Решение № 48 от 07.08.2017, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш

Е Н И

Е №48 гр.Кюстендил,

07.08.2017г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: В.Б., след като разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№62/2016г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове”, чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано, след като с решение №1211/08.06.2015г. по т.д.№4849/2014г. по описа на АС-София, недопуснато до касационно обжалване, Апелативен съд – София е обезсилил решение от 15.08.2014г. (поправено с необжалвано решение от 03.11.2014г.) по т.д.№75/2013г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, в частта, с която е уважен до размер на 89 083.36 лева иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземане на „*******“ АД срещу „*******“ ЕООД, заедно със законната лихва и делото е върнато на Окръжен съд-Кюстендил за произнасяне по предявения между същите страни иск по чл.422 от ГПК на основание запис на заповед. Дадено е указание при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе и по въпроса за разноските, направени във въззивното производство.

Търг.д.№75/2013г. по описа на КОС е имало за предмет разглеждане е предявен от „*******“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление в гр.С., ул.„Н.К.“ №**, ап.**, ет**, представлявано от управителя К.П., с адрес за призоваване гр.С., ул.„А.“ №***, ет.**, офис ** против „*******“ ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление в гр.К. ул.„, представлявано от управителя Н.Г.В., и Н.Г.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ за признаване за установено по отношение на „*******“ ЕООД и Н.В. съществуването на солидарно задължение на същите към „*******“ АД, за което е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№390/2013г. по описа на РС-Кюстендил за сумата от 103 000.00 лева, дължима на основание запис на заповед, издаден на 09.12.2009г. от Н.Г.В. с ЕГН ********** лично и в качеството му на управител на „*******“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 14.02.2013г., до окончателното изплащане.

Решението по търг.д.№75/2013г. в частта, в която предявеният срещу Н.Г.В. иск е бил отхвърлен изцяло, е влязло в сила и същият не е страна при настоящото разглеждане. Решението е влязло в сила и в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от „*******“ АД против „*******“ ЕООД иск по чл.422 от ГПК за разликата над сумата от 89 083.36 лева до първоначално претендирания размер от 103 000.00 лева.

Ищцовото дружеството твърди в исковата молба, че процесната сума му се дължи от „*******“ ЕООД, което дружество в качеството му на издател на запис на заповед, се е задължило да заплати на „*******“ АД 103 000 лева, с падеж 01.10.2010г. и с място на плащане: гр.София. Сочи, че на падежа сумата не е била заплатена и, че на основание ценната книга е било подадено заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист, както и, че по образуваното по заявлението ч.гр.д.№390/2013г. по описа на РС-Кюстендил е било подадено възражение против издадената заповед за изпълнение, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

Наред с горните твърдения, ищецът е въвел и такива за наличие на каузално правоотношение, за обезпечение изпълнение на задължението по което е бил издаден менителничният ефект, а именно – сключено споразумение от 09.12.2009г., с което „*******“ ЕООД се е съгласило, че дължи на „*******“ АД сумата от 134 200.05 лева за доставени стоки по фактури, издадени в периода от 30.01.2008г. до 31.10.2009г.

В подадения отговор на исковата молба в рамките на законоустановения и предоствен от съда срок, ответникът „*******“ ЕООД е изложил доводи за неоснователност на иска. От една страна възразява срещу действителността на записа на заповед, като твърди, че същият няма валидно определен падеж, тъй като последният веднъж бил определен на дата 01.10.2010г., и втори път - „на предявяване", което правело менителничният ефект нищожен; оспорва датата, която е записана като такава, на която записът на заповед е бил предявен, поради видимо различния почерк при изписването й, както и твърди, че не било ясно кой е издател на ценната книга, поради това, че същата носела само един подпис – на Н.В.. От друга страна са направени и възражения срещу поддържаното в исковата молба каузално правоотношение, в следните посоки: след датата на подписването на споразумението, т.е. след 09.12.2009г., „*******“ ЕООД е извършвало плащания за погасяване на задълженията си по същото, като общо платена била сумата от 45 087.49 лева, при което непогасеният остатък възлизал на 57 039.93 лева; размерът на неплатената сума следвало да бъде намален с вземане, което „*******“ ЕООД има към ищеца в размер на 1 809.60 лева, произтичащо от фактура №627/28.01.2011г. за доставени стоки, при което задължението би възлизало на 55 230.33 лева, в какъвто смисъл се прави възражение за прихващане; падежът на задължението за плащане на главницата по сключеното споразумение бил неясно определен и на практика – неопределяем, при което следвало да намери приложение разпоредбата на чл.69 ал.1 от ЗЗД и падежът да настъпи, след покана от кредитора.

В подадената допълнителна искова молба ищецът е посочил, че сумата от 103 000 лева е дължима от ответното дружество по записа на заповед и същата се е формирала на база посочените в исковата молба фактури, получаването на стоките по които ответникът не е оспорил. Относно падежа на плащане по споразумението се твърди, че купувачът е бил длъжен да плати цената при получаване на стоката, поради което споразумението от 09.12.2009г. не е имало за предмет договаряне на падеж за плащане на главниците. В допълнителната искова молба е оспорено още твърдяното от ответника плащане на суми по споразумението, с довод, че същите не касаят спорното правоотношение, както и направеното от ответната страна възражение за прихващане, тъй като вземането не било безспорно и ликвидно. Изложени са доводи за неоснователност на възражението на ответника, че падежът на записа на заповед бил определен по два начина, което го правело нищожен, като се изтъква, че същият е ясно определен, а именно – на определен ден - датата 01.10.2010г.

