Решение № 261633 от 11.12.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

261633 гр.

Пловдив, 11.12.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13314 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът

“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е предявил срещу ответника А.К.К., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 5486/2019 г. на ПРС, ІV бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че ответникът има качеството на потребител на основание Наредба № 4/2004 г. и приетите Общи условия, т.к. е собственик, респ., ползвател на водоснабден недвижим имот. В качеството на ВиК оператор, ответното дружество, е предоставило на ищеца услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 26.03.2008 г. до

20.03.2019 година в размер на 972,18 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в размер на 187,66 лева, за обект, находящ се в ****

Ищецът твърди, че отношенията между потребителя и дружеството се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила, които са общо достъпни в сайта на дружеството. Твърди, че в имота на потребителя е налице неизправно измервателно устройство за вода.

Твърди, че е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, била е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от ответника в качеството му на длъжник, поради което е и налице основание за предявяване на установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на парично вземане в размер на 972,18 лева - главница, начислена е и мораторна лихва към главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в размер на 187,66 лева.

В писмения отговор особения представител на ответника оспорва исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5486/2019 г. вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, като заповедта е била връчена на длъжника, и от същия е постъпило възражение, като искът, по които е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. По производството се претендират потребени количества вода за периода 26.03.2008 г. до 20.03.2019 г.. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва да е ползвател на ВиК услуги.

Следователно ответникът като наемател на процесния общински имот, находящ се в гр. П., ул***** има качеството потребител с открита на свое име партида при ищеца като потребител с № ***** поради което за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №

4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото няма релевирани такива, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, ето защо, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.

В последното с.з. юрк. Н. е заявила, че ответникът е изплатил задълженията си, като дължими единствено са направените от ищеца разноски по заповедното и исковото производство. С оглед настъпилия след предявяване на иска факт на плащането, който е от значение за спорното право, исковете следва да се отхвърлят.

На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното и исквото производсво, които възлизат на общата сума от 550 лева.

Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК **** против А.К.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължимостта на парично вземане, представляващо услуги по доставка на питейна вода и отвеждането на канална вода за периода от 26.03.2008 г. до 20.03.2019 година в размер на 972,18 лева; мораторна лихва към главницата за периода 30.06.2008 г. – 28.02.2019 г. в размер на 187,66 лева, за обект, находящ се в град П. ул. ***** ведно със законната лихва върху сумата от 972,18 лв., считано от 09.04.2019 г. -датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5486/2019г. на ПРС, ІV бр. с., поради плащането им в хода на производството.

ОСЪЖДА А.К.К., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК ****сумата от 550 лева разноски по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.