Решение № 260373 от 31.08.2021, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ……….. 31.08.2021 г. град К.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

К. районен съд II граждански състав

На тридесет и първи май година две хиляди двадесет и първа В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 2893 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от

Закона за /ЗН/. Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фаза след допускане на делбата.

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло сила съдебно решение № 387/ 2020 г. постановено по гр. д. № 2893/2017 г. описа на Районен съд – К. е съдът е допусна съдебна делба между П.Р.П., ЕГН **********, и М.К.М., ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот: апартамент № 43, находящ се в град К. на улица „В.“ № в жилищна сграда, блок 1/38, вх. В на втори етаж, построен върху общинска земя в кв. 365, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 64,57 кв.м., с принадлежащо избено помещение № 43, с 0,95% ид.ч. от общите части на сградата и 64,57 кв.м. идеални части от правото на строеж върху мястото при съседи на апартамента: от запад – С. и Т. Ч., от горе – М.С., от долу – Д. и М. М.; на избеното помещение: от север – Т. и П. С., от юг – С. и Т. Ч., а съгласно схема № г. на СГКК гр. С. представлява самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. К., улица „В.“ бл.; самостоятелния обект се намира в сграда № 3 разположена в поземлени имоти с идентификатори ***, има предназначение: жилище, апартамент, брой нива: 1, площ: 64,57 кв.м. и прилежащи части: избено помещение 43, ниво: 1, както и съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: ***, над обекта:

***, при квоти: 1 /2 идеална част за П.Р.П. и 1 /2 идеална част за М.К.М..

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ищеца П.Р.П. е предявил претенции по сметки в срока по чл.346 от ГПК срещу съделителя М.К.М., с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от правото му на ползване на идеалната му част от делбения имот, за периода 10.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението в размер на 200 лева месечно, както и претенция по сметки за подобрения в имота.

В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата ответницата М.К.М. е предявила претенция за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот на основание чл. 349, ал.1 от ГПК.

По извършване на делбата

Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно - техническа експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително заключение, които не са оспорени от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвени. От заключението на същата се установява, че допуснатият до делба жилищен имот – апартамент е неподеляем, съобразно определените от съда квоти.

В първото заседание след допускане на делбата ответницата е предявила претенция за възлагане на допуснатия до делба жилищен имот – апартамент на основание чл.349, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари Безспорен между страните е избраният способ за извършването на делбата, а именно постановяване на делбения неподеляем имот в дял на ответницата М.М. на основание чл. 349, ал. 1 ГПК, като уравняването на идеалната ½ част на П.П. следва да се извърши по действителната стойност на имота.

Налице са всички елементи от фактическия състав на правото на възлагане на неподеляемо жилище, поради което така предявената възлагателна претенция следва да бъде уважена. Процесното жилище е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, като бившият съпруг, на когото е предоставено правото на упражняване на родителските права по отношение на детето от брака, няма собствено жилище и е поискал възлагането на семейно жилище. Искането е направено в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Представена е Декларация от М.М. от 26.10.2020 г., че не притежава други имоти, справка по данни за физическо лице на М.К.М.,*** от 23.10.2020 г. и удостоверение изх. № г., издадено от Районен съд – К. за прекратен брак. Ищецът не възразява срещу така направеното искане на ответницата и претндира дела му да бъде уравнен с пари.

При тези обстоятелства съдът намира, че по отношение на ищцата са налице предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК.

Предвид уважаването на претенцията за възлагане ответницата, следва на ищеца да бъде присъдено уравнение на дела му в пари. От заключението на съдебно техническата експертиза се установява, че стойността на имота е 51 392 лева.

От заключението се установява, че стойността на дела на П.Р.П., съобразно квотата му е 25 696 лева, а стойността на дела на М.К.М. е 25 696 лева.

