Решение № 401 от 17.02.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Перник, 17.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Камелия Ненкова като разгледа гр. д. № 07936 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу П.С.П., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество, както следва: 750 лева неплатена главница по договор за кредит № ********** от 11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 114, 97 лева – такса за експресно разглеждане; 894, 45 – наказателна лихва за периода от 16.11.2015г. – до 31.01.2018г.

В исковата молба се посочва, че между

П.С.П. и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № ********** от 11.09.2015г., при който договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор, ответната страна била получила 700, 00 лева на 11.09.2015г., Към главницата бил начислени лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 23, 58 лева, начислена въз основа на т. 6.1. от ОУ, приложими към Догора за кредит за периода от 11.09.2015г. до 11.10.2015г. и такса за експресно разглеждане в размер на 109, 42 лева. На 22.09.2015г. на ответника били отпуснати допълнителни 50, 00 лева по искане за отпускане на допълнителен кредит. Съгласно ОУ с упражняването на правото право да заяви искане за отпускане на допълнителен кредит, процесният Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия оставали непроменени, с изключение на размера за дължимите суми. Договорът се считал изменен на 22.09.2015г., като на същата дата била отпусната заявената от кредитополучателя сума от 50лв. Ответникът се е възползвал от услугатата за екпресно разглеждане, като за същото била начислена сумата 7,55лв. За допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в размер на 1, 06 лева.

С тегленето на допълнителната сума и при спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 891, 61 лева, от която: главница в общ размер 750 лева, договорна лихва в размер на 24,64 лева, дължима за периода от 11.09.2015г. до 11.10.2015г. и такса за екпресно разглеждане – 116, 97 лева. Отвеникът се възползвал от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като срокът за връщане на кредита станал с падежна дата 15.11.2015г., но ответникът не изпълнил задължението си. Съгласно т.13.3 от ОУ към Договора „4финанс“ ЕООД започнала да се начислява наказателна лихва, формирана чрез надбявяне на основния лихввен процент, определен от БНБ, 10.01 % към договорния лихвен процент, поосочен в специалните условия по договора (в процесния случай 40,73%, върху неизплатената главница в периода на просрочието. От „4финанс“ изпратили три броя напомнителни писма на ответника, които се таксуват по 10,00 лева всяко.

На 01.02.2018г. между „4финанс“ЕООД и „Кредитреформ Бългатия“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че на ответната страна е изпратело уведомление за цесията чрез препоръчана пратка, която е върната с отметка „Непотърсена“. Направено е искане за за конституиране на „4финанс“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В срока за отговор ответникът чрез назначения му при условията на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Р.М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, поради нищожен договор за цесия. Оспорва ответникът да е получил процесните суми. Оспорва, че е направено искане за експресно разглеждане. Оспорва твърдението, че ответникът е поискал удължаване на срока.

Оспорва клаузите, с които са уговорени договорната и наказателната лихва като нищожни.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца, а именно „4финанс“ ЕООД, което не е депозирало становище.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представен неподписан договор за кредит № ********** от 11.09.2015 г. между П.С.П. и „4финанс“

ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави 700 лева на ответната страна, която следвало да върне до 11.10.2015 г.

Приложен е неподписан анекс от 22.09.2015 г. към договора за кредит, с който се уговоря допълнително предоставяне на парични средства, като от последния става ясно, че общият размер на кредита е 750 лева, който следвало да се върне до 11.10.20165г.

Приложени са два броя преводни нареждания, от които става ясно, че ответникът е получил парични средства както следва: 700 лева на 11.09.2015.; и 50 лева на 22.09.2015 т. е. общо 750 лева. Във връзка с определение на съда от 27 ноември „Изипей“ АД е представило разписки за получени от ответника суми. От тези документи се установява, че наредител е „4финанс“ ЕООД, а получател П.С.П., като в същите е цитирина и номерът на договора.

По делото е представен договор от 01.02.2018г. за прехвърляне на вземания и приложение към него, сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В обсъждания договор за цесия се посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащо от договора за кредит. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.

За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от