Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 242 от 13.07.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 379/2024
Вид
Решение № 242
Подписан
13.07.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1, ал.1, т.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.2, ал.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.5, ал.1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.5, ал.2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.9, ал.1 и 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.9, ал.1 и 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.9, ал.3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл.6 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Разлог, 13.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр- дело № 20241240100379 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по ИМ от Д.З.П., ЕГН*, с адрес в с.Б., о.Р., у.

„Б.б.“№17, с/у ТП на НОИ-Б-, г.Б., у.„Т.“№1, с директор И.Г.

С предявения иск с правно основание чл.3, вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР, се иска от съда да признае за установено, че за периода от 01.01.1975 г. до 30.04.1975 г. и периода от 01.07.1975 г. до 31.12.1975 г., както и за периода от 17.04.1978 г. до 31.12.1978 г. ищецът е бил в трудови правоотношения с работодателя СУ„СИ”-С. /без правоприемник/, като е заемал длъжността „футировчик - III р.“ /през 1975 г./, както и „изолировчик - III р.“ /през 1978 г./ при пълен работен ден и месечно ТВ, и за същите периоди е придобил трудов стаж при посочения работодател по смисъла на чл.1, ал.1, т.3, вр. с чл.2, ал.3 от ЗУТОССР, а за периода от 25.12.1979 г. до 08.04.1985 г. е бил в трудово правоотношение с работодателя СМК„ОСП“-Р. /без правоприемник/, като е заемал длъжността „изолировчик IV-ти р-д“, при пълен работен ден и месечно ТВ и за същия период e придобил трудов стаж при посочения.

С ИМ се представят писмени док-ва, които ищецът моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли да му бъде дадена възможност да ангажира гласни док-ва, посредством които да установява обстоятелства, свързани с положения трудов стаж в СУ„С.и.”-С. и СМК„ОСП“-Р.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който възразява по отношение на допустимостта на иска. Възражението е обосновано с твърдението, че за ищеца не е налице правен интерес за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, тъй като не е представено удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго ЮЛ и ли ФЛ, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Релевират се съображения и за неоснователност на предявения иск. Оспорва се като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че е работил при посочените условия през исковия период. В тази вр. се сочи, че трудовата книжка, приложена към ИМ не е представена в цялост. Същевременно се сочи, че същата не е попълнена в съответствие с изискванията на чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Предвид това, според ответника представената трудова книжка не може да се ползва със силата на официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. Ответникът цитира нормативната уредба относно начините и документите, с които се установява осигурителен стаж. Сочи за безспорно установено, че 1 разплащателните ведомости на осигурителя СУ„СИ”-С. не са предадени в архивохранилището на НОИ, като е посочено, че за исковия период „липсват данни за положен от лицето стаж“.

В СЗ ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен представител - адв. Д., като поддържа ИМ на посочените в нея основания. Ангажира писмени и гласни доказателствени средства.

Ответникът - ТП на НОИ-Б., представя писмен отговор на депозираната ИМ, оспорва основателността на предявения иск, като не представя доказателства и не изпраща представител на проведените ОСЗ.

В настоящето производство са събрани писмени и гласни док-ва.

Съдът след като съобрази приложените по делото док-ва и закона, намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното и прието по делото като писмено док-во Удостоверение №*/01.02.2024 г. от ТП на НОИ-Б., издадено на осн. чл.30, ал.1, т.5 от Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати на трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. чл.5, ал.2 от ЗУТОССР е, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищеца Д.З.П. трудов/осигурителен стаж за периода 01.01.1975 г. до 30.04.1975 г. и периода от 01.07.1975 г. до 31.12.1975 г., както и за периода от 17.04.1978 г. до 31.12.1978 г. в предприетие СУ„СИ“С.

От приложеното като писмено док-во писмо с изх. №*/06.03.2024 г. на ТП на НОИ-К. е потвърдено, че след повторна проверка на приетите за съхранение в о-л „ООА“-с.Н. към ТП на НОИ-К., ведомости за заплати на осигурителя СУ„СИ“-С., за периода от м.01.1975 г. до м.04.1975 г. и периода от м.07.1975 г. до м.12.1975 г. липсват данни за обект „С.“, а за периода от м.04.1978 г. до м.12.1978 г. липсва информация за бригада „5“, поради което образец за осигурителен стаж не може да бъде издаден.

Видно от издадения отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ-Б. е, че за периода от 25.12.1079 г. до 08.04.1985 г. в осигурителния архив на НОИ не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, водени от осигурителя СМК„ОСП“-Р.

От представения по делото заверен препис от трудова книжка №910 на Д.З.П., издадена от У„С.и.“-С. е, че се съдържат вписвания и отбелязвания за работа по трудово правоотношение в предприятие Управление „СИ“-С. на длъжността „футировчик“, II р., с дата на постъпване 27.11.1974 г., като на 01.04.1975 г. лицето е преназначено. От м.04.1975 г. до 05.03.1976 г. ищецът П. е заемал длъжността „футировчик“ в същото предприятие, III р.

Отразено е, че за периода от 17.04.1978 г. до 01.03.1979 г. лицето е работило в предприятието на длъжността „изолировичк“ , III р.

Видно от преписа на трудовата книжка е също, че за периода от 25.12.1979 г. до 08.04.1985 г.

П. е работил в СМК „ОСП“-Р. на длъжността изолировчик, IV р.,

С декларация ищецът потвърждава истинността на изложените обстоятелства от значение за установяване на трудовия и осигурителния му стаж.

Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на писмени док-ва, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Ал.2 от нормата примерно изброява писмените док-ва, които по смисъла на Закона представляват "начало на писмено доказателство". В настоящото производство такова депозирано доказателство е трудовата книжка на ищеца.