В допълнителния отговор ответникът е заявил, че поддържа направените в първоначалния възражения, като е посочил, че в случай, че се приеме, че падежът на плащане по фактурите, предмет на споразумението е датата на предаване на стоките, то се прави възражение за изтекла 3-годишна давност по смисъла на чл.11 б.“в“ от ЗЗД, поради периодичността на задълженията. Изтъкнато е, че изискване за безспорност и ликвидност на задължение, с което се прави прихващане, съществува само при извънсъдебното изявление за прихващане.

Междувременно, с определение от 31.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№346/2013г., Кюстендилският окръжен съд е отменил разпореждането, издадено по ч.гр.д.№390/2013г. на РС Кюстендил, с което е било допуснато незабавно изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист. Този съдебен акт е станал основание ищецът да поиска от съда при първоначалното разглеждане на делото да допусне изменение на иска, чрез преминаване от установителен към осъдителен такъв, което е било оставено без уважение, с довода, че с отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение не е отпаднал правният интерес на ищеца от водене на иска по чл.422 ал.1 от ГПК, поради наличието на заповед за изпълнение, която не е била обезсилена.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения към исковата молба запис на заповед, на 09.12.2009г. в гр.София Н.Г.В., с ЕГН **********, лично и в качеството му на управител на „*******“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.К.ул.„*******“ №*****, е издал запис на заповед, според съдържанието на който неотменимо и безусловно се е задължил „при предявяване“ на записа на заповед да плати без протест на „*******“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.„Н.К.“ №**, ап.**, ет.**, или на негова заповед сумата от 103 000 лева. В отделен абзац на документа е посочено, че падежът на паричното задължение е на 01.10.2010г.

Посочено е и място на плащане. Върху ефекта е отразено предявяване за плащане на падежа и е посочена датата 02.10.2010г.

От представеното от ищеца споразумение, сключено между двете дружества на датата 09.12.2009г. се установява, че горният запис на заповед е бил издаден, за да служи като обезпечение на задължението на „*******“ ЕООД по въпросното споразумение, според което към датата 09.12.2009г., страните са се съгласили, че „*******“ ЕООД дължи н а“*******“ АДЕ сумата от 134 200.05 лева, с ДДС, представляваща стойността на задължения по фактури за доставки на стоки, издадени в периода от 30.01.2008г. до 31.10.2009г., от която е направено приспадане на сумата от 32 072.63 лева за нефактурирана стока, в резултат на което окончателният размер на задължението е бил определен на 102 127.42 лева. Двете дружества са договорили разсрочено изплащане на лихви, като и, че след заплащането на същите, ще се пристъпи към заплащане на главниците по банков път.

На 14.02.2013г. „*******“ АД е подало пред Районен съд-Кюстендил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, солидарно срещу „*******“ ЕООД и Н.В., за сумата от 103 000 лева, дължима на основание издадения запис на заповед от 09.12.2009г. Срещу издадената заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д.№390/2013г. по описа на КРС,двамата длъжници са подали възражения в срок. В изпълнение на дадените му указания, заявителя е предявил настоящия иск, в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.

В настоящото исково производство, в контекста на естеството на развилия се спор, са използвани специалните знания на вещо лице – И.Д., представил две заключения по назначена основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза– заключение с вх.№2746/16.04.2014г. и заключение с вх.№4202/16.06.2014г.

От приетите заключения се установяват следните факти:

В счетоводството на ищеца по сметка 411 ********* „*******”ЕООД относно всички фактури по споразумението, сумата дебит (общо) е в размер на 124 519.13 лева, кредитът в лева е 33 626.17лева,респ. салдото е 90 892.96 лева. Осчетоводени са данъчни фактури и в счетоводството на ответника, с които е отразено задължение по сметка Доставчици , партида „*******”АД за закупени стоки, като е начислен и данъчен кредит – т.е. фактури са осчетоводени, включени са в дневниците за покупки и в справка-декларация по ДДС. Вещото лице е констатирало разлика между осчетоводяването в двете дружества, изразява се в това, че в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника „*******” ЕООД не са включени следните фактури с №№*********/ 07.03.2008г. на стойност 1 669.46 лева; *********/28.05.2008г.-за 76.30 лева; *********/28.10.2008г. на стойност 92.35 лева;

*********/29.102008г. – за 594.94 лева; *********/29.10.2008г. за 5665.58 лева;

********* /04.03.2009г. за 451.32 лева и *********/21.09.2007г. за 700.56 лева.

„*******” ЕООД е отразило вземане по сметка 411 „Клиенти” партида „*******” по фактури на обща стойност 32 072.59 лева, от които са изплатени 30 262.99 лева, а като неплатена фигурира фактура №627 от 28.01.2011г. на стойност 1 809.60 лева (за която е направено възражението за прихващане по делото). Въпросната фактура е отразена в счетоводството на „*******“ АД, като платена.

Установено е още, че суми на обща стойност 32 072.63 лева по фактури №№ **********/2007г.; **********/2008г.; **********/2008г.; **********/2008г.;

**********/2008г. и **********/2008г. са били включени в споразумението, за тях са били издадени касови бонове по споразумението и е следвало да се прихванат със задължение на „*******“ АД към „*******“ ЕООД за доставена, но нефактурирана от „*******“ ЕООД стока, като същите са отразени в счетоводството на „*******” като платени. В последствие са издадени фактури за стоките по тези фактури и същите са отразени в счетоводството на „*******“ ЕООД, като платени, с изключение на посочената по-горе фактура №627/28.01.2011г.