Решение № 1054 от 13.09.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 71/2025
- Вид
- Решение № 1054
- Подписан
- 13.09.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 93в ал.11 · Закон за автомобилните превози
- чл. 143, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал.1т.1пр · Закон за движението по пътищата
- чл.103 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.1т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1054 гр. Варна, 13.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110200071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. Г. С. ЕГН **********, от гр.*, против НП № 23-0003225/ 19.09.2024г. на Началник ОО”АА”- гр.Варна, с което на въз.С. са наложени административни наказания, както следва: „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175 ал.1т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.103 пр.3 от ЗДвП, „Глоба” в размер на 10лв. на основание чл.183ал.1т.1пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1т.1пр.1 от ЗДвП, от ЗДвП и „Глоба” в размер на 500лв. на основание чл. 93в ал.11 от ЗАвП за нарушение на чл.34, пар.3, буква „б” от Регламент /ЕС/ №165/2014г..
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
В жалбата се изразява становище, че НП е не4законосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон, като изрично се сочи, че се оспорва НП единствено по пункт 1 и пункт 3 от същото, като по пункт 2 не се обжалва.По пункт 1 от НП се излагат аргументи в подкрепа на становището, че не е осъществен състав на административно нарушение и че не е имало отказ от страна на водача на 1 процесния автомобил да представи документи, както и че водачът не е напускал умишлено мястото на проверката и не е осуетявал такава.Твърди се, че по пункт 1 от НП описаната фактическа обстановка не покрива състав на нарушение на чл.103 от ЗДвП, тъй като проверяваното МПС не е било в движение, каквато хипотеза е визирана в посочената като нарушена норма, като освен горното се иска и н услови5ята на евентуалност да се редуцира размерът на наложените за това нарушение административни наказания към законоустановения минимум.По пункт трети от НП се твърди, че не е ясно какво нарушение се претендира за извършено и кой точно нормативен текст е нарушен, тъй като липсва пълно, точно и ясно описание но нарушението,както и кога точно се твърди, че е извършено, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя.Предвид горното се иска НП да бъде отменено по пункт 1 и 3, а в условията на евентуалност да бъде редуциран размерът на наложените административни наказания.Иска се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, не се представлява, депозирани са писмени становища с аргументи, идентични с изложените в жалбата и с идентични искания, като в допълнение в едно от писмените становища се сочи, че въз основа на същите факти има издадено и друго НП, което също е предмет на обжалване и се прилага копие от същото.
Органът, издал НП, при редовност на призоваването, се представлява в едно от откритите с.з. като се излагат аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП, съставомерност и доказаност на приетите за установени нарушения по пункт 1 и 3 от НП, като се иска и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение с възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предмет на проверка е процесното НП в пункт 1 и пункт 3 от същото, доколкото по пункт 2 същото не се обжалва и е влязло в сила.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 17.07.2024г., свидетелите П. и К., служители на ОО”АА”-гр.Варна, изпълнявали служебните си задължения в района на КПП-„Аспарухов мост” – 2 гр.Варна, северен пътен възел.
На същата дата, въз.С., водач на товарен автомобил „ВОЛВО ФХ” с рег.
№А7670РМ, кат.N3 с прикачено полуремарке „ ВИЛТОН НВ 3” с ег.№ А 5925ЕМ от кат.04, с който извършвал Обществен превоз на товари-пшеница, по маршрут с.Любен Каравелово- гр.Варна, съгласно товарителница №000964/17.07.2024г. и пътен лист № 821529/17.07. 2024г. се намирал на същото място, в колона от товарни автомобили, като управляваният от него автомобил бил в покой.
Свидетелите П. и К. решили да извършат проверка, приближили към горепосоченият товарен автомобил, представили се на водача и поискали от него документи за проверка.Въз. С. отказал да им предостави поисканите за проверка документи, заявявайки, че същите свидетелите не са компетентни да го проверяват, след което излязъл от товарния автомобил и напуснал мястото на проверката.
За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 и мястото на проверката било посетено от служители на Първо РУ-ОД на МВР-Варна- свидетелите Д. и Д.. След разговор със служителите на ОО”АА”-Варна полицейските служители обходили района, но не открили водачът на процесния товарен автомобил, след което напуснали проверяваният участък.
Проверяващите от ОО”АА”-Варна успели да се свържат с представляващия дружеството превозвач, който успял да убеди въззивника да се върне до товарния автомобил.Въз.С. се върнал до автомобила, но отново отказал да представи изисканите във връзка с проверката документи, което наложило подаването на повторен сигнал на тел.112 за съдействие от служители на полицията.На место повторно пристигнали свидетелите Д. и Д. и с тяхно съдействие въз.С. представил нужните за проверката документи, с изключение на СУМПС, което не носил в себе си.
