Решение № 203 от 24.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Кърджали, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140101019 по описа за 2025 година

Ищецът К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез Л. К.

Б.- САК е предявил иск срещу „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. за прогласяване на недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения на **** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит ****

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира твърдения, че на **** в гр. София е сключила Договор за потребителски кредит **** по силата на който „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222 й е предоставил в заем сумата от 800 лв. при фиксиран ГЛП от 38,95 % и ГПР от 49,65 %. Съгласно погасителния план е следвало да внесе 4 месечни вноски в размер на по 287,29 лева, която сума включвала главница в размер на 800 лв., лихва в размер на 65,95 лв. и неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора в размер на 283,20 лв. или сума в общ размер на 1149,15 лв. Излагат се твърдения, че договорът е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора в размер на 283,20 лева. В петитума ищецът моли за прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит ****от **** Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на ССчЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който признава същия за основателен. Сочи, че не се оспорва сключването на договора и получаването на заемната сума от ищцата.

Не се противопоставя на искането за назначаване на ССчЕ, като поставя 1 задача на същата. Прави възражения за присъждане на разноски на ищцата на основание чл. 38 от ЗА.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество предявява насрещен осъдителен иск срещу К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** за сума в размер на 800 лева, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.11.2025 г. до окончателното плащане, представляваща стойността на невърнатата главница в размер на 800 лева.

Сочи, че до настоящият момент ищецът по първоначалния иск не е плащала суми по договора. Прави искане за допускане на ССчЕ при оспорване на размера на претендираната сума и факта на усвояване на сумата за предоставения заем.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която ответникът по нея и ищец по първоначалния иск моли да се постанови решение при признаване на иска на основание чл. 237 от ГПК относно недействителността на договора за кредит. Счита, че ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния иск следва да заплати адвокатско възнаграждение въпреки признанието за нищожност на договора. Ответникът намира насрещния иск за основателен. Признава иска по основание и размер.

Претендира разноски, възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск.

В съдебно заседание ищецът не се явява, нес е представлява, депозира молба с вх. №4026/16.04.2026г., с която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, поддържа отговора на насрещна искова молба, няма да сочи други доказателства, няма възражение по проекта за доклад и моли да бъде приет за окончателен. По отношение на отговора на ответника моли на основание чл.

237 от ГПК да се постанови решение по признание на иска. Ответникът „Кинти БГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител, депозира молба с **** с която моли, ако не са налице процесуални пречки да бъде даден ход на делото, заявява, че поддържа отговора на исковата молба и направеното признание, поддържа предявения насрещен иск, няма възражение по доклада на съда, като моли да се обяви за окончателен. По същество прави искане за постановяване на решение по признание на иска, тъй като ответното дружество е признало недействителността на процесния договор, излага съображения че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските върху ищеца, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което моли съдът да присъди направените по делото разноски в полза на ищеца, включително адвокатско възнаграждение в минимален размер, както и да не присъжда разноски в полза на ответника. Към молбата се прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

С Определение ****, в което е обиктиварн проект за доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства: че сключеният на **** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит ****е нищожен на основание 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за 2 непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 283,20 лева, както и че К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** дължи на Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222 сума в размер на 800 лева, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.11.2025 г. до окончателното плащане, представляваща стойността на невърнатата главница в размер на 800 лева по сключеният на **** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит ****

Страните по първоначалния иск и по насрещния иск са признали основателността им и молят за постановяване на решение при признание на иска.

Съгласно чл. 237 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая ответникът по първоначалния установителен иска и ответникът по насрещния осъдителен иск изрично заявяват, че признават иска, поради което следва да се постанови решение въз основа на направеното признание на иска.

Съдът намира, че направеното от ответниците признание на иска не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е признато право, с което страната може да се разпорежда.

С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на решение при признаване на иска настоящият съдебен състав намира, че следва да постанови исканото решение, с което да бъде уважен предявеният иск, като не е необходимо да излага мотиви, тъй като чл. 237, ал. 2 ГПК дерогира действието на чл. 236, ал. 2 ГПК. Следователно съдът намира, че по този начин се явява безспорен факта, че сключеният на **** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит ****е нищожен на основание 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 283,20 лева, както и че К. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** дължи на Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222 сума в размер на 800 лева, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.11.2025 г. до окончателното плащане, представляваща стойността на невърнатата главница в размер на 800 лева по сключеният на **** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит ****поради което, съдът намира, че понеже така предявените искове на ищците се явяват напълно основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

При този изхода на делото право на разноски има ищецът по първоначалния иск за прогласяване на недействителност на сключения договор за кредит. Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая държавната такса възлиза на 25,56 евро по установителния иск изчислена на база на общото задължение по кредита включващ главница, лихва и неустойка, които следва да бъдат заплатени по сметка на РС3 Кърджали.

Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от процесуалния представител на ищеца. Съдът намира, че следва да бъде заплатено адвокатско възнагарждения независимо от признаване на иска, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК включва кумулативните предпоставки освен признаване на иска ответникът и да не е дал повод за завеждане не делото. В случая ответното дружество е дало повод за завеждане на иска, тъй като в основата на предявения установителен иск стои обективният факт на нищожната клауза на сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска обявяването на нищожността по съдебен ред, от което следва изводът, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и практиката на ВКС. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба от процесуалния представител на ищеца, отговора на насрещния иск, с който е признато вземането по основание и размер, е депозирана една молба по хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Съобразявайки тази норма, настоящият състав намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение по предявения установителен иск в размер на 204,51 евро какъвто е размерът на платеното на процесуалния представител на ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Право на разноски има ищецът по насрещния осъдителен иск. Ищецът по насрещния иск е платил държавна такса в размер на 25,56 евро, която следва да бъде платена от ответника по насрещния иск. Съдът намира, че следва да бъде заплатена държавната такса независимо от признаване на иска, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК включва кумулативните предпоставки освен признаване на иска ответникът да не е дал повод за завеждане не делото. В случая ответникът е дал повод за завеждане на иска, тъй като не е изплатила в пълен размер дори стойността на главницата по кредита, т.е. на чистата стойност, който факт поражда правото на заемодателя да иска присъждането й по съдебен ред, от което следва изводът, че именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и практиката на ВКС. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по насрещния иск следва да се посочи, че от представения Договор **** за правна защита и 4 съдействие с предмет процесуално представителство и защита по гр.д. № 1019/2025 г. по описа на РС-Кърджали и предявяването на насрещен иск е претендирано възнаграждение по осъдителния иск в размер на 204,52 евро, което следва да бъде преведено по посочената банкова сметка. Представена е фактура, в която е посочено, че възнаграждението по насрещния иск е в размер на 400 лева, както и преводно нареждане от клиента към адвоката.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87ac771b-9e1f-41e0-a8c9-d1d2174379f2