По претенцията на ищеца по чл. 31, ал. 2 от ЗС

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е наличие на съсобствено имущество, то да се ползва лично от съсобственик и да е отправена писмена покана до другия съсобственик с искане за лично ползване, респ. за заплащане на обезщетение. В правната теория и практика е прието, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или при необходимост може да се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва общата вещ лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС и дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са лишени. В този смисъл е и приетото ТР №7/02.11.2012 г. по т.д.№7/2012 г. на ОСГК на ВКС становище, че лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта. От значение е само обстоятелството, че с действията си той засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС е средството за защита на лишения от възможността съсобственик пряко да си служи с общата вещ съобразно притежавания от него дял в съсобствеността и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците, а размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота в съсобствеността. Тъй като обезщетението е да репарира вреди, то се дължи, когато са реално претърпени т.е. обезщетението се дължи за минало време. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава като веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Следователно за да се освободи от отговорност по чл.31, ал.2 от ЗС, ползващият съсобственик следва да предложи на съсобственика и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право / Решение № 119/11.03.2009 г. по гр.д.№3204/2008 г. на ВКС по чл.290 от ГПК/. По делото няма доказателства, че преди предявяване на исковата молба ищеца е отправил покана до ответницата да му заплаща наем в размер на 200 лева за ползване на собствената му 1 /2 идеална час от имота, затова за момент на писмено поискване следва да се приеме получаване на исковата молба от ответника с поканата за заплащане на наем за лишаване от ползване. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на исковата молба на 13.11.2017 г. т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК /Решение №294/13.07.2010 г. по гр. д. №2654/2008 г. на ВКС, I г. о. по чл.290 от ГПК/. Ответницата не е навела твърдения, а и не ангажира доказателства, че на свой ред е поканила ищеца да ползва апартамента, респективно да му осигури достъп до него, тъй като няма право на обезщетение този, който отказва да приеме предоставена му възможност да ползва вещта. Следователно за периода от 13.11.2017 г./датата на връчване на исковата молба/ до 26.10.2020 г. /датата на предявяване на претенцията/ ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която тя е лишен като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент. Размерът на дължимото се обезщетение за времето от 13.11.2017 г. до 26.10.2020 г., съответстващо на наемното възнаграждение определено от съда с оглед на чл.162 от ГПК и заключението на експертизата, при съобразяване обема, за който ответникът надхвърля своите ½ ид.част в съсобствеността, е 3 185.50 лева, а претенцията в частта за времето от 10.10.2017 г. до 25.10.2020 г. в размер на 4 015.50 се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на ½ ид.част процесния за времето от 13.11.2017 г. до

26.10.2020 г. размер на 3 185.50 лева.

Съгласно нормата на чл.344, ал.2 от ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделители от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването.

Цитираната норма регламентира правото на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Обезщетението се изчислява на база средна наемна цена, а по искането съдът се произнася с определение, което има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде изменяно от същия съд. Същото е за бъдеще време, считано от постановяване на определението до окончателното извършване на делбата. Безспорно процесният апартамент се полза от ответницата. Съгласно заключението на експертиза средната наемна цена на целият гараж е 179 лева месечно, следователно за притежаваната от ищеца 1/2 идеална част същата възлиза в размер на 89.50 лева месечно. Ответницата следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца сумата 89.50 лева месечно, считано от постановяване на настоящото решение до окончателно извършване на делбата.

Относно претенцията за подобрения.

Ищецът е предявил претенция за подобренията, направени в процесния недвижим имот, в размер на 13 610 лева за периода месец ноември 2012г. до месец август 2016г., както следва : Баня: изкъртване на стара мазилка и плочки 18 кв.м. по 20 лв. - общо за труд са платени 360 лв.; поставяне на плочки на под и стени 22 кв.м. по 25 лв.- общо за труд 550 лв. платени; закупуване на плочки за под и стени 22 кв.м.по 50лв.-общо платени 1100 лв.; смяна на старата с нова В и К инсталация /тръби, муфи, сифони,меки връзки и др./, включително закупуване на новата инсталация, вкл. труд - общо платени 300 лв.; смяна на стара с нова ел.инсталация /лед осветление,вентилационна система и др./вкл. труд - общо платени 200лв.; поставяне на 4кв.м. окачен таван /закупени материали и труд/ -платени общо 360 лв.; закупуване на оборудване за банята / бойлер,моно блок тоалетна,мивка, стенно огледало, тоалетка, душ батерия, настолна лампа и др./ включително труд- общо платени 1630 лв; Спалня: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 60 лв.; Поставяне на нова дограма - цена на дограма и труд-общо платени -360 лв.; Хол: Труд за демонтаж на стара дограма - платени 80 лв.;