След проверка на представените документи, служителите на ОО”АА”Варна приели за установено, че на 15.07.2024г. , водачът на товарния автомобил в резултата на отсъствие от превозното средство, поради което не е бил в състояние да използва тахографа, с който е оборудвано превозното средство, водач ът не е вписал в картата си на водач периодите, посочени в параграф 5,буква, б, подточки ii/, iii/ и iv/ от Регламент /ЕС/ №165/2014, чрез използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за 3 дигиталния тахограф, тъй като за периода от 12:49 часа UTC време на дата 12.07.2024г. до 05:56 часа UTC време на дата 15.07.2024г. нямало записани данни в картата на водача с номер 0000000092451002.
Предвид горното на същата датата срещу жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушения на нарушение на чл.103предл.3 от ЗДвП, на чл.100 ал.1т.1пр.1 от ЗДвП, на чл.34, пар.3, буква „б” от Регламент /ЕС/ №165/2014г.АУАН бил надлежно връчен на въззивника, който го подписал и в съответната графа вписал, че няма възражения.
В законоустановения срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН , поради което въз основа на материалите по преписката, на 19.09.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетели П., К., Д. и Д. тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, като предвид изминалият период от време и естеството на професионалните задължения на свидетелите съдът приема за житейски достоверни твърденията, че част от тях нямат конкретен спомен за определени факти, като гласните и писмени доказателства в своята съвкупност не противоречат на релевантната фактическа обстановка, прието от съда за установена.
Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетелите П., К., Д. и Д.,товарителница пътен лист, разпечатка от тахограф, НП, АУАН и от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
Проверяваният акт по отношение на пункт първи от НП е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от писмените доказателства по делото АУАН също е 4 съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.
НП и АУАН са съответно съставен и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
По отношение на пункт първи от НП:
НП съдържа достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които същото е извършено, дата и място на извършване, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и съдът не споделя възраженията в тази насока. Правилно е била приложена и санкционната норма, която съдържа както санкция, така и състав на нарушение и същата напълно кореспондира с фактите, описани в обстоятелствената част на НП,поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.В НП е посочен АУАН, въз основа на който е било издадено същото, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения.
Вярно е, че АНО е посочил като нарушена нормата на чл. 103 пр.3 от ЗДвП, според която при подаден сигнал за спиране от контролен орган водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната лента на пътното платно за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълни неговите указания, а в настоящият случай безспорно процесният товарен автомобил е бил в покой и тази норма не е приложима, но доколкото, както е отбелязано по-горе, санкционната норма съдържа както санкция, така и състав на нарушение и същата напълно кореспондира с фактите, описани в обстоятелствената част на НП,съдът намира,че не е било ограничено правото на защита на нарушителя, който се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, още повече, че след като санкционната норма съдържа състав на нарушение изобщо не е било необходимо да се посочва нарушена правна норма.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.175ал.1 т.3 от ЗДвП, предвиждащ санкция за гореописаното нарушение нарушение, като наложеното административно наказание : „Глоба” от 200лв. е в рамките, предвидени от санкционната норма в редакцията й към датата на нарушението,макар и да е в максимално предвидения към онзи момент размер.В конкретния случай съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо предвид упоритостта на нарушителя при извършването му и 5 двукратният отказ да представи нужните за проверката документи, което е наложило изискването на двукратно съдействие от страна и на служители на МВР.В конкретния случай съдът намира, че се касае за нарушение и нарушител с висока степен на обществена опасност и именно максимално предвиденото към момента на нарушението наказание е справедливото, още повече, че към настоящия момент, санкционната норма в актуалната й редакция, предвижда абсолютен размер на глобата от 200лв.
На нарушителят на основание чл.175 ал.1т.3 от ЗДвП е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, което също е в максимално предвидения размер от санкционната норма в редакцията й към датата на нарушението, но към настоящия момент е в сила поблагоприятна редакция на санкционната норма, предвиждаща за съответното нарушение наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и тази актуална редакция е по –благоприятна за нарушителя и на основание чл.3 ал.2 от ЗАНН в тази част НП следва да бъде изменено.
По отношение на пункт трети от НП:
По пункт трети от НП съдът споделя становището, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, като задължително следва да са посочени дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които същото е извършено и да са визирани всички съставомерни факти, като следва задължително да бъде посочена и нарушената правна норма.
Въпреки, че е ясно, че АНО е приел, че нарушението е извършено на 15.07.2024г., то в НП, а и в АУАН липсват факти, от които да се формира единственият възможен извод в подкрепа на твърдението, че липсата на записи в картата на водача се дължи единствено на отсъствието на водача от превозното средство, а не на някаква друга причина.Доказателства по преписката липсват, такива не се ангажираха и в с.з.