Решение № 79 от 06.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Габрово, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Полина Пенкова

Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Николова в присъствието на прокурора А.Х.А. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600192 по описа за 2024 година С присъда № 24 от 24.04.2024 г. постановена по нохд № 33 по описа за 2024 г. на Габровски районен съд подсъдимият М.Я.Я. от гр. Габрово е признат за виновен в това, че на 15.06.2023 г. в гр.Габрово, в сградата на „***“ ЕООД Габрово, намираща се на ул.“Б.“ №**, чрез стискане с ръка в областта на шията, причинил на М.Г.-П. от гр. Габрово, в качеството й на медицински специалист - лекар, по повод изпълнение на службата й, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на шията, повърхностно охлузване в областта на шията и спонтанна бола в тази област, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.

В законовия срок против присъдата е подадена въззивна жалба от адвокат И.Х., в качеството на служебен защитник на подсъдимия М.Я.. В жалбата се навежда довод за неправилност на присъдата по отношение размера на наложеното на подсъдимия наказание, като се сочи, че същият е 1 твърде завишен. Направено е искане за изменение на присъдата, като се намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание прокурорът оспорва въззивната жалба. Счита, че деянието на подсъдимия е доказано по безспорен и категоричен начин и присъдата се явява обоснована и законосъобразна, а определеното наказание – справедливо. Прави предложение да се потвърди първоинстанционната присъда. и моли да се потвърди присъдата на районния съд.

Подсъдимият М.Я. и защитника му поддържат възивната жалба по изложения в нея довод за несправедливост на наложеното наказание.

Подсъдимият Я. навежда нов довод, а именно за необоснованост на съдебния акт, като заявява, че не е нанесъл лека телесна повреда. Прави искане да се отмени присъдата и постанови нова, с която да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане за изменение на присъдата, като деянието му се квалифицира по чл.132, ал.1, т.4 от НК и наказанието му да се определи по този текст от закона.

Окръжният съд, в настоящият си състав, разгледа подадената жалба с изложените в нея доводи и направено искане, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:

На подсъдимия М.Я.Я. от гр. Габрово е предявено обвинение по чл.131, ал.2, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Св. М.Г.-П. е назначена с трудов договор №18 от 29.05.2002 г. на длъжност лекар със специалност „***“ в „***“ ЕООД - Габрово, намиращ на ул.“Б.“ №** в гр. Габрово.

Съгласно утвърден график в „***“ ЕООД за работно време д-р Г.-П. извършвала амбулаторни прегледи в следните дни от седмицата: във вторник 2 от 14.30 ч. до 19.00 ч. и в четвъртък - от 16.00 ч. до 19.30 ч., като графика е бил изнесен на вратата на кабинета.

На 25.04.2023 г. на подсъдимия М. Я. било издадено медицинско направление за преглед при специалист нервни болести. С него той отишъл в „***“ ЕООД - Габрово на 15.06.2023 г. /четвъртък/, след 13.30 ч., като посетил кабинета на д-р Г. Там имало и други хора, които чакали за преглед при нея.

Подсъдимият почакал малко, но в един момент се ядосал, започнал да обикаля из сградата и да влиза в различни медицински кабинети. Влязъл и в кабинета на д-р П., където по това време се намирала св. М. - медицинска сестра.

Подсъдимият започнал да крещи и да заплашва с уволнение, след което излязъл и продължил да обикаля крещейки из сградата. Св. М. се уплашила от поведението на подсъдимия и напуснала кабинета, като отишла при свои колеги. В един момент решила да се върне на работното си място, но подсъдимият я засякъл в коридора и я последвал с викове. Св. М. се скрила в тоалетните на етажа, от където подала сигнал на тел. 112, съобщавайки за агресивен мъж в сградата на „БМЦ“ ЕООД.

Около 14.10 ч., св. М.Г.-П. отишла на работа. Пред сградата я чакал св.

И.И. - нейн колега, с когото имала уговорка за извършване на преглед на съпругата му. Тримата се качили с асансьора на третия етаж на сградата, където се намирал кабинета й. При слизането им от асансьора една от санитарките предупредила св. Г., че между пациентите, които я чакат има агресивен мъж. Свидетелката, придружена от св. И. и съпругата му влезли в кабинета й. Малко след това там влязъл подсъдимия. Поведението му било агресивно, отправил обидни думи към св. Г., наричайки я мърша, като я заплашил, че „ще й набие юмруци“. Започнал да й държи сметка кога идва на работа, заявил, че е говорил с управителя и той ще я уволни. Св. Г. се изплашила от поведението му и се опитала да се отдалечи от него, а св. И. направил опит да го спре, но подсъдимият го изблъскал и продължил да се приближава заплашително към пострадалата. Тя се опитала да му обясни, че работното й време е от 16.00 ч., като отишла до вратата, отворила я, за да му покаже изнесения на нея график с работно време. Подсъдимият я приближил и я хванал с лявата си ръка за шията, като започнал да я стиска силно и да я притиска към стената. В този момент се появили свидетелите Б. и Ц. полицейски служители, които посетили сградата във връзка с подадения на 3 тел. 112 сигнал за агресивен мъж в сградата. Св. Ц. разпознал подсъдимия и започнал да му вика по име, но последният не реагирал и продължил да стиска за шията пострадалата. Тогава св. Ц. се приближил до него, хванал го и го издърпал от нея. Св. Г. била много изплашена и се виждало зачервяване по шията й.

Още същия ден - 15.06.2023 г. на св. М.Г. е извършено освидетелстване, за което е съставен протокол, приложен в ДП.

По искане на подсъдимия пред въззивната инстанция бе разпитан в качеството на свидетел д-р Я.К.. От показанията му се установява, че той е взел участие при освидетелстването на пострадалата Г. в качеството на специалист. Потвърждава описаните в протокола от това действие констатации относно нараняванията на св. М.Г., както и че същите са били пресни. Свидетелят заявява и че при освидетелстването пострадалата е заявила, че има болезненост в областта на шията.

Макар и да няма качеството на вещо лице, то с оглед на това, че е съдебен лекар и дългогодишната си практика, свидетелят отговори на въпрос на подсъдимия относно това дали нараняванията по шията на Г. може да са от медицинските й слушалки. Свидетелят обясни, че обикновено, ако изобщо слушалките могат да оставят следи, то това е в задната част на врата, но не и отред.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че на 15.06.2023 г. на М.Г.-П. са й причинени следните увреждания: кръвонасядане в областта на шията, повърхностно охлузване в областта на шията и спонтанна бола в същата област, които са довели до болки и страдания, без разстройство на здравето. Вещото лице е посочило, че уврежданията отговарят да са получени по време и начин описан от пострадалата - стискане с ръка в областта на шията. Видно е, че на пострадалата й е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК - причинена й е болка и страдание без разстройство на здравето.

По делото е прието заключение на съдебно психиатрична експертиза, което не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че подсъдимият М.Я. страда от Личностово разстройство от смесен тип емоционална нестабилност и експлозивна личност, с диссоциални прояви.

4

Вещото лице е дало заключение, че към 15.06.2023 г. Я. не е бил с качествени нарушения в базисни сфери от психичната дейност, които да са възпрепятствали психичните му годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той е могъл да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност, които имат значение за делото, както и да дава правилни и достоверни обяснения за тях.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М.Г., И.И., К.М., Ц.Ц., А.Б. и Я.К., заключението на съдебната експертиза, писмените доказателства по делото.

Подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото му обвинение. Обяснява, че ходил всеки ден да търси лекарката, но тя постоянно отсъствала. На процесната дата се подразнил, защото тя отново закъсняла, а и в кабинета и влезли хора, които не са чакали. Това било причината да влезе и да потърси обяснения защо има привилегировани хора, които пререждат останалите. При това лекарката побягнала от кабинета, но той я бил хванал в коридора в движение за врата, за да я спре да не избяга. Не я е бил подпирал на стената и не я е бил стискал. Отрича той да й е нанесъл констатираните при прегледа й телесни повреди. Чул зад гърба си „Миро, пусни я“ и разбрал, че е полицай.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия по отношение на това, че причина за неговата реакция е било „виновно“ поведение от страна на пострадалата - лекарка, както и че я е хванал за шията само за да не избяга, а не да я нарани и че не той й е нанесъл телесните увреждания. Обясненията в тези им части се опровергават от цялостния доказателствен материал по делото - показанията на свидетелите, писмените доказателства и заключенията на съдебните експертизи.

По искане на подсъдимия пред въззивната инстанция бяха допуснати и разпитани свидетелите Н.Д., Н.Д. и Х.Х.. Видно от показанията и на тримата свидетели е, че те не са присъствали по време на инцидента в поликлиниката и не са възприели лично цялостното поведение на подсъдимия. С оглед на това съдът намира, че показанията им не следва да се обсъждат.

При установената фактическа обстановка първостепенния съд е приложил правилно материалния закон. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че с деянието си подсъдимият Я. е осъществил като от обективна, 5 така и от субективна страна състава на чл.131, ал.2, т.4 във вр.с чл.130, ал.2 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.

Безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 15.06.2023 г. в сградата на „***“ ЕООД- Габрово, подсъдимият, посредством стискате в областта на шията на пострадалата й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, а именно пичинил й е болка без разстройсто на здравето. Безспорно е, че пострадалата е лекар, за което е имал знание подсъдимия и че нанесеното й нараняване е станало по повод изпълнение на службата й.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло доводите на първостепенния съд, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл.

По изложените съображения съдът намира възражението на подсъдимия за необоснованост на съдебния акт за неоснователно.

Неоснователно е възражението на подсъдимия, че деянието му следвало да се квалифицира по чл. 132, ал.1, т.4 от НК. За да е налице физиологичен афект у подсъдимия трябва изначално конфликтът да е предизвикан от пострадалия и то със средствата и по начините, описани в закона - насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие от което са настъпили или би могло да настъпят тежки последици за дееца или негови ближни. От установената по-горе фактическа обстановка е безспорно, че от страна на пострадалата спрямо подсъдимия не са извършени никакви действия, които да се свържат с изискуемото от закона провокиращо поведение.