Акт от 16.08.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№94 16.08.2019 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ІІ-ри въззивен наказателен състав на седемнадесети юли 2019 година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА КОНДОВА

ТОНКА МАРХОЛЕВА

Секретар:

М.Коматарова

Прокурор:

Г.Георгиев като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 185 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подс.И.С.М., подадена чрез упълномощения защитник адв.П.М. ***, против Присъда № 15/22.03.2019 г. постановена по НОХД № 297/2018 г. по описа на РС-Елхово.

С обжалваната присъда въззивникът - подсъдим И.М. е признат за виновен в това, че на неустановен ден в периода от месец септември 20** година до месец февруари 20** година в с.Л., обл. Я., от площадка на базата на „Л." ЕООД гр.Я., находяща се в двора на бившето училище на селото, отнел чужди движими вещи – 4 броя противотежести за трактор „Джон Диър“ модел 3650, на стойност 400.00 лева от владението на собственика му „Л." ЕООД гр.Я., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, което наказание същия да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс.И.С.М. с Определение № 205 от **.**.**** година на РС-Елхово по НОХД № 84/2016 година, влязло в сила на **.**.**** година, наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата, подс.М. е осъден да заплати на гражданския ищец „Л." ЕООД с ЕИК - *********, представлявано от управителя Б.П.И., сума от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените на гр.ищец имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - **.**.**** година до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати на гражданският ищец „Л." ЕООД направените по делото разноски в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева.

С присъдата, подсъдимият е осъден и да заплати направените по делото разноски както следва: 82,11 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР Я. и 30,42 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово; по 5.00

/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.Елхово, както и 50 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, вносима в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Елхово.

В подадената въззивна жалба се твърди, че по делото е останал недоказан както механизмът на извършване на процесното деяние, така и участието на подсъдимия в неговото осъществяване. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на районния съд, както и алтернативно - отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

Участващият в съдебно заседание представител на Окръжна прокуратура – гр.Ямбол оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди изцяло осъдителната присъда на Районен съд - гр.Ямбол като правилна, обоснована и справедлива.

Процесуалният представител на въззиваемата страна - „Л."ЕООД-Я., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваната присъда изцяло като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание въззивникът – подс.М. участва лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК-*. Последните поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Защитникът сочи, че конкретното им искане за отмяна на обжалваната присъда и за признаване невиновността и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, т.к. от събраните по делото доказателства не е установена по несъмнен и категоричен начин вината на подс.М. в извършване на престъплението - предмет на обвинителния акт.

В дадената му от въззивния съд последна дума, подсъдимият И.М. моли да бъде оправдан.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес от обжалване и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС-Елхово приема за безспорно установено следното:

В периода

20** г. - 20** г. подсъдимият И.М. ***, като в периода от м. септември 20** г. до началото на месец март 20** г. работел в „Л." ЕООД-Я., със седалище в с.Л., представлявано от управителя Б.П.И.. Там той помагал в поддръжката на притежаваните от това дружество навеси, стопанския двор и при обработката на градините. Във връзка с тази си дейност, той посещавал базата на дружеството в с. Л., находяща се в двора на бившето училище на селото, където се стопанисвали селскостопански машини, вкл. и трактор „Джон Диър“ модел 3650, собственост на търговското дружество „Л." ЕООД.

През неустановен ден в периода от месец септември 20** година до месец февруари 20** година, отново във връзка с работата си, подсъдимият посетил базата на „Л." ЕООД в с. Л.. Тогава решил да вземе 4 броя противотежести, монтирани на трактор „Джон Диър“ модел 3650. В изпълнение на решението си, подсъдимият И.М. демонтирал 4 броя противотежести, като успял да ги отнесе и да ги натовари в каруцата си, след което ги транспортирал до дома си в с.М., обл.Я.. Известно време след това - на **.**.**** година, подс.М. взел решение да предаде откраднатите противотежести на пункт за изкупуване на вторични суровини „Д. и С." ООД-Я., намиращ се в гр.Е. и да вземе за себе си паричната сума от това. За това, подс.М. помолил свидетелят Д. Х. И. да го откара с личния си автомобил до пункта за вторични суровини в гр. Е.. Свидетелят Д. И. се съгласил, като преди да тръгнат от с. М. подс.М. натоварил от дома си в лекия автомобил на св.И. откраднатите противотежести, както и други железа.

