Решение № 3576 от 27.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3576 гр. София, 27.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ВЕСЕЛА ЕМ. СПАСОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20261110201182 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от В. В. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 24-4332-022990/01.10.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева/102,26 евро/.

В жалбата и последващото писмено становище се твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че техническата неизправност на автомобила не е установена по надлежния ред, тъй като не е извършено измерване на нивото на шума с техническо средство, а констатацията на контролните органи се основавала единствено на слухово възприятие. Навежда се и възражение за противоречие между описанието, че липсва шумозаглушителна уредба, и правната формулировка, че същата е „неизправна“, както и че не е конкретизирана приложимата разпоредба на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., чрез която бланкетната норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП да бъде запълнена със съдържание. Оспорва се и квалифицирането на неизправността като значителна. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноските по делото.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебните заседания, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени становища от него и от процесуалния му представител, с които жалбата се поддържа. Въззиваемата страна също не изпраща 1 представител в съдебните заседания, но депозира писмени бележки, в които оспорва жалбата, поддържа законосъобразността на наказателното постановление, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на законосъобразността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 01.09.2024 г. около 10:01 часа в гр. София жалбоподателят В. В. В. управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ********* по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Обелско шосе“ към Околовръстен път. Срещу бензиностанция „Кристал“ автомобилът бил спрян за полицейска проверка от служителите на СДВР, отдел „Пътна полиция“ Д. Е. Т. и И. Л. Х..

При извършената проверка двамата полицейски служители непосредствено възприели, че процесният автомобил е технически неизправен, тъй като от шумозаглушителната му система липсвал елемент, респективно шумозаглушителната уредба не била комплектна.

Констатираната липса била видима при огледа на автомобила и не се основавала единствено на преценка по издавания от двигателя шум.

За установеното на място свидетелят Д. Т. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 1356333/01.09.2024 г. В обстоятелствената част на акта било отразено, че В. управлява собственото си МПС с техническа неизправност – „липсва шумозаглушителна уредба на автомобила“, като деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП – управление на МПС с неизправно шумозаглушително устройство, представляващо значителна неизправност. АУАН е съставен в присъствието на водача и свидетеля И. Х., който е очевидец на проверката и констатираното състояние на автомобила.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е депозирал възражение срещу съставения АУАН.

След преценка на възражението и материалите по преписката административнонаказващият орган го приел за неоснователно и на 01.10.2024 г. издал Наказателно постановление № 24-4332-022990, в което възприел идентичната фактическа констатация, че автомобилът е с техническа неизправност, изразяваща се в липса на шумозаглушителна уредба, и квалифицирал същата като значителна неизправност по чл.

139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, санкционирана по чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на 2 свидетелите Д. Е. Т. и И. Л. Х., както и от писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д. Т.. Същият е актосъставител и непосредствен очевидец на проверката. Пред съда той последователно посочва датата, приблизителния час, мястото и посоката на движение на процесния автомобил, както и конкретното техническо състояние, което двамата служители са възприели. Изрично заявява, че при проверката е установено, че „липсва част от шумозаглушителната уредба на автомобила“, като пояснява, че шумозаглушителната уредба представлява системата, включваща т.нар. „гърне“. Показанията му са логични, ясни и вътрешно непротиворечиви и кореспондират с отразеното в АУАН и НП.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля И. Х.. Той е присъствал при извършване на проверката и при съставянето на АУАН и е непосредствен очевидец на състоянието на процесното МПС. Свидетелят потвърждава мястото на проверката, регистрационния номер на автомобила, обстоятелството, че същият е собственост на жалбоподателя, както и че при проверката е установена липса на шумозаглушителна уредба. Показанията му съвпадат по съществените факти с тези на свидетеля Т. и с писмените доказателства по преписката.

Съдът отчита различието в словесния израз, използван от двамата свидетели – свидетелят Т. говори за „липсваща част“ от шумозаглушителната уредба, а свидетелят Х. – за „липсваща шумозаглушителна уредба“. Това различие не се отразява върху доказаността на нарушението. И при двете фактически хипотези е налице липса на елемент от системата за намаляване на шума, която по приложимата методика е квалифицирана най-малко като значителна техническа неизправност. Освен това и двамата свидетели са категорични, че неизправността е установена чрез непосредствено възприятие при проверката, а не само чрез субективна преценка за силата на издавания шум.

