Решение № 1181 от 31.10.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. П., 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20205220103631 по описа за 2020 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от „Ю. Б.” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изп. директор Д. Ш. и прокурист М. В., чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч., П. и И.” гр. С., представлявано от адв. Х. Х. И., САК, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр. С., ул. „Т. у.“ № 8. ет. 4, против М. Г. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., обл. П., ул. „Ч.“ № 5 и Л. Н. В., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ. С., обл. П., ул. „Ч.“ № 5.

В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит № FL892977 от 06.02.2018 г., сключен между „Ю. Б. ” АД - кредитор и М. Г. В. и Л. Н. В., в качеството им кредитополучател, ищецът е предоставил на ответниците кредит в размер на 11970,20 лева, като са се задължили да го върнат, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор. Сочи, че ответниците са усвоили заемната сума от разплащателна сметка с IBAN: BG62 BPBI 7942 *****, разкрита на името на М. Г. В. при „Ю. Б.” АД. Кредитът следвало да се погасява на анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване, включително дължимите лихви и такси до 06.02.2025 г..

Твърди, че в чл.3 от Договора, страните се съгласяват, че за усвоения кредит ответниците дължат на Банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,337 %. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът 6- месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР), изчисляван от БНБ. Към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент 6М 1

СОФИБОР бил в размер на 0,163 %.. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по процесния договор, като за начална дата се считала датата на заверяване на банковата сметка на кредитополучателя. Сочи, че съгласно договореното между страните при сключването на договора възнаградителната лихва била в размер на 6.50 % годишно. Тя търпяла актуализиране два пъти годишно, предвид динамиката на индекса 6М СОФИБОР, съобразно чл.3, ал.3 от Договора.

Посочва, че в чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони, във връзка с проучването, отпускането и обслужването на процесния кредит.

Твърди, че ответниците не са изпълнили договорните си задължения по чл.4, 7 и 8, във вр. с чл.2, 3 и 5 от процесния договор, а именно: не са заплатили на Банката дължимите анюитетни погасителни вноски, с размер и падеж — съгласно погасителния план към процесния договор; не са заплатили дължимото мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл.9 и не са заплатили дължимите такси, съгласно чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора.

Посочва, че на основание чл.14, вр. чл.19 от Договора за банков кредит, поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска № 13 с падеж 06.03.2019 г.. съгласно погасителния план към Договор за кредит № FL892977 от 06.02.2018 г., Банката е изпратила до посочения в договора адрес на ответника - М. Г. В. и ответника Л. Н. В., нотариални покани чрез Нотариус В Д. Г., с peг. № 612 и район на действие Районен съд - П. за обявяване на предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение.

В случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно, отправя изявление за обявяване на задължението по Договор за потребителски кредит № FL892977 от 06.02.2018 г., за предсрочно изискуемо и дължимо, считано от датата на получаване на исковата молба и представените към нея доказателства.

Твърди, че първата просрочена вноска по процесният договор е 06.03.2019 г., с оглед на което до датата на подаване на исковата молба в съда, броят на просрочените и падежили вноски по погасителен план е 21 от 06.02.2019 г. до 06.12.2020 г.. Сочи, че всички останали вноски по погасителен план до 06.02.2025 г., не са предсрочно изискуеми.

Излага твърдения, касаещи формирането на договорната лихва и обезщетението за забава.

Изяснява начина на формирането на претендираната сума в общ размер на 232,00 лева. - такси за периода 06.03.2019 г. до 21.01.2020 г..

Твърди, че ответниците са декларирали своето съгласие със средствата, по обслужващата потребителския кредит разплащателна сметка, първо да бъде погасявана изцяло общата дължима сума по застрахователен пакет ,,C”/”D” на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Ю. Б.“ АД,

Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си по процесния договор, ищецът 2 твърди, че предприел постъпки и по реда на чл.417 ГПК било образувано ч.гр.дело № 250/2020 г. по описа на Районен съд – П.. С разпореждане от 29.01.2020 г., постановено по ч. гр. д. 250/2020 г. по описа на Районен съд П., и потвърдено от ОС П. с Определение № 255/29.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 287/2020 г., било отхвърлено заявлението на „Ю. Б.” АД срещу ответниците изцяло.

Сочи, че към настоящият момент непогасеното задължение на ответниците по процесния договор е в общ размер от 13 179,30 лева, като не им е известно да е осъществено погасяване на дълга или да е налице основание за неговото отпадане.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят свое задължение към „Ю. Б.” АД, ЕИК:

000694749, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL892977 от 06.02.2018 състоящо се от следните суми: 10574,17 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението; 589,66 лева договорна възнаградителна лихва за периода 06.03.2019 г. - 11.11.2019 г.; 516,88 лева мораторна лихва за периода 06.03.2019 г. - 21.01.2020 г., както и 232,00 лева - такси за периода 06.03.2019 г. - 21.01.2020 г.. Претендира разноски. Посочва, банкова сметка, по която може да се изпълни залължението: Титуляр: „Ю. Б.” АД, IBAN:

BG53BPBI99201000092005, BIC: BPBIBGSF.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозират молба /писмена зашита/, с която молят съда да уважи изцяло исковата претенция.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците чрез назначения им особен представител адвокат Севделина Г. от АК П. депозира отговор, в който изразява становище за допустимост и частична неоснователност на исковата претенция.

Не оспорва, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит № FL892977 от 06.02.2018 г.. Не оспорва, че ищецът може да претендира и непадежиралите вноски по кредита, т.е. че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем.

Оспорва предявения иск по размер. Сочи, че датата, от която ищецът може да претендира лихва е 07.04.2019 г.. Твърди, че е неоснователно искането за заплащане на 7 бр. такси за ограничаване на действията по ограничаване на негативните последици при просрочие в размер на 66 лева, както и направените разходи по изпращане на нотариалните покани в размер на 138 лева. Излага правни аргументи в тази насока.

Оспорва претенцията за присъждане на разноски направени от ищеца в заповедното производство, която претенция считам за частично неоснователна, тъй като следвало да присъди на ищеца само онази част от внесената в хода на заповедното производство държавна такса, съразмерно на уважената част от иска. Искането за заплащане на адвокатски хонорар в заповедното производство било неоснователно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

3

В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответниците не се явяват. За тях се явява адвокат Севделина Г. в качеството й на особен представител, който подържа становището си за частична неоснователност на исковата претенция, като иска от съда да уважи претенцията до сумите посочени от вещото лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит № FL892977/06.02.2018 г. и погасителен план към кредита се установява, че между ищеца, в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответниците М. Г. В. и Л. Н. В., в качеството си на заематели, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответниците сумата от 11970,20 лева, определена като заемна сума, като последните се задължили да я върнат при следните условия – размер на погасителна вноска – 177,75 лева /последната вноска е в размер на 177,80 лева/; срок на заема 84 месеца със краен срок на издължаване 06.02.2025 г., като крайната сума дължима по договора е 15736,05 лева и ГПР е в размер на 8,65 %. В чл.1, ал.4 е посочено, че кредитополучателите отговарят солидарно. В чл.3 от договора, страните се съгласяват, че за усвоения кредит ответниците дължат на банката променлива годишна лихва в размер на сбора от Референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,337 %. За референтен лихвен процент ще се ползва индексът 6- месечен СОФИБОР (6М СОФИБОР). В ал.3 на същия член е посочено, че към датата на сключване на Договора, Референтния лихвен процент 6М СОФИБОР бил в размер на 0,163 %.. В чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора за кредит, страните изрично са уговорили и дължимостта на такси и комисиони, във връзка с проучването, отпускането и обслужването на процесния кредит. В договора е посочен настоящ и постоянен адрес на ответниците.

Приложено е банково бордеро от 06.02.2018 г., от което се установява, че процесният кредит е усвоен от ответницата М. В..

По делото са приети като доказателство нотариални покани до ответниците, с който ищецът е искал да обяви кредита за предсрочно изискуем. Няма данни по делото, че нотариалните покани са надлежно връчени на ответниците.

За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, освен извлечение от сметки, са ползвани специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение и допълнително заключение като компетентни дадени и неоспорени от страните, съдът изцяло кредитира. От същите се установява, че по сметка на ответницата В. е преведена заемната сума в размер на 11970,20 лева, като кредитът е бил усвоен по следния начин: на 06.02.2018 г. – 970,20 лева - платени на „Кардиф Животозастраховане“; на 06.02.2018 г. – 290,00 лева - такса оценка на кредитоспособността; на 06.02.2018 г. - 8 523,00 лева - плащане по кредитна карта в полза на „Юробанк“ АД; на 06.02.2018 г. - 1 500 лева изплатени на каса и на 15.02.2018 г. - 680 лева - превод по сметка на клиента. Вещото лице посочва, че ответната страна е платила сумата в размер на 1396,03 лева за главница и сумата 4 в размер на 713,52 лева договорна лихва. Размерът на дължимата главница е 10574,17 лева, на договорната лихва за процесния период е 532,94 лева, а обезщетението за забава по падежиралите главници за периода от 06.03.2019 д. го 21.01.2020 г. е в размер на 62,95 лева.

В допълнителното заключение е посочило, че размерът на мораторната лихва върху падежиралите главници за процесния период и върху дължимата договорна лихва е в размер на 65,25 лева. Размерът на дължимите такси за обслужване на сметката към 21.01.2020 г. са в размер на 73,50 лева.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираните заключения.

Безспорно по делото е установено, че с Разпореждане № 1132/29.01.2020 г. по ч.гр.д.

№ 250/2020 г. по описа на РС П., съдът е оставил без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на „Ю. Б.„ против длъжниците М. Г. В. и Л. Н.