Пристигайки в град Е., отишли на пункта за изкупуване на вторични суровини, намиращ се в близост до околовръстният път на гр.Е. и стопанисван от „Д. и С.“ ООД-Я.. Там, подс.М. предал откраднатите 4 броя противотежести от трактор, като те били изтеглени от свидетелят И. Д. и заплатени от свидетелката Ж. Г. Ч. - касиер-домакин в „Д. и С.“ ООД. За предадените вещи била съставена от св.Ж. Ч. покупко–изплащателна сметка № ****/**.**.**** г., в която ясно било отразено вида и количеството на предадения от подс.М. отпадък – желязо – 190 кг, както и декларация от лицето, което предава железата – И.С.М. с вписване на негови лични данни - ЕГН, адрес и номер, дата и място на издаване на лична карта. В тази сметка било вписано и че предадените отпадъци представляват тежести от трактор. Видно от показанията на свидетелите И.

Д. и Ж. Ч., при предаването на тежестите от подс.М., св.Д. ги е притеглил и той е посочил на св.Ч. да впише в покупко-изплащателната сметка, че предадените отпадъци са тежести от трактор, тъй като той ги е видял и е установил, че са такива.

Липсата на процесните 4 броя противотежести от трактор „Джон Диър” модел 3650 била установена в средата на месец февруари 20** година от свидетелката Б.П.И. - управител на „Л." ЕООД. Последната подала сигнал за извършена кражба в РУ на МВР гр. Е..

От заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява, че стойността на 4 броя противотежести за трактор „Джон Диър“ модел 3650, собственост на „Л." ЕООД, към момента на извършване на кражбата е общо 400.00 лева.

От Справка за съдимост рег.№***/**.*.**** г. на БС при РС-Елхово се установява, че към инкриминирания период м.септември 20** г. - м.февруари 20** г., подс. И.М. е осъден по НОХД № 84/2016 г. по описа на РС-Елхово, за извършено на **.**.**** г. престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание чл.

66 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години. След инкриминирания по делото период, подс.М. е осъден още два пъти - по НОХД №*/**** г. на РС.Елхово за извършено на **.**.**** г. деяние по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и му е наложено наказание „пробация“, както и по НОХД № ***/****г., за извършено на **.**.**** г. деяние по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация“. И трите престъпления по чл.144, ал.3 от НК са осъществени от подс.М. спрямо едно и също лице.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка съвпада напълно с тази, установена от въззивният съд и е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на фактическите обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои не, както и защо. Правилно и обосновано, първата съдебна инстанция приема и кредитира показанията на свидетелите Б.И., Д. И., Ж. Ч. и И.

Д., свидетелството за регистрация на земеделска и горска техника Част I – за колесен трактор „Джон Диър 3650А“ с рег.

№ ******, Покупко-изплащателната сметка № **** от **.**.**** г. за предадени отпадъци на пункт, стопанисван от „Д. и С.“ ООД гр.Я., заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената съдебно-оценителна експертиза, които доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

След направен анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, районният съд обосновано и правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия И.М. в частта им, че не е извършил кражба на противотежести за трактор и не е предавал такива на пунктове за изкупуване на вторични суровини, тъй като те се опровергават по категоричен начин от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства – от показанията на св.Д. И., Ж. Ч. и И. Д., че предадените на **.**.**** г. от подс.М. *** на „Д. и С.“ ООД, са били първоначално натоварени от дома на И.М. *** в автомобила на св. И., транспортирани от същия свидетел до гр.Е., че тези железа били с тегло около 200 кг. и с четвъртита форма, а съгласно отразяването в съставената за това предаване покупко-изплащателна сметка № **** от **.**.****г., те представлявали „тежести от трактор“.

Показанията на разпитания във въззивното производство свидетел З.М.И., не допринесоха за изясняване на обективната истина по делото, т.к. този свидетел не съобщава за обстоятелства, относими към предмета на доказване. Освен това, следва да се има предвид, че въпросният свидетел е близък роднина - първи братовчед на подсъдимия и е заинтересован от даване на показания, които да спомогнат на подс.М. да избегне наказателна отговорност.

След точна и пълна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието от първата инстанция, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираните деяния, т. е. да се приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 от НПК. В тази насока, инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитата/, защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ на събраните доказателства, е мотивирала правните си изводи за взетото решение. В действителност, по делото не са налице преки доказателства, сочещи на това, че подс. И.М. е извършил кражбата на 4 броя противотежести за трактор „Джон диър“ от мястото, където дружеството съхранявало техниката си, но наличните косвени такива са достатъчни, за да доведат до единствено възможен правилен правен извод, че именно подсъдимият е автор на вмененото му във вина престъпно деяние. За да формира този си извод, първоинстанционният съд е извършил изключително внимателно, подробно и обективно анализ и оценка на всички събрани косвени доказателства по делото, поради което въззивният съд се солидаризира изцяло с него и намира за ненужно да го преповтаря.