Решение № 61 от 03.08.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Административно наказателно дело 141/2026
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 03.08.2026
- В сила
- 26.08.2026
- Състав
- Илия Олегов Милев
Цитирани разпоредби
- чл.56, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-60 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.15, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.59, ал.5, т.6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. Червен бряг, 03.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Цветина Д. Г.ева като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Административно наказателно дело № 20264440200141 по описа за 2026 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Съдебното производство е образувано въз основа жалба на Б. Х. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. *********, в качеството си на управител на "**********" ЕООД, с ЕИК: **********, чрез адв. К. В., член на САК, с адрес: гр. София, ул.
**********, по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 882831F872322/02.04.2026 година, издадено от В. А. И. - Началник на отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което за нарушение на чл.15, ал. 4 от ЗВЕРБ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2600 евро (две хиляди и шестстотин евро), на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на "**********" ЕООД, с ЕИК: ********** за нарушение извършено в търговски обект, находящ се в гр. Червен Бряг, ул. *******.
В жалбата се навеждат доводи за неоснователност на Наказателно постановление № 882831F872322/02.04.2026 година, като се прави искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че не е установено покачване на цени на предлаганите услуги. Сочи, че в търговския обект са инвестирани множество средства, които са повишили нивото на оборудването и качеството на услугите. Твърди, че са извършени и ремонтни дейности. Излагат се подробни доводи за това, представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
За ответната страна по жалбата – В. А. И. - Началник на отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от 1
ЗАНН, се явява юрк. Н. Я. М. - процесуален представител. Юрк. М., моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като счита, че същото е правилно и законосъобразно.
Счита, че установеното с наказателното постановление нарушение, е доказано по безспорен начин, както от приложените писмени доказателства, така и от събраните в съдебно заседание устни такива. Според представителя на НАП, увеличението на цената е доказано от официални документи, които са приложени към преписката. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество същата е основателна.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: На основание чл.55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл.15, ал. 4 от същия закон, на 09.01.2026г. е извършена проверка на търговски обект - фитнес клуб „*******“, находящ се на адрес: гр. Червен бряг, ул. ********, стопанисван от „**********“ ЕООД, с ЕИК: **********. В хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 20.01.2026г., 11.08.2025г., 11.10.2025г. от Б. Х. Х. - представляващ, които са представени в табличен вид по електронен път. От монтираното и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП с потвърждение № 4289206 от 28.06.2019г., фискално устройство модел DAISY, с индивидуален номер DY478183 и ИН на ФП 36729766 са изведени 2 бр. справка „КЛЕН“ (контролна лента на електронен носител) за дата: 11.08.2025г. и 11.10.2025г. Видно от КЛЕН (контролна лента на електронен носител) към дата 11.10.2025г., търговецът е предлагал услугата „еднократна тренировка“ на цена 5,00лв. (2.56 €). Цената на предлаганата услуга „еднократна тренировка“ към дата 09.01.2026г. била на стойност 6.00 лв. (3,07€). Така било установено повишение с 1.00 лв./0.51€ или 20,00%. На основание чл.56, ал.1 от ДОПК, задълженото лице писмено е декларирал повишение на цените от 01.01.2026 год., както и причините за повишаването. Представени са 4 броя фактури, както и договор за наем с анекс към него.
Въз основа на горното, наказващия орган е счел, че от представените документи и обяснения не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че повишението на предлаганата услуга е обосновано. Според същия „**********“ ЕООД, с ЕИК: ********** е 2 повишило необосновано цената, за предлаганата услуга в обекта и е нарушило разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Нарушението било извършено за първи път.
Съставен бил и протокол за извършена проверка Кд184 сер. АА №
0220589/09.01.2026г., а нарушението било установено и констатирано с Протокол № 2176041 от 15.01.2026г. в град Плевен, ул. „Дойран“ №160, ет. 6 - офис на ГДФК - гр. Плевен. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя.
АУАН сер. AN № F872322/19.02.2026 г. бил редовно предявен и връчен на Б. Х. Х., с ЕГН **********, в качеството му на управител/пълномощник на нарушителя на 19.02.2026г.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН-а постъпило възражение, заведено с вх. № 55-15-699/24.02.2026 г.
