РС Пазарджик за 2018г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

По гр.д.№160/2018г. по описа на

РС Пазарджик е постъпила молба с вх.№ 18748/13.08.018.

С молбата е направено искане от Х.И.М.,

ЕГН **********, адрес: ***,чрез адв. Т.В.,*** на основание чл. 248 от ГПК , постановеното Решение № 954/18.07.2018г. по гр.д.№160/2018 по описа на РС Пазарджик да бъде изменено в частта за разноските.

Твърди се, че ответника М. е претендирал сумата от по 560 лв., разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие и процесуално представителство в производството по чл. 417 от ГПК, както и в производството по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК. След намаляване на разноските, същите са определени в размер на по 447.14 лв. в ползва на ответника в двете производства.

Наведено е становище, че при намаляване на адвокатското възнаграждение, в случая същото следва да е в размера, определен като минимален съгл. чл. 7, ал. 2 от Наредбата, а като база за присъждане на разноски и извършване на компенсация, следвало да се вземе в предвид сумата от по 515.23 лв. и за двете производства.

С оглед на това е направено искане на осн. чл. 248 от ГПК, съдът да измени, респ. допълни постановеното решение в частта за разноските.

По повод на направеното искане с молба с вх. № 22779/15.10.2018г. – ищцовата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Петя Николова Димитрова и М. Ванева-прокурист, със седалище и адрес управление: гр. София, ***, чрез Адвокатско Дружество „Чаталбашев, Петкова и И.", БУЛСТАТ: *********, представлявано от адвокат Х.И., САК, със съдебен адрес:***, бизнес център ИВЕЛ; тел: *** е изразила становище, че подадената от ответника молба за изменение на Решение №954/18.07.2018г. постановено по гр.д.

160/2018г., по описа на PC – Пазарджик е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че при постановяване на решението си съдът се е съобразил с наведените твърдения от Х.И.М., като в мотивите на решението, така и в диспозитива е посочено, че разноските, които се дължат от ответника на ищеца са по компенсация.

Съдът, след като взе в предвид данните по делото, установи следното от фактическа страна:

С Решение № 954/18.07.2018г., постановено по гр.д.№160/2018 по описа на РС Пазарджик е прието за установено, че за „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, съществуват парични вземания по отношение на Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за главница в размер на сумата от 874,86 лева по Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., за неустойка за забава в размер на сумата от 895,16 лева за периода от 22.06.2014 г. до 08.05.2016 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от 26.06.2017 г. до окончателното й заплащане, удостоверени в Заповед № 1443/29.06.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2346/2017 г. на РС – Пазарджик.

Иска за главница над уважения от съда размер от 874,86 лева до пълния предявен от ищеца размер от 1659,06 лева, както и иска за неустойка за забава над уважения размер от 895,16 лева до пълния предявен размер от 2018,85 лева и за периода от 08.02.2011г. до 21.06.2014 г. и за периода от 09.05.2016г. до 30.05.2017 г. е отхвърлен.

Отхвърлен е предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК

*********, срещу Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 396,79 лева, представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2011 г. до 08.12.2013 г. по Договор за потребителски кредит № 390-73/2009 от 07.05.2009г., ведно с Анекс от 08.12.2009 г., за която сума е издадена Заповед № 1443/29.06.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. дело № 2346/2017 г. на РС – Пазарджик.

Ищцовата страна - „Юробанк

България“ АД, ЕИК ********* е осъдена да заплати на Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 23,32 лева – съдебни разноски по компенсация по ч. гр. д. № 2346/2017 г. на РС – Пазарджик.

Ответника - Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет.1, ап.

3, сумата от 41,91 лева – съдебни разноски по компенсация по гр. д. № 160/2018 г. на РС – Пазарджик.

При постановяване на решението си, съдът е съобразил процентното съотношение в присъдените разноски между страните по делото.

Видно от мотивите, изложени в обстоятелствената част на решението, е че съдът е взел в предвид размерът на присъденото възнаграждение и на двете страни в процеса, пропорционално с присъдената част от исковата претенция, респективно, отхвърлената част.

Когато исковата претенция е частично уважена и се претендира присъждане на разноски както от ищцовата страна, така и от ответната, определеното минимално адвокатско възнаграждение в чл. 7, ал. 2 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения не следва да се взема в предвид в случаите, когато съдът извършва присъждане на разноски по компенсация, какъвто е настоящият.

Водим от горното съдът приема, че искането на Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** за изменяне на Решение № 954/18.07.2018г. по гр.д.№160/2018 по описа на РС Пазарджик в частта за разноските е неоснователно.

Предвид изложеното и съобразно чл.248 ал.1 от ГПК,Пазарджишкият Районен съд, О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** за изменяне на Решение

№ 954/18.07.2018г., постановено по гр.д.№160/2018 по описа на РС Пазарджи в частта за разноските, като неоснователно ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните пред Окръжен съд - Пазарджик.

СЪДИЯ: