Решение № 13 от 14.02.2023, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 13 гр. Русе, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в открито заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА при секретаря Наталия

Георгиева и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Дякова КАНД № 389 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе против Решение № 157 от 11.02.2022 г., постановено по АНД № 1832/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 18-001733 от 06.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на Производствено производителна кооперация (ППК) „Надежда-Ряхово“, със седалище: с. Ряхово, обл. Русе, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касаторът поддържа, че районният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни предписания. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ и чл. 245, ал. 1 от КТ, както и правилата относно доказването на факта на неизпълнение на дадените предписания.

Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ППК

„Надежда-Ряхово“ не взема становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление районният съд е приел на първо място, че разпоредбите на КТ не оправомощават контролните органи на ДИТ – Русе да дават такъв вид задължителни предписания, а на следващо място, в случая се явява и недоказано неизпълнението им.

Решението на първата съдебна инстанция е правилно като краен резултат. Оспореното пред РС – Русе наказателно постановление се явява незаконосъобразно, но по съображения, различни от изложените в контролирания съдебен акт.

Въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК „Надежда-Ряхово“ на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания, 185 от които за заплащане в пълен размер на трудови възнаграждения за всеки един от месеците от януари 2020 г. до октомври 2020 г. по отношение на всеки един зает по трудов договор, в това число и такова по т. 73, касаещо пълно изплащане трудовото възнаграждение за м. август 2020 г. на работника Петко Петков, освен аванса от 500 лева. Бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя вх. № 21005051 от 21.01.2021 г., бил удължен до 25.02.2021 г.

Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок по чл. 84, ал. 1 от АПК, съответно чл. 149, ал. 1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г., съгласно правилото за броене на сроковете по чл. 60, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Установява се още, че на 24.02.2021 г., с молба вх. №

21015750, адресирана до Дирекция “Инспекция по труда“ - Русе, ответникът по касация поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец.

Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх. № 21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.

Доколкото дадените задължителни предписания

(ПАМ по см. на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ), вкл. и това по т. 73 били влезли в сила, като необжалвани, и подлежащи на предварително изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл. 405 от КТ, и независимо от молбата-уведомление от 24.02.2021 г., на 18.03.2021 г., е извършено устно уведомяване на представляващия ППК „Надежда-Ряхово“ за започване на нова проверка, като е и връчена призовка по чл. 45 АПК за представяне до 24.03.2021 г. на документи, доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021 г. или писмени обяснения при неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021 г.

На 05.04.2021 г. представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021 г. са изискани отново писмени обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по Протокол изх. № ПР2034429/19.01.2021 г. (т. 1 - т. 191 включително) и на същата дата е връчена покана за съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и Протокол изх. № 2109233/16.06.2021 г., с които са дадени нови предписания, касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021 г.

В съставения АУАН № 18-001733 от 16.06.2021 г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание в т. 73 от Протокол изх. № ПР2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г., като нарушението е осъществено на 26.02.2021 г. Липсват данни АУАН да е връчен. Налице са такива за връчване на 20 бр. НП чрез пощенски оператор на 21.09.2021 г., вкл. и оспореното.

На първо място контролиращата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло споделя тезата на касатора, съответстваща и на константната съдебна практика, че в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл. 415, ал. 1 от КТ, като следва само да се добави, че същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.

Настоящият съдебен състав обаче счита за основателни възраженията за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, наведени още във въззивната жалба, на които обаче РС - Русе не е дал отговор, с уточнението, че съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, че посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО, за които съдът има задължение служебно да следи.

Според чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е дефиниран изразът „откриване на нарушителя“: „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“. Прието е и че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Всъщност идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма на чл. 34 от ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.

Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случай че нарушителят е установен /открит/, от този момент след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността му. Както и е посочено в Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981г. на ОСНК на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението, нещо повече посочено е, че „с отриването на нарушителя от който и да е контролен орган възниква административнонаказателното правоотношение“. При ангажиране на обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите на чл. 43, ал.3 ЗАНН /установяване на самоличността на нарушителя от общинската администрация или МВР/. Независимо от същността на срока по чл. 34, ал. 1, изр.

2 от ЗАНН, началото му е явно посочено с цитираните ТР на ВАС, ОСНК на ВС и на смесените състави на ВАС и ВКС и то определено зависи от откриване на нарушителя и при изясняване на вида и характера на нарушението.

В контекста на задължителната за прилагане съдебна практика и при приложените писмени доказателства, следва да се даде отговор на съществения за случая въпрос - от кой момент нарушителят, с оглед на конкретния казус и доказателствата по него, е известен, установен и открит и дали 3-месечният срок не е изтекъл, а това предполага изясняването на характера на вмененото нарушение и момента на узнаване /откриване/ на нарушителя и нарушението.

Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 и чл. 23 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, дирекциите ИТ осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности; като инспекторите са контролен орган с правомощия по КТ и другите посочени закони, които възлагат контрол на Агенцията, могат да издават ПАМ и да съставят АУАН - вж. чл. 416 от КТ. В КТ не е предвиден специален ред за установяване на административните нарушения, като е налице препращане към реда на ЗАНН.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87ad2618-19a0-470e-bedb-7b083bdd6bc7