Решение № 916 от 05.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000503233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260889 от 27.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7400/2020 г., по реда на чл. 247 от ГПК от Софийски градски съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 262 087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. от Софийски градски съд, както следва:

На страница 7 от решението по пункт първи от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).

На страница 7 от решението по пункт втори от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).

На страница 8 от решението по пункт трети от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 1 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Н. Ж.

Г., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят подържа, че първоинстанционният съд не е допуснал очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение № 262 087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. по описа на Софийски градски съд, която може да се отстрани по реда на чл. 247 от ГПК.

Поддържа, че решението материализира действителната формирана воля, която точно е изразена в диспозитива на решението, относно началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди.

Моли да се отмени атакуваното решение, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в това производство.

Ответникът К. К. Н. изрично заявява, че не присъединява към подадената жалба.

Насрещните страни /наследниците, конституирани на мястото на първоначалния ищец Н. Г. Х./ не са подали отговори и не са изразили становище по основателността на жалбата

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите жалбоподателя и събраните по делото доказателства, установи следното: на

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

2

Решение № 262 087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. от Софийски градски съд е било изменено с решение, постановено от Апелативен съд в частта, отнасяща се до размера на обезщетенията за неимуществени вреди и е влязло в сила след както не е допуснато до касационно обжалване.

Искът на първоначалния ищец е по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, имащи за предмет солидарното осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син, който двамата ответници в съучастие са умъртвили.

Жалбоподателят е син на убития, а формата на съучастие е като помагач.

Убийството е извършено на 06.11.2010 г.

Има постановена и влязла в сила осъдителна присъда, която е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последиците от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.

Ищцата Н. Г. Х. изрично е поскала с исковата молба, подадена в канцеларията на съда на 10.04.2012 г. да се присъди законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 06.11.2010 г.

Първоинстанционният съд в постановеното и влязло в сила решение е допуснал фактическа грешка, като е посочил, че датата на деликта е 06.11.2020 г. и е присъдил законната лихва, считано от 06.11.2020 г.

Налице е несъответствие между действително формираната воля, въз основа на доказателствата по делото и препис на влязла в сила осъдителна присъда, относно датата на деликта и началната дата, считано от която следва да се заплаща законната лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от една страна и материализираната в писмения текст на решението, относно тези обстоятелства.

Очевидната фактическа грешка, допусната във влязлото в сила първоинстанционно решение е поправена по реда, предвиден в чл. 247 от ГПК.

3

С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което следва да се потвърди атакуваното решение.

По тези съображения, Софийският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260889 от 27.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7400/2020 г., по реда на чл. 247 от ГПК от Софийски градски съд, с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 262 087 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 7400/2020 г. от Софийски градски съд, както следва:

На страница 7 от решението по пункт първи от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).

На страница 7 от решението по пункт втори от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г.

(шести ноември две хиляди и десета година).

На страница 8 от решението по пункт трети от диспозитива, в частта от изречението след „…убийството на Н. Ж. Г. на…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година) и в частта от същото изречение „ведно със законната лихва от…“ датата да се чете 06.11.2010 г. (шести ноември две хиляди и десета година).

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5