Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 05.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10096/2023
Вид
Решение № 91
Подписан
05.01.2024
В сила
30.01.2024
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 7 ал. 1 т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 305 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от В. В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110210096 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „хххххххххх“ ЕООД, ЕИК хххххххх чрез законния представител на дружеството – управителя Л.К., против Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ (редакция, в сила от 08.03.2013 г.) на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н 18/13.12.2006 г./ В жалбата се излагат доводи, че дружеството – жалбоподател не е осъществило нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Навежда се, че дори и да се приеме, че е осъществено административно нарушение, същото е маловажно, тъй като е извършено за първи път и разликата в касовата наличност е на ниска стойност. По-ниската степен на обществена опасност на нарушението жалбоподателят аргументира и с доводи, че се касае за търговски обект с непрекъснат цикъл на работа и че е възможно нарушението да се дължи на липса на достатъчно време служителят в търговския обект да регистрира съответната сума във фискалното устройство.

1

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно уведомено, не се представлява.

Наказващият орган - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрк. М.

Иванова, която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120, 00 лева. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които навежда, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Изложени са доводи, че нарушението не е маловажно, тъй като същото е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на неблагоприятни последици.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима – подадена е от санкционираното юридическо лице, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – наказателното постановление е връчено на законния представител на дружеството – въззивник на 21.06.2023 г., а жалбата, видно от представените от жалбоподателя доказателства – информация за пратка с № 1054454993905, е предадена на куриер на 04.07.2023 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.01.2023 г. в 10:32 часа служители на Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сред които и свидетелката В. М., на длъжност „старши инспектор по приходите“ извършили проверка в търговски обект – магазин за топли и студени напитки, алкохол, тютюневи изделия и пакетирани храни, находящ се в гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 116, стопанисван от "хххххххххх" ЕООД. В обекта проверяващите заварили да полага труд като продавач – консултант Й.И.В.. Проверяващите извършили контролна покупка, за което бил издаден фискален бон, след което пристъпили към извършване проверка на обекта. В обекта проверяващите установили електронен касов апарат с фискална памет марка "DATECS DP150" с индивидуален номер на фискалното устройство № DT856967, номер на фискалната памет № DT02856967 и регистрационен номер на ФУ в НАП 4524668, който притежавал и били активни функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. От фискалното устройство бил разпечатан дневен финансов "Х" отчет № 0173720/11.01.202 3 г., според който разчетената наличност в касата била в размер на 302, 05 лева. От служителя Й.В. бил изготвен опис на парите в касата, съгласно който фактическата 2 наличност била в размер на 335, 14 лева. За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА бл. № 0473248 /№ 0473248/11.01.2023 г. По време на проверката на място в проверявания обект дошла и управителят на дружеството – жалбоподател - Л.К., на която бил връчен препис от протокола за извършената проверка.

Свидетелката В. М. приела, че констатираната разлика представлява въвеждане на пари в касата, извън случаите на продажба, която не е отразена чрез фискалното устройство в момента на извършването чрез операцията

"служебно въведени" суми и на 30.01.2023 г. в присъствието на управителя на дружеството - жалбоподател съставила АУАН № F694064/30.01.2023 г., с който против

"хххххххххх"

ЕООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. При съставяне на АУАН управителят на дружеството – въззивник Л.К. дала писмени обяснения, в които било посочено, че установената положителна разлика в касовата наличност е формирана от стотинки с номинал по 1 ст., 2 ст. и 5 ст., предназначени за връщане на ресто при осъществяване търговската дейност на обекта, която сума не е била регистрирана във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“ суми.

Въз основа на съставения АУАН на 19.04.2023 г. Стефан Станчев Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, издал обжалваното Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023 г., с което на основание чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС (редакция, в сила от 08.03.2013 г.) наложил на жалбоподателя „хххххххххх“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелката В. М., както и писмените доказателства – дневен финансов "Х" отчет № 0173720/11.01.2023 г., протокол за извършена проверка сер. АА бл. № 0473248 /№ 0473248/11.01.2023 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 11.01.2023 г., АУАН № F694064/30.01.2023 г., обяснения от Л.К. от 30.01.2023 г., Наказателно постановление № 699970 – F694064/19.04.2023 г., фискален бон от 11.01.2023 г., съкратен отчет на фискална памет от 01.01.2022 г. до 11.01.2023 г., декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, попълнена от Й.В. от 11.01.2023 г., декларация за стопанисвани обекти от задължено лице, заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, информация за пратка с № 1054454993905 от „Еконт Експрес“ ООД.

Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си.

Свидетелката В. М. е извършила проверката в търговския обект и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от 3 същата, като заявеното от нея изцяло кореспондира на писмените доказателства. Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган.

Съдът изключи от доказателствената съвкупност единствено приложената към материалите по административнонаказателната преписка заповед № ЗЦУ – ОПР – 37/22.06.2023 г., издадена от главен секретар на НАП, тъй като същата е издадена след издаване на обжалваното наказателно постановление.

Тълкувани в своята взаимовръзка приобщените по делото доказателства - както гласни, така и писмени, безпротиворечиво сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид непротиворечивата доказателствена съвкупност и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305 ал. 3 НПК съдът намери, че по-подробен доказателствен анализ не дължи да излага.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи .

АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелката В. М., заемаща длъжност "старши инспектор по приходите" при ЦУ на НАП, съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС и съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС от изпълнителния директор на НАП, видно от писменото доказателство Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г.

Спазени са сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 11.01.2023 г., АУАН е съставен на 30.01.2023 г., а НП е издадено на 19.04.2023 г.

АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като е съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставяне на акта за установяване на нарушението, както и на управителя на дружеството -жалбоподател. Актът е подписан от свидетелите, съставителя и представляващия санкционираното дружество, предявен й е за запознаване и й е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.

На следващо място, както АУАН, така и НП, имат съдържание в съответствие с изискванията на чл. 42 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при 4 пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушената законова разпоредба.

При извода за липса на процесуални нарушения и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът намери и че от събраните доказателства се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 33 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съдържа правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В случая се доказа, че при извършената от контролните органи проверка е била установена разлика между разчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 33,09 лв. Разчетената наличност съгласно дневния финансов отчет, изваден от фискалното устройство, е била в размер на 302, 05 лева, а фактическата, съгласно изготвения опис – в размер на 335, 14 лева. Установената положителна разлика представлява въвеждане на пари в касата, която не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията "служебно въведени" суми, което по същество не се оспорва и от въззивника – в обясненията, дадени при съставяне на АУАН, е посочено, че разликата е формирана именно от монети, които са били предназначени за връщане на ресто при осъществяване на търговската дейност в обекта, но сумата не е била регистрирана във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“.

Като не е изпълнило задължението си да регистрира промяната в касовата наличност чрез функцията „служебно въведени“ суми, дружеството – въззивник е нарушило разпоредбата на чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Касае се за формално нарушение, за чиято съставомерност не е 5 необходимо настъпването на общественоопасни последици.