Решение № 307 от 25.11.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. С., 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500284 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл от ГПК.

С Решение № 54/22.06.2022г., постановено по гр.д.№ 84/2021г. по описа на РС-Д. е прието за установено по предявения установителен иск, на основание на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1, т.2, във връзка с чл.47,ал.5 ГПК, във връзка с чл.240 и сл. ЗЗД, във връзка с чл.79 и чл.86 ЗЗД от „Евро Алианс Тунели“ ЕАД, с ЕИК 831478586, със седалище и адрес на управление гр. С., 1113, р-н „Слатина“, ул. Александър Жендов № 6, ет.6, представлявано от Й.П.П. изпълнителен директор, чрез адв. Х.М.Д., с адрес гр. С. 1505, р-н „О.“, бул.„М.“ № 47, ет. 2, офис 2, съществуване на вземане спрямо И. Г. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Б., общ. Д.,обл.

С., в размер на 20 110.00 лева-главница и 3387.67 лева -договорна лихва в размер на 8 % върху непогасената част от заемната сума за периода от 25.01.2016г. до 18.07.2019г., когато на тази дата 18.07.2019г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, посредством връчване на нотариална покана на длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от 20 110.00 лева, считано от постъпване на заявлението в съда-01.04.2020г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 76/16.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 179/2020г.по описа на Районен съд - Д..Осъден е И. Г. Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Б., общ. Д., обл. С. да заплати на „Евро Алианс

Тунели“ ЕАД, с ЕИК 831478586, със седалище и адрес на управление гр.С., 1113, р-н „Слатина“, ул. Александър Жендов № 6, ет. 6,представлявано от Й.П.П. - изпълнителен директор, чрез пълномощник адв. Х.М.Д., с адрес гр. С. 1505, р-н „О.“, бул. „М.“ № 47, ет. 2, офис 2 разноски по делото в настоящото производство в размер 4 101.95 лева, от които 469.95 лева държавна такса, 2 400.00 лева / с ДДС/ за адвокатско възнаграждение и 1 232.00 лева за особен представител и 1 направените в заповедното производство в размер 469,95 лв. ДТ и 1200.00лв. / с ДДС / за адв. възнаграждение.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1857/07.07.2022г. от ответника И. Г. Г., чрез назначения му особен представител адвЕ.Р., с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Излагат се доводи, че районният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Неправилен е извода на съда, че независимо, че чл.111, б. “в“ ГПК предвижда кратка погасителна давност за вземанията за лихви,тъй като вземането за лихви съставлява част от месечната погасителна вноска, тази давност е неприложима при договор на погасителни вноски, които не са периодични плащания. След като периода на претендираните от ищеца лихви в размер на 3 387.67 лева е от януари 2016г. до юни 2019 година, претендираното вземане за лихви за период от 3 години преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е погасено по давност.

Ищецът не е изпълнил указанията на съда да уточни върху каква главница е претендираната погоре лихва и съответно каква лихва се претендира за отделните периоди на начисляването й. В тази връзка е недопустимо уточнението в молбата от 19.05.2022 година, че главницата се претендира ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане,каквото искане липсва в исковата молба. Неправилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е доказал реалното изпълнение на договора за заем, както и валидното сключване на такъв. От приложения договора за заем от 19.01.2015г. и погасителния план към него не се доказа подписа да е положен от ответника. Тези документи изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти и обстоятелства, поради което не доказват по безспорен начин претенцията му по размер. Не се доказа по безспорен начин, че сумата по договора за заем не е изцяло изплатена от ответника. В чл. 7 от договора е предвидено,че вноските ще бъдат удържани от месечното трудовото възнаграждение на заемателя - ответник, който се доказва, че през този период е работил при заемодателя – работодател, като последният е удържал вноските по заемната сума по уговорения между страните начин. Съдът лаконично е посочил в мотивите си, че ищецът е доказал реалното изпълнение на поетото като заемодател задължение по договора, а ответникът не е представил доказателства за реално изпълнение на поетото от него задължение като заемател, като единствено споменава, че ищецът като работодател е правил удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, съгласно декларация по чл.270, ал. 3 КТ по банкова сметка, съгласно погасителни планове от споразумение от 12.01.2015г., без ла изследва в детайли видовете удръжки по основание и размер. Представените фишове не съдържат подпис на получател, а от ищеца не се представят доказателства или банкови извлечения за заплащане на сумите по банков път, както е посочено във фишовете за заплати.

Същите доказват, че ищецът като работодател е правил удръжки от трудовото възнаграждение на ответника, като той не е получавал никакво възнаграждение. Във фиша за заплата на последния ред е отбелязяно: “сума за получаване: 0.00 лева” , като не е уточнено как са получавани сумите за заплата- по банков път, с платежно нареждане или в брой срещу положен подпис от получателя.

Ответникът се е съгласил с декларация по чл.270, ал.З от КТ да получава част от месечното си възнаграждение по различни сметки, за да погасява взети от него кредити, но доказателства за изпълнение на желанието му по декларацията не се представят, а само доказателства за удържането на тези суми от ищеца без да е ясно дали са превеждани по този начин. Съгласно подписаната декларация по чл. 270, ал. 3 от КТ на ответника са му удържани всеки месец сума от между 1663 и 1670 лева без да е посочено основание, като липсват доказателства тези суми да са 2 превеждани по сметка на ответника и не се сочи по какъв начин е изплащано възнаграждението на му. Така всъщност са удържани около 3000 лева както е посочено чл. 7 от договора за заем и на практика договора за заем е в периода от януари до септември 2015 г. Съдът не е обсъдил и възражението за ненадлежно връчване на поканата за предсрочна изискуемост. От данните по делото не може да се направи извода за наличие на предпоставките на чл.47, ал.1, вр. чл.47, ал.5 от ГПК. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице е следвало да посети съответния адрес най-малко три пъти в рамите на един месец и ако не намери друго лице, което е съгласно да получи съобщението, следва ла се залепи уведомление, в който смисъл е Решение №829 от 13.12.2010г. по гр.д.№1527/2010г. на ВКС. IV г.о. В настоящия случай липсват доказателства връчването да е станало по описания начин, който реално да установи, че е била връчена покана, или е било налице невъзможност адресатът да бъде намерен на съответния адрес и съответно, че е реализирана предпоставката за залепване на уведомлението. В нарушение на посочените правила от приложената нотариална покана и разписка към нея е видно, че същата е връчена на 18.07.2019г. на лице, което не е отбелязано в какво качество получава поканата и каква е връзката му с ответника, за да се прецени дали са спазени изискванията на ГПК, поради което не е налице надлежно връчване на поканата за обявяване на предсрочна изискуемост и само на това основание искът следва да се отхвърли в частта за вземането, което не е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. Районният съд не е мотивирал защо приема за неоснователно възражението за неравноправност на клаузата за неустойка в чл. 4 от договора за заем, предвиждаща 8 % месечна лихва за непогасената част по заема. Твърди се, че клаузата за неустойка категорично е нищожна на основание чл. 143 ЗЗП, а договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са изпълнени законовите изисквания, както на чл. 10, ал. 1, така и на чл. 11, ал. 1, т.10 и 11 ЗПК, поради което следва да се върне само чистата стойност, без да се дължат лихва и други разходи по заема. В чл. 19 ал.4 ЗПК е въведена забрана годишният процент на разходите ла бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБългария.

Съгласно погасителния план начислената неустойка по чл. 4 от договора се добавя към месечната вноска от 356,88 лв. /за първия месец/ и я увеличава със сумата от 134,07 лв., което е повече от 1/3 от вноската по главницата. Това води и до неправилно изчисляване на ГПР, от което следва недействителност на договора поради противоречието му с чл. 11, т.9 ЗПК. В случая в представения по делото договор и погасителен план не са посочени отделните компоненти, включени в ГПР като вид и размер, нито пък как е изчислен, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 11,ал.1 т. 10 от ЗПК. Неправилно съдът е приел, че договорът не е недействителен, поради сключването му в противоречие с изискванията на чл.22 от ЗПК, чл. 10 ал.1, чл.И ал.1 т.10 и т. 11 от ЗПК. Безспорно ответникът има качеството на потребител и процесният договор съставлява договор за потребителски кредит, а не на договор за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, като в случая от значение е качеството на потребител на ответника.

Предвид на това за него важат императивните изисквания на ЗПК и на ЗЗП. Неправилни са изводите на съда, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като приложения към договора погасителен план съдържа яснота, относно размера на предоставения на ответника кредит, размера на дължимата месечна лихва и остатъка от кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В процесния договор за заем и в погасителния план липсва такава яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е фиксиран лихвен процент по заема,но не е изяснено как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване 3 на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Процесният погасителен план съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно договора, за длъжника възниква задължението да плати предоставената главница и неустойка. При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е направено.Информацията е най обща и не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК, то същият е недействителен. В този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита- чл.23 от ЗПК. В случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на действителен договор за потребителски кредит, какъвто в случая не е налице. Затова предявеният иск за установяване на съществуването на парични вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит е неоснователен и следва да се отхвърли, както и акцесорните искови претенции. Исковата претенция е и нередовна, тъй като по отношение на претендираната лихва в исковата молба и петитума не е заявено по какъв начин е формирана претенцията в размер на 3 387.67 лева лихва, за какъв период от време се претендира и върху каква главница. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена исковата претенция.