Решение № 810 от 13.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Пловдив, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИ. VI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300500947 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.П.В. /след допуснато изменение на имената й от И. П. Д. / с ЕГН **********, подадена чрез назначения особен представител адвокат П.В., против Решение № 521 от 17.02.2022 г. постановено по гр.д.№ 4414 по описа за 2021 г. на ПРС, VI гр.с., с което се признава за установено, че в отношенията между страните, че И. П. Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, следните суми: 621,14 лева, представляващи главница по неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 11.03.2019 г. – 12.10.2020 г. за обект, находящ се в ***, както и 28,86 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 261257/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., както и се осъжда И. П. Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, сумата от общо 575 лева – съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от общо 75 1 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано. Оспорва се облигационната връзка между страните по делото, основанието и размера на вземането. Излагат се доводи, че по делото не е доказано присъединяването на сградата към водоснабдителната и канализационна мрежа, както и предоставянето на твърдените услуги като се прави анализ на представените по делото доказателства. Оспорва се годността на измервателните уреди на потребеното количество вода. Излагат се съображения против приетото в първата инстанция заключение на ССчЕ. Моли да се отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, чрез пълномощника юрисконсулт Николова, с който се взема становище за неоснователност на жалбата.

Излагат се съображения по всяка от оплакванията в жалбата и се доводи за правилността на решението. Поддържа се осъществяването на всички предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателката за заплащането на претендираните суми. Позовава се на заключението на ССчЕ. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждането на разноските в производството, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД към ответницата И.П.В. /Д./ за следните суми: 621,14 лева - представляващи стойността на предоставени от дружеството услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.03.2019 г. – 12.10.2020 г. за обект с адрес ***, както и за сумата от 28,86 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. – 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 261257/29.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.

2

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на В и К оператор предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/. Твърди се, че ответницата е потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител и отношенията между страните се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството. Ответницата имала качеството на потребител като собственик на водоснабден имот, който представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***., считано от 22.05.2013 г. На посочената дата с Нотариален акт № 225, том 7, рег.№ 13093 ответницата придобила водоснабдения имот, от която дата възникнало и качеството й на потребител на ВиК услуги. Посочва се, че имота на ответницата има монтирани два броя измервателни уреди, по които се осъществявал отчета водомер *** и водомер ***, като отчетът е извършван по показанията на измервателното устройство и същият е т.нар.“радиоотчет“ и се съставя електронен карнет. Позовава се на приложен електронен карнет, в който е отбелязан потребителя, адреса на имота, вида на водомера, обекта, в който се намира водомера и датата на първия отчет, както и датата на монтажа на водомерите - 18.12.2014 г. Посочва се, че двата водомера са в метрологична годност и не са налице предпоставки за служебно начисляване на потребените количества вода. За целият процесен период имотът бил ползван и са потребени описаните в табличен вид количества вода, които не били заплатени от ответника. С оглед неизпълнението от ответницата на задължението й за заплащане на ползваните услуги, в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми за ползваните, но незаплатени услуги.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор чрез назначения особен представител адвокат П.В., с който е оспорва исковата претенция като неоснователна, недоказана и необоснована. Оспорва облигационната връзка между страните по делото с довода за недоказаност присъединяването на обекта към водоснабдителната/канализационна мрежа по реда на чл.13 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Посочва, че ответницата е придобила правото на строеж с договор за доброволна делба от 22.05.2013 г., което означавало, че към онзи момент строителството все още не било завършено и сградата не било въведана в експлоатация, което не можело да служи като доказателство за възникналото правоотношени с ВиК. Излага доводи, че не са представени доказателства досежно годността на монтираните измервателни устройства -водомер *** и водомер ***, за тяхната регистрация и поставянето на пластмасови пломби и за извършена физическа проверка. Оспорва се издаването и получаването на фактурите от ответника. Моли за отхвърляне на исковете.

3

С решението си първостепенният съд е приел за доказано обстоятелството, че ответницата е титуляр на вещното право на собственост на имота и като такава има качеството на потребител, поради което дължи на ищеца като оператор на ВиК услуга заплащане на стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. Изводите си районният съд е обосновал с представената по делото скица от СГКК *** на водоснабдения обект, представляващ имот с идентификатор ***, с адрес *** и отбелязване, че ответницата е собственик на имота по силата на Нот.акт № 225, том 7, рег. № 13093 от 22.05.2013 г. на СВ ***, както и на вписания договор за доброволна по нейната партидата в Агенция по вписванията за придобиването на процесното жилище и учредената от нея договорна ипотека върху същото. Районният съд е кредитирал представените от ищеца електронни карнети за извършено дистанционно, чрез „радиоотчет“ отчитане на доставеното и изразходване от ответницата количество вода за процесния период, включително обективираните в тях данни на монтаж на водомерите, датите им на първи отчет от 05.06.2015 г., както и че срокът за периодична проверка на същите не е бил изтекъл до края на процесния период, от което е заключил, че са годни измервателни уреди. По тези съображения и след като е ценил приетото в производството заключение на ССчЕ, от което е установено редовното водене на счетоводството на ищцовото дружество и задължението на ответницата за заплащането на претендираните суми, както и изчисления размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД, предвид забавата на ответницата за заплати дължмите суми в 30-дневен срок след фактурирането съгласно чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на ВиК, районният съд е уважил предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. С оглед на това на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяванетому нарушение на императивни материалноправни норми.

С протоколно определение в съдебно заседание на 17.05.2022 г. въззивният съд допусна изменение в имената на ответницата от И. П. Д. на И.П.В.. По делото се установи от приложеното ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., че за претендираните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК срещу И. П. Д. с ЕГН **********. Със заповед за изпълнение на парично задължение и след служебна справка по Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е установено, че настоящите имена на длъжника са И.П.В., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.П.В. с ЕГН **********, която е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е депозирал исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, 4 в срока по чл. 415 от ГПК срещу длъжника, което обосновава допустимостта на иска За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответницата са налице облигационни отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обекта, находящ се в ***, както и че за процесния период е доставил такива на претендираната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К оператор за територията на област ***, както и че дейността на същото се осъществява въз основа на Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение от 11.08.2014 г., които са в сила за всички потребители от областта.

Според § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В този смисъл е уредено и качеството на потребителите в чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в ОУ на доставчика, според които потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на вещно право на собственост, ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на вещно право на ползване или строеж върху имота.