Контролният орган намерил подаденото възражение за неоснователно, тъй като оплакванията в него не опровергават фактите и обстоятелствата, установени при проверката и не се представят доказателства относно икономическата обосновка на извършеното увеличение на цените.
Така въз основа на съставения АУАН сер. AN № F872322/19.02.2026г. било издадено Наказателно постановление № 882831-F872322/02.04.2026 година, издадено от НАП, Началник на отдел "Оперативни дейности" - гр. Велико Търново, с което е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2600 евро (две хиляди и шестстотин евро), на основание чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ на "**********" ЕООД, с ЕИК:
********** за нарушение извършено в търговски обект, находящ се в гр. Червен Бряг, ул.
*******.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – КЛЕН; фактури, касови бележки; стокови разписки и др., както и от показанията на разпитаните в о.с.з. актосъставителя Г. С. Д. и свидетеля Г. В. П..
При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
В нормата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.
В същото време в § 1, т. 6 от същия закон е дадена с легална дефиниция на понятието обективни икономически фактори, като се приема, че такива "са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността".
С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице 3 увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори.
В конкретно разглеждания случай действително се констатира увеличение, като се установява, че към дата 11.10.2025г., търговецът е предлагал услугата „еднократна тренировка“ на цена 5,00лв. (2.56 €), а цената на предлаганата услуга „еднократна тренировка“ към дата 09.01.2026г. била на стойност 6.00 лв. (3,07€). При това положение следва да се изследва въпросът, дали констатираното повишаване на цената се дължи на обективни икономически фактори или не.
В тази връзка следва изрично да се отбележи, че липсват единни критерии, въведени от законодателя за извършване на преценка в тази връзка, съставляващо значителен пропуск, непозволяващ на търговците да организират работата си по начин такъв, че да спазят изискванията на ЗВЕРБ. Установява се и нещо повече, а именно, че в хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги към 20.01.2026г., 11.08.2025г., 11.10.2025г. от Б. Х. Х. - представляващ, които са представени в табличен вид по електронен път. Това води до извода, че преценка от приходната администрация за наличието на това обстоятелство е извършена въз основа на таблица. Така посочената "таблица" обаче не е нормативно предвиден способ за извършване на преценка относно наличието на нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, като за съда остава неясно, какви параметри са били заложени в нея. При това положение се явява и невъзможно извършването на преценка, дали същите касаят всички възможни обективни фактори, които влияят на промяната в цената на една услуга.
Прави впечатление също така, че макар да се прави позоваване на промяната в цената на предлаганата услугата „еднократна тренировка“, в НП не се коментира наличието респ. липсата на промяна в други разходи на търговеца. Административно наказващият орган е следвало в тази връзка да изследва всички относими към случая факти.
В тази връзка следва изрично да се подчертае и че в закона липсва пълна забрана за повишаване цената на дадена услуга през периода на двойно обозначаване на цените - от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г., а изискване то да бъде обосновано. В конкретния случай цената на предлаганата услуга „еднократна тренировка“ се е повишила от 5,00лв. (2.56 €) на 6.00 лв. (3,07€), поради завишената наемна цена на ползваното помещение от санкционираното дружество, което е обосновало и повишаване на предлаганата услуга „еднократна тренировка“, като по мнение на настоящия съдебен състав, не е задължително това повишаване да е съобразено единствено с промяната в наемната цена, а и с други обективни фактори като: извършения ремонт от търговеца на фитнес пътека, поставяне на гумена настилка, наличната в страната инфлация през периода, повишаване на заплатите на служителите при търговеца и т. н.
На следващо място, санкционираното лице е подало възражение в срок след връчването на издадения АУАН. Възражението не е обсъдено от АНО, нито приложените към него доказателства.
С оглед на всичко гореизложено и като намери, че в случая не се установява необосновано увеличение в цената на предлаганата услуга, съдът счете, че НП следва да се отмени.
Относно разноските:
Съобразно изхода по делото, и на основание чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗАНН в полза на 4 жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което се претендира от негова страна. Представени са договори за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя с общ размер на адвокатското възнаграждение 500 евро.
Съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение за адвокат в полза на жалбоподателя за заплатена от негова страна услуга за възнаграждение на един адвокат, съобразено с разпоредбите на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, което възлиза на 413,39 евро.
Разпечатката съдържа 38 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87ac74df-52b1-434a-99bf-709e9140911d