Не са налице данни за заинтересованост или предубеденост на двамата свидетели спрямо жалбоподателя. Обстоятелството, че са полицейски служители и са участвали в административнонаказателното производство, не е основание показанията им да бъдат игнорирани, когато същите са непосредствени, взаимно допълващи се и съответстват на своевременно съставените официални документи. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят установената при проверката липса на елемент от шумозаглушителната система.

Фактическите изводи на съда се основават на следните гласни и писмени доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Е. Т. и И. Л. Х.; АУАН серия GA № 1356333/01.09.2024 г.; Наказателно постановление № 24-4332-022990/01.10.2024 г.; справката за собственост и регистрация на лек автомобил „***“ с рег. № *********; справката-картон на водача; възражението срещу АУАН; разписките и документите относно връчването на актовете; заповедите и служебните документи, удостоверяващи компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган; писмените становища и бележки на страните, както и всички останали писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 3

НПК.

От правна страна:

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът дължи цялостна служебна проверка за спазването на процесуалните правила, компетентността на органите и правилното приложение на материалния закон, независимо от конкретните доводи в жалбата.

АУАН е съставен и наказателното постановление е издадено от материално и териториално компетентни длъжностни лица, съобразно приложените по делото оправомощителни заповеди. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН и НП са издадени в изискуемата писмена форма и съдържат задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Неоснователно е възражението, че фактическото обвинение е неясно или противоречиво.

И в АУАН, и в НП е посочено конкретно в какво се изразява техническата неизправност – липса на шумозаглушителна уредба на автомобила. Последващото словесно обобщение „управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност“ не въвежда различна фактическа хипотеза, а представлява правната оценка на вече описаното обективно състояние. Липсващата уредба, респективно липсващ неин елемент, по необходимост е неизправна система. Ето защо няма разминаване между фактическото описание и правната квалификация, нито неяснота относно предмета на административнонаказателното обвинение.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата е бланкетна, като чл. 101, ал. 4 ЗДвП препраща относно видовете неизправности и тяхната класификация към наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП – Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Съгласно § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „значителни неизправности“ са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. В Приложение № 5 към Наредба № Н-32, част I, т. 8.1.1, б. „б“ – „Система за намаляване на шума“, като значителна неизправност е квалифицирано състоянието, при което част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или е очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума.

Тъкмо такава неизправност е установена в случая. Липсата на шумозаглушителна уредба или на част от нея попада пряко в хипотезата на т. 8.1.1, б. „б“ от Приложение № 5 към Наредба № Н-32 и по нормативна преценка е значителна техническа неизправност. Поради това административнонаказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

4

Неоснователно е възражението, че за установяване на нарушението е било необходимо измерване на нивото на шума със специализирано техническо средство. В конкретния случай административнонаказателната отговорност не е ангажирана за превишаване на допустимото ниво на шум като самостоятелен фактически признак, а за управление на МПС при липса на част от системата за намаляване на шума. Това е обективно състояние, което може да бъде установено чрез непосредствен визуален оглед. Измерване на шум би било относимо при обвинение, основано на превишаване на допустими шумови стойности, но не е необходимо, когато неизправността се състои в липса на компонент от системата.

Този извод съответства и на практиката на Административен съд София-град. В Решение № 19328/09.10.2024 г. по к.а.н.д. № 4013/2024 г., VII касационен състав, е прието, че при липсващо шумозаглушаващо устройство не са необходими специални познания и специализирана техника за установяване на неизправността, а липсата на система за намаляване на шума попада в т. 8.1.1, б. „б“ от Приложение № 5 към Наредба № Н-32 и се оценява като значителна неизправност. В същото решение касационната инстанция приема, че когато фактическото състояние е ясно описано в АУАН и НП, непосочването цифрово на всяка препращаща норма от подзаконовия нормативен акт не води само по себе си до ограничаване правото на защита.

Поради това неоснователно е и възражението, че непосочването в НП на конкретната точка от Наредба № Н-32 представлява самостоятелно съществено нарушение по чл. 57, ал.