Предвид това по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.

По делото бе разпитан свидетелят Н.Ш.И. Същият твърди, че е работил в предприятие „СИ“-С. в периода от 1974 г. до 1975 г., когато напуснал, тъй като се занимавал със строеж 2 на къща в г.Я. Твърди, че в това предприетия тогава са работили трима или четирима души, сред които и ищецът Д.П.. Излага, че след напускането си около половин година не работил, след което започнал работа в СМК-Р. Посочва, че и в това предприятие работил заедно с Д.П.. Уточнява, че П. е полагал труд в СМК-Р. до около 1985-1986 г., а св. Б. продължил да работи там и след това. Казва, че м/у 1975 г. и 1985 г. се занимавали с бояджийска работа, лепели тапети и балатуми.

Свидетелят А.М.Б. сочи, че познава ищеца. Свидетелят твърди, че е работил в СИ-С. с него.

Категоричен е , че от началото на 1975 г. до м.10.1975 г., когато го взели в казармата, е полагал труд заедно с ищеца. Заявява, че след като приключил военната служба се върнал в г.Р., където през 1979 г. започнал работа в СМК-Р., познат още като „строй района“. Сочи, че в края на същата тази 1979 г. на работа в това предприятие постъпил и ищецът, който работил в него до 1984 г. или 1985 г. Твърди, че работата им в г.С. се изразявала предимно в правене на изолации, а в г.Р. работели „балатуми, мокети, тапети“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.3, вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможност за установяване по съд. ред.

Допустимостта на исковата претенция се обуславя от приетите по делото удостоверение №*/01.02.2024 г., издадено от ТП на НОИ-Б., писмо с изх. №*/06.03.2024 г. на ТП на НОИ-К. и отказ за издаване на удостоверение от ТП на НОИ-Б., с оглед изискването на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР. Съгласно цитираната норма, когато осигурителят е прекратил дейността си, но ведомостите му са иззети, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Предвид на изложеното и с оглед представените писмени док-ва, обективиращи отказ да се издаде удостоверение образец УП-13 за осигурителен стаж на Д.П. с мотиви, че липсва такава информация за процесните периоди, съдът приема, че не е необходимо предоставянето на удостоверение от самите предприятия, че ведомостите и книжата са загубени или унищожени, каквото е изискването на чл.5, ал.1 от ЗУТОССР.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За да бъде предявеният иск уважен, е необходимо да се установи, че за исковия период ищецът е работил в посочените предприятия, мястото, на което е работил, времето, през което е работил, продължителността на раб. ден, каква конкретно работа е изпълнявала, начина на заплащане на положения труд, като тези обстоятелства могат да се установят с начало на писмено док-во, че е работил в посоченото предприятие в определен период, и с показанията на свидетели за установяване на обстоятелството, че в този период е работил в предприятието.

По делото се установи фактът, че за периода от 01.01.1975 г. до 30.04.1975 г., за периода от 01.07.1975 г. до 31.12.1975 г. и за периода от 17.04.1978 г. до 31.12.1978 г., ищецът е полага труд в предприятието, сочено като работодател, а именно

СУ„СИ”-С., като е заемал длъжността „футировчик – III р.“ /през 1975 г./, както и „изолировчик - III р.“ /през 1978 г./ при пълен раб. ден и месечно ТВ, както и че за периода от 25.12.1979 г. до 08.04.1985 г. е полагал труд в предприятието СМК„ОСП“-Р., като е заемал длъжността „изолировчик IV-ти р-д“, при пълен раб. ден и месечно ТВ.

За успешното провеждане на исковата защита по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, е необходимо наличието на т. нар. "писмено начало", т. е. на документи от работодателя по времето на стажа. Видно от препис-извлечение от трудова книжка №910 на ищеца /и направената съд. констатация относно вписванията и отбелязванията в оригинала на същата/, ищецът е назначен на в предприятието Управление „СИ“-С. на длъжността „футировчик“, II р., с дата на постъпване 27.11.1974 г. Впоследствие от м.04.1975 г. до 05.03.1976 г. ищецът П. е преназначен на длъжността „футировчик“ в същото предприятие, III р. Посочено е, че за 3 периода от 17.04.1978 г. до 01.03.1979 г. лицето е работило в предприятието на длъжността „изолировичк“, III р.

Според отбелязаното в препис-извлечението е трудовата книжка за периода от 25.12.1979 г. до 08.04.1985 г., П. е работил в СМК„ОСП“-Р. на длъжността изолировчик, IV р. Въпреки че така посоченият стаж не е надлежно заверен в труд. книжка на ищеца в съответствие с действащата към процесния период Наредба за трудовите книжки /одобрена с ПМС №149/1953 г. и Инструкция №92 за реда и начина на издаване на документи за трудов стаж /обн. В ДВ, бр.20 от 12.03.1968 г. /, същата представлява писмено док-во по смисъла на чл.6 ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия/осигурителния стаж, времето на претендирания стаж, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, както и р-ра на трудовото възнаграждение на ищеца за процесния период. Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от подписаната от ищеца под страх от нак. отговорност на декларация /л.44 от делото/. Посочените обстоятелства се установиха по несъмнен начин и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира напълно за периодите, през които свидетелите са полагали труд при същия работодател.

При правилно разпределена доказателствена тежест по реда на чл.154, ал.1 ГПК, по делото се установяват при пълно и главно доказване, ч/з годни доказателствени средства, твърденията на ищеца, че е полагал труд през исковия период в предприятията СУ„СИ“-С. и СМК„ОСП“-Р.