Решение № 1 от 12.01.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 771/2023
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 12.01.2024
- Състав
- Нина Русева Моллова Белчева
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.33 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№1 гр. гр.Н., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело № 20232150200771 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на К. М. В., ЕГН **********, живущ в гр. Н., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 7566694, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1 т.2 от същия закон, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. Моли се съдът да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. В съдебно заседание представител не се явява. Ангажират се доказателства.
За административнонаказващият орган в съдебно заседание представител не се явява.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.05.2023 г. в 13.03 ч., в гр. Н., ул. Хан Крум, до хотел Котва, посока на движение към главен път I-9, при ограничение на скоростта от 40 км.ч., сигнализирано със стационарен пътен знак В 26, в населено място, собствения на М. автомобил марка „Фолксваген Голф”, ДК№ ......., е управляван с 57 км.ч. Превишението от 17 км.ч. е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 542. За така установеното нарушение на собственика е издаден обжалвания електронен фиш.
1
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакувания електронен фиш, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложеното в жалбата твърдение, че мястото на извършване на нарушението не било ясно описано, не се споделя от настоящата инстанция. Видно от описанието в ЕФ, мястото на извършване е посочено, като гр. Н., ул. Хан Крум, до хотел Котва, посока на движение към главен път I-9. Същото е достатъчно подробно, ясно и конкретно посочено, като няма съмнение къде точно е извършено според наказващият орган, както и в каква посока се е движел автомобила на жалбоподателя. На настоящият състав му е известно, че на самото място не се намират домове, които да носят съответния №, като от двете страни на пътното платно се намират пясъчни дюни и тревни площи. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш.
На следващо място, видно от приложената докладна записка на мл.автоконтрольор К. Димитров, измерената с техническото средство скорост, с която се е движел автомобила, е била 60 км.ч. В ЕФ е заложена скорост от 57 км.ч., което показва, че от страна на наказващият орган е отчетено допустимото отклонение от 3 км.ч., като жалбоподателя е санкциониран за скоростта след отчитането.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателя, че описанието на нарушението не било ясно. Видно от описаните факти, на В. е наложено наказание за управление с превишена скорост, сигнализирана с пътен знак В 26. Това е изрично изписано в обстоятелствената част на ЕФ, като е посочен и факта, че се касае за населено място.
Посочена е като нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДВП с препратка към ал.1 с оглед на това, че се касае за различна от определената в ал.1 скорост в населено място, а именно 40 км.ч. В този смисъл няма съмнение нито в мястото на извършване на нарушението, нито в описанието на самото нарушение.
По отношение на наведените възражения, че при връчване на ЕФ на жалбоподателя не му били предоставени снимков материал и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДВП, съдът намира, че това дори и да съставлява процесуално нарушение, не е от категорията на съществените. Законът не въвежда в задължение на наказващият орган да предостави и тези документи при връчване на ЕФ. Доколкото с посочената разпоредба е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В конкретния случай през цялото съдебно производство дори и не се е твърдяло, че друго лице е управлявало МПС, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира, че по административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
От приложените към делото писмени доказателства се налага извод, че на сочените в ЕФ дата, час и място жалбоподателя е управлявал собственото си МПС със скорост от 57 км.ч. при ограничение от 40 км.ч., въведено с пътен знак В 26. Тези 2 обстоятелства се потвърждават и от задължителния в случаите на ползване на мобилна система за видеоконтрол, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение. Видно от същият, на мястото на извършване на нарушението е въведено ограничение на скоростта от 40 км.ч. с пътен знак. Разстоянието от пътния знак до АТСС е отбелязано, че е 250 метра, като посоката на задействане на техническото средство е посочено като „П“, т.е. приближаващи автомобили. В този смисъл неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че на приложената снимка се наблюдават и други автомобили, поради което не било ясно чия била измерената скорост. На снимковият материал съвсем ясно се вижда, че приближаващия автомобил е именно този, управляван от жалбоподател с рег.№ ........ Действително посочената дата над снимката е различна от датата на извършване на нарушението, но съдът, съпоставяйки двете дати, счита, че 05.06.2023 г. е датата на отпечатване на снимката, а не на извършване на нарушението. Изрично е посочено, че снимката е към ЕФ серия К, № 7566694, т.е. процесния.
С оглед на така изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че със сочения по- горе автомобил е осъществен от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е било констатирано с мобилна система за видеоконтрол, чиято изправност се установява от протокол от проверката на мобилна система за видеоконтрол. От представена снимка, заснета от средството за измерване на скоростта, се установява регистрационният номер на собствения на жалбоподателя автомобил. По делото няма спор, че автомобилът се е управлявал от жалбоподателя, поради което на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение е бил издаден електронен фиш именно на В.. Видно от изисканата информация от Община Н., на посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението действително е било въведено и е действало към 30.05.2023 г. ограничение на скоростта до 40 км.ч., сигнализирано с пътен знак В 26.
Съдът обаче намира, че неправилно на жалбоподателя е наложено наказание при условията на повторност. Съгласно § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая е посочено, че на жалбоподателя е издаден ЕФ серия К, № 4690945, който е влязъл в сила на 05.08.2022 г. Настоящото нарушение е извършено на 30.05.2023 г. В този смисъл е безпредметно да се извършва преценка дали с двата ЕФ е наложена санкция за един и същ вид нарушение, тъй като от месец 08.2022 г. до месец 05.2023 г. не е изминал едногодишния срок, поради което неправилно жалбоподателя е наказан за извършено повторно нарушение. Като взе предвид, че съставът на нарушението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е доказан, то настоящата инстанция следва да приложи санкционната норма, приложима за основния състав на нарушението по чл.
182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.7 от ЗАНН, районния съд с решението си може да измени ЕФ, съобразно изложеното по- горе. Ето защо отговорността на нарушителя следва да бъде ангажирана по основния състав на административно нарушение, като на жалбоподателя се определи наказание глоба в размер на 50 лева.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя му се следват сторените по делото разноски, които видно от представените доказателства, възлизат на сумата от 400 лв.адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че санкцията е намалена от 100 3 лв. на 50 лв., на В. следва да бъде присъдена сумата от 200 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Н.ският районен съд РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 7566694, издаден от ОДМВР- Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1 т.2 от същия закон , на К. М. В., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 лв., като за нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, НАЛАГА на К. М. В., ЕГН **********, административно наказание "глоба" в размер на 50 (петдесет) лева,
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на К. М. В., ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4