Определение № 1908 от 16.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1908 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д. М. М. от САК, действащ като ЕАД „Д. М.“, срещу Определение № 5792/04.05.2025г., постановено по гр.д.№ 4886/2024г. на Районен съд - Пловдив, XIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 1138/12.03.2025г., в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения. Твърди се, че по делото са предявени и разгледани два обективно кумулативно съединени иска установителен и осъдителен иск, като в този случай при определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да се приложи правилото на чл. 2, ал.

5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се присъди адвокатско възнаграждение за всеки иск.

Оспорва се изводът на районния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъди още 240 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Неткредит“ ООД, чрез пълномощника мл.юрк. Д.Д., в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 1138 от 12.03.2025г., постановено по гр.дело № 4886/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIII гр.с., е призната за недействителна клаузата на чл. 6 от сключения на 20.09.2022 г. между страните „Неткредит“ ООД с ЕИК: 201253421 и Х. А. Н. с ЕГН: ********** 1 договор за потребителски кредит № ***, която предвижда заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл. 4, ал. 3 от договора.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. А. Н. против „Неткредит“ ООД осъдителен иск за заплащане на парична сума в размер на 5 лева (частичен иск от общо 420 лева), недължимо платена по признатата за недействителна клауза на чл. 6 от сключения на 20.09.2022г. между страните договор за потребителски кредит № ***, която предвижда заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г., до окончателното й изплащане.

Разпределена е отговорността за разноските в първоинстанционното производство, като ответникът „Неткредит“ ООД е осъден да заплати на Х. А.

Н. сумата от 176,50 лв. – разноски по съразмерност за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за процесуално представителство на ищцата пред първата инстанция, по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение ПРС е приел, че съответен на фактическата и правна сложност на делото е хонорар в общ размер на 400 лева, от които по съразмерност следва да се присъдят на процесуалния представител 200 лева. Районният съд е съобразил, че адвокатът е регистриран като задължено лице по ЗДДС, поради което към определеното адвокатско възнаграждение е присъдил и ДДС в размер на 40 лева.

Недоволен от решението в частта му за разноските адв. Д. М. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, като е поискал присъденото му адвокатско възнаграждение да бъде увеличено с още 240 лв. с ДДС за оказаното безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. по всеки от двата предявени иска.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, като е приел, че присъденото възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС не се основава на преценката на съда, че тази сума е съответна на фактическата и правна сложност на делото, а на приложението на принципа на съразмерността, с оглед изхода от делото, при разпределяне на отговорността за разноски. В случая от доверителката на адв. М. са били предявени два иска – един установителен и един осъдителен.

Установителният иск е уважен, а осъдителният – отхвърлен. Решението не се обжалва по същество, като спорът е висящ само за разноските. Доколкото е уважена само една от двете предявени претенции, съдът е присъдил на осъществилия безплатно представителство адвокат половината от определеното с оглед фактическата и правна сложност на спора възнаграждение /половината от 480 лв. с ДДС/. Тази половина възлизала на 240 лева с ДДС. Посочено е още, че предложеният от адвоката размер – 480 лева с ДДС, не може да се присъди поради приложението на принципа на съразмерността, т.к. той би се присъдил при уважаване на исковете изцяло, но настоящият случай не бил такъв.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно.

След постановяване на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата в страните – членки на ЕС, съдебната практика отчита несъответствие с правото на ЕС на определените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат 2 единствено като ориентир при определяне служебно на адвокатски възнаграждения, като техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставените услуги (която трябва да е справедлива и обоснована), вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /определение № 3539 от 9.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2420/2024 г. на ВКС, II г.о., докладчик съдията Диана Коледжикова/. Ето защо наредбата не може да се приложи, тъй като не съответства на правото на ЕС. Този решаващ правен извод на въззивния съд обхваща и приложението на наредбата в пълнота, в т.ч. и разпоредбата на чл.2, ал.5 на същата наредба, предвиждаща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Първостепенният съд е съобразил, че наредбата служи единствено като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение на адв. М., като е определил конкретния му размер в зависимост от ниската фактическа и правна сложност на делото - събрани са само писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, в хода на което не са разпитвани свидетели, назначена е само една съдебно-счетоводна експертиза. Съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Настоящият въззивен състав намира, че с оглед крайния изход на делото при приключването му в първоинстанционното производство и съгласно принципа на съразмерност в чл. 78, ал.1 от ГПК, на процесуалния представител на ищцата правилно е присъдена половината /240 лв. с ДДС/ от възнаграждението, което би му се следвало при уважаване и на двата съединени иска – 480 лв. с ДДС. Възнаграждението е справедливо определено от първостепенния съд и съответства на посочените по-горе критерии, поради което няма основание за завишаване на неговия размер.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5792/04.05.2025г., постановено по гр.д. № 4886/2024г. на Районен съд - Пловдив, XIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3