Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 21.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 2244/2021
Вид
Решение № 351
Подписан
21.04.2022
В сила
21.04.2022
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • §1, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Бургас, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100502244 по описа за 2021 година

С Решение № 14/14.07.2021г., постановено по гр. дело № 325/2020г. по описа на Районен съд – Царево са отхвърлени исковете на ,,Логсървисис Ес Ар И“ ООД, ЕИК 175040248, със седалище гр. София и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. ,,България“ № 102, ет.2, офис 22, представлявано от управителя К. Г. ХР., предявени срещу Р. Н. У., роден на **********г., гражданин на К. В., с адрес: гр.Б., В., **********, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество следните суми: 1. сума в размер на 1634, 45лева (левова равностойност на 835, 68 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Апартамент А6 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление на недвижим имот от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент А6, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2. сума в размер на 1165, 28лева (левова равностойност на 595, 80 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Апартамент А8 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление от 27.05.2009г., сключен по 1 отношение на Апартамент А8, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 3. сума в размер на 1659, 33лева (левова равностойност на 848, 40 евро) - главница, представляваща 1 годишна такса за поддръжка на Апартамент А11 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент А11, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 4. сума в размер на 618, 67лева (левова равностойност на 316, 32 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Студио2, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 5. сума в размер на 1 634, 45лева - договорна неустойка за забава по смисъла на чл. 18 от Договор за поддръжка и управление на недвижим имот от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент 6, начислена за периода от 16.01.2019г. до 28.02.2020г. върху сумата от 1634, 45лева - главница, представляваща годишната такса за поддръжка на Апартамент А6 за 2019г.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ,,Логсървисис Ес Ар И“ ООД, представлявано от управителя К. Г. ХР., чрез адв. Недялко Недялков - САК, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и постановен съдебен акт от настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло претенциите на ищцовата страна.

Излагат се аргументи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на съда, че процесните четири договора от 27.05.2009г. не пораждали валидни облигационни отношения между страните, тъй като не били спазени изискванията за тяхното сключване. Твърди се, че посочените двустранни сделки не представлявали договори за управление по смисъла на ЗУЕС и преценката за тяхната действителност не следвало да бъде извършена на тази база. Направен е подробен анализ/съпоставка, като се цитира разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС и чл. 23 от ЗУЕС. Развиват се съображения относно изложеното в мотивите на решението, че задълженията на ищцовото дружество съответствали по вид и размер на дейностите, които били в правомощията на управителния орган на етажната собственост. 2 Навеждат се доводи, че действителността на договорите следвало да бъде 2 преценена с оглед разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Посочва се, че същите били надлежно подписани от страните на всяка страница и съдържали съвпадащи по съдържание насрещни волеизявления.

Твърди се, че предметът на всеки от договорите съставлявал съвкупността от права и задължения, възникнали и поети от страните; договорена била цена с отразени начин на формиране, размер и срок за плащане; ясно били индивидуализирани имотите. Твърди се, че договорите не представлявали такива за възлагане правомощията на управителния орган на етажната собственост на трето лице. Същите породили целения правен ефект и валидно обвързвали страните с произтичащите за тях задължения. Подчертава се, че от момента на тяхното сключване - 27.05.2009г. до 2018г., включително, Р. Н. У. надлежно изпълнявал задължението си за заплащане договореното възнаграждение на изпълнителя. Излагат се съображения относно извода на съда, че процесния апартаментски комплекс не представлява жилищен комплекс от затворен тип, тъй като в същия не били налице две или повече сгради. Посочва се, че предвидената в чл. 2 от ЗУЕС нотариална форма на договора се предвижда с оглед противопоставяне на трети лица, поради което не следвало да бъде прието, че същият е недействителен спрямо подписалите го страни. С въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло.

Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззивната страна депозира по делото писмено становище, в което се поддържа жалбата и се изразява становище по основателността й. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Р. Н. У., чрез адв. Роза Димитрова - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемият счита, че решението е 3 правилно и законосъобразно и не страда от посочените в жалбата пороци. Посочва, че 3 спорен по делото се явявал въпроса, касаещ ангажиране отговорността на ответника - етажен собственик за заплащане на съответните суми за поддръжка на общите части на комплекса за 2019г. Твърди, че безспорно се установява по делото, че ,,Апартаментски комплекс LLL“ не представлявал жилищен комплекс от затворен тип, както и че процесните договори не отговарят на изискванията на чл. 2 от ЗУЕС. Заявява, че тъй като същите са сключени след влизане в сила на ЗУЕС, следвало да се приложат разпоредбите на този закон, явяващ се специален по отношение на ЗЗД. В отговора на въззивната жалба се посочва, че процесният жилищен комплекс представлявал една сграда на четири етажа с 16 самостоятелни обекта с площ от 241кв.м. (видно от кадастралната схема), в режим на етажна собственост и не притежава белезите на такъв от затворен тип, въпреки осигурения контролиран достъп. Навежда доводи за нищожност на сключените договори от 27.05.2009г. Подчертава, че в настоящия случай, въззивното дружество не се явява инвеститор, а трето лице, което в процесния период извършва поддръжката и управлението на общите части на жилищния комплекс.

Твърди, че по делото не били налице доказателства инвеститорът ,,Логсървисис Ес Ар И“ ООД да е сключвал писмен договор с въззивното дружество за поддръжка и управление, нито да е делегирал правата си, възлагайки задълженията по управлението на комплекса. Излага становище, че договорите, сключени след 01.05.2009г. следвало да бъдат сключени в изискуемата от закона форма между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти и да се впишат по партидата на всеки самостоятелен обект. Посочва, че вписването се предвиждало с оглед запазване действието на договорните задължения на предишния собственик към инвеститора по отношение на последващи приобретатели, като в този смисъл се посочва и постановеното Определение № 770 от 04.11.2010г., постановено по частно търговско дело № 621/2010г. по описа на ВКС на РБ. Въззиваемият твърди, че през годините заплащал редовно съответните такси, но въззивното дружество бездействало и не поддържало общите части (същите започнали да се рушат), като по този начин собствениците търпели вреди. Посочва, че след направена справка в ТР и видно от обявените финансови отчети, се установява, че дружеството реализира приходи, които не са обявени по партидата. Развива съображения, че правилно Районен съд – Царево приема, че процесните договори не представляват такива по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС, поради което 4 и не следвало да се ангажира отговорността на ответника. Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Р. Н.

У. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъда потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са пет обективно кумулативно съединени иска от ,,Логсървисис Ес Ар И“ ООД, със седалище гр. София, ЕИК 175040248 и адрес на управление гр. София, район Витоша, бул. ,,България“ № 102, ет.2, офис 22, представлявано от управителя К. Г. ХР., против Р. Н. У., роден на **********г., гражданин на К. В., с адрес: гр. Б., В., **********, с които се претендира ответника да бъде осъден да заплати следните суми:

- сума в размер на 1 634, 45 лева (левова равностойност на 835, 68 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Апартамент А6 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление на недвижим имот от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент А6, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението;

- сума в размер на 1 165, 28 лева (левова равностойност на 595, 80 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Апартамент А8 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент А8, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението;

- сума в размер на 1 659, 33 лева (левова равностойност на 848, 40 5 евро) - главница, представляваща 1 годишна такса за поддръжка на Апартамент А11 за 2019г., дължима по Договор за поддръжка и управление от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент А11, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението;

- сума в размер на 618, 67 лева (левова равностойност на 316, 32 евро) - главница, представляваща годишна такса за поддръжка на Студио2, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението;

- сума в размер на 1 634, 45 лева - договорна неустойка за забава по смисъла на чл. 18 от Договор за поддръжка и управление на недвижим имот от 27.05.2009г., сключен по отношение на Апартамент 6, начислена за периода от 16.01.2019г. до 28.02.2020г. върху сумата от 1 634, 45 лева главница, представляваща годишната такса за поддръжка на Апартамент А6 за 2019г.

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответника Р. Н. У. съществуват неуредени парични отношения, произтичащи от подписани между тях четири броя договори за поддръжка и управление на притежавани от Р. Н. У. недвижими имоти, находящи се на територията на с.