Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 15.