Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260305 от 05.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 25/2021
Вид
Решение № 260305
Подписан
05.07.2021
В сила
24.03.2022
Състав
ЦВЕТЕЛИНА ЕВГЕНИЕВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.535 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260305 гр.Пловдив, 05.07.2021г

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди дванадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Цветелина Георгиева при секретаря Боряна

Козова и в присъствието на прокурора .................

............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 25 по описа за 2021г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:

Иск на основание чл. 422 ГПК.

Предявен от А.Д.П., ЕГН ********** *** против Й.Т.Т., ЕГН ********** ***.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответницата му дължи сумата от 41 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.08.2020г – датата на подаване на заявлението пред РС - Пловдив до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответницата на дата 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9531/2020г по описа на ПРС, I гр. състав. Претендира направените в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски.

Ответницата Й.Т.Т. не е подала отговор на изпратената ѝ искова молба, като в съдебно заседание изразява становище, че оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Тезата на ищеца е, че той разполага с редовен от външна страна запис на заповед за сумата то 41 000лв, издаден от Й.Т.Т. на 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г. Тъй като след настъпване на падежа сумата не му е била платена, той се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9531/2020г по описа на ПРС, I гр. състав. Срещу Заповедта постъпило възражение от длъжника, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на установителни искове против нея. Както подаденото възражение, така и установителният иск са постъпили в предвидените преклузивни срокове, видно от приложеното частно дело на ПРС, поради което съдът намира настоящото производство за допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Ответницата не е подала отговор на изпратената ѝ искова молба с приложенията, като за насроченото по делото първо съдебно заседание е депозирала писмено становище, че оспорва исковата претенция, тъй като записът на заповед не отговаря на изискванията на ТЗ, без да конкретизира на кои точно.

Предвид заявените становища на страните, в първото по делото съдебно заседание съдът разпредели доказателствената тежест между страните, като указа на ищеца, че той следва да докаже, че разполага с редовен от външна страна запис на заповед.

Изискванията към задължителното съдържание на ценната книга се съдържат в разпоредбата на чл.535 от ТЗ и те са:

1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

3. падеж;

4. място на плащането;

5. името на лицето, на което трябва да се плати;

6. дата и място на издаването;

7. подпис на издателя.

Всички тези реквизити се съдържат в процесния запис на заповед, като сумата, за която се издава, датата на издаване и падежът са изписани и с цифри и с думи. Поради това съдът намира, че ищецът разполага с редовна ценна книга, съдържаща всички изискуеми се реквизити на запис на заповед съгласно чл.535 от ТЗ и удостоверяваща изискуемо вземане, което не се спори, че не е платено от ответницата на падежа. Това прави предявеният установителен иск изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на извършените в настоящото и в заповедното производство разноски в общ размер на 3428,70лв, дължими от ответницата.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е

Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между А.Д.П.,

ЕГН ********** *** и Й.Т.Т., ЕГН ********** ***, че Й.Т.Т., ЕГН ********** дължи на А.Д.П., ЕГН ********** сумата от 41 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.08.2020г – датата на подаване на заявлението пред РС - Пловдив до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание запис на заповед, издаден от ответницата на дата 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9531/2020г по описа на ПРС, I гр. състав.

ОСЪЖДА Й.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.П., ЕГН ********** *** сумата от 3428,70лв за извършени съдебни разноски, от които 822,30лв са дължими в заповедното и 2606,40лв – в настоящото исково производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: