Решение № 374 от 16.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Русе, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520104869 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищцата К. К. Ф., чрез процесуалния си представител адв. Е. М. от АК – Русе, твърди, че на 19.07.2021 г. между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ с № 40005014416, съгласно който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на ищцата сумата от 5000 лева, които тя следвало да върне за срок от 36 месеца. Посоченият в договора годишен лихвен процент по кредита бил в размер на 41 %, годишния процент на разходите – 49,15 %, ищцата следвало да върне на кредитора сумата от 8736,36 лева. В договора било посочено също, че по изрично искане на ищцата същата е закупила допълнителни незадължителни услуги наречени „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в предоставените Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД. За тези допълнителни услуги, ищцата следвало да заплати възнаграждение на ответника в размер на 1250 лв. за услугата „Фаст“ и 2300 лв. за услугата „Флекси“. Дължимите суми за тези услуги, общо в размер на 3550 лв., ищцата следвало да заплати също за срок от 36 месеца, като размерът на всяка вноска бил определен на 98,61 лв. месечно. Уговорено било тази сума да бъде заплащана заедно с месечната погасителна вноска по кредита, или месечната вноска била изчислена на обща сума в размер на 341,28 лева. По този начин, макар че ищцата получила като кредит от ответника сумата от 5000 лева, трябвало да върне сума в размер на 12286,36 лв.

Ищцата твърди, че в посочения в договора срок заплатила на ответното дружество сумата общо в размер на 12286,36 лв., по начина посочен в 1 договора, като сумите били изплатени за времето от 20.08.2021 г. до 20.07.2024 г. на равни месечни вноски, всяка от които по 341,28 лв. Счита, че били налице предпоставките на чл. 55 от ЗЗД. Получавайки сумата от 12286,36 лв. ответното дружество се било обогатило неоснователно, тъй като било получило тази сума от ищцата на основание недействителен договор за кредит и ответникът следвало да върне на ищеца сумата от 7286,36 лева като получена на отпаднало основание.

Налице били основания процесният договор да бъде обявен за недействителен като сключен при нарушени императивни разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Уговорената между страните законна лихва в размер на 41 % надвишавала трикратния размер на законната лихва, която уговорка категорично нарушавала добрите нрави и като такава обуславяла нищожност както на самата клауза, така и на договора за кредит. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно били включени в него и как се формира ГПР, като само бил посочен размерът му от 49,15 %, което било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин според чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния договор били „избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които касаели усвояването и управлението на кредита, което представлявало заобикаляне на закона и следвало да бъде санкционирано с нищожност на тази уговорка. Освен това възнаграждението, което потребителят дължал, не било за конкретно поети от ответника задължения, чието изпълнение да е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени „възможности“, които така или иначе потребителят имал по силата на самия закон. По тези причини услугите „Фаст“ и „Флекси“ представлявали скрита възнаградителна лихва, приход за кредитора, следователно се явявали разход, който трябвало да бъде включен в ГПР и реалният ГПР бил многократно по-висок от посочения в договора, като надхвърлял значително максимално допустимия размер, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това надвишаване на допустимия според ЗПК размер на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на целия договор.

Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да обяви договора за потребителски кредит за недействителен и да осъди „Профи кредит България“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 7286,36 лв., представляващи недължимо платени от нея суми по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи 2 за неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия, но счита, че в настоящия случай, всички императивни изисквания са спазени. Твърди, че приложимият лихвен процент бил фиксиран, а условията за прилагането му се съдържали в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, подписани от страните. В ЗПК нямало изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали, поради което нямало нормативно задължение за разписана методика за формиране на ГПР. Пояснява също, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите и в договора за кредит нямало неточно посочване на ГПР. Според ответника дори да е налице неправилно посочване на ГПР, то не можело да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит. Твърди, че ползването на допълнителните услуги било по искане на кредитополучателя. Оспорва твърдението на ищцата, че са заплатени посочените в исковата молба суми, във връзка с което представя извлечение по сметка за размера на заплатените суми по кредита, както и размерът на отпуснатата главница. С оглед на изложеното, моли съда отхвърли предявените искове, а ако съдът да прецени, че сключеният договор за потребителски кредит за недействителен, моли да бъде отхвърлен предявеният осъдителен иск за разликата над 5777.67 лв.

Претендира разноски.

В съдебно заседание по искане на ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД от 7286,36 лева на 5777,67 лева.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 19.07.2021 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като кредитор и ответника К. К. Ф. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40005014416, съгласно който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищеца в качеството на кредитополучател /клиент/ отпусната в заем сума в размер на 5000 лв., при годишен лихвен процент по заема 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,15 %. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на 242.67 лв., или общото задължение по кредита е 8736.36 лв. В същия е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал за закупи допълнителна незадължителна услуга, като допълнителната услуга "Фаст" е предоставена и използвана от клиента към сключването на договора, а редът за използване на закупената незадължителна допълнителна услуга "Флекси" е описан подробно в общите условия на дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 1250,00 лв.

Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси" е 2300,00 лв.

3

Размерът на вноската за допълнителна услуга е 98.61 лв. и същата е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение по кредита става 12286.36 лева, а размерът на вноската е 341.28 лв.

Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата "Фаст" представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без такава закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество, а съгласно чл.

15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния се план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.

Страните не спорят, че сумата в размер на 5000,00 лева е била изцяло усвоена от ищеца. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 20-то число на месеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40005014416 от 19.07.2021 г. поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона и накърняват добрите нрави.

Процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, 4 неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално. Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания по чл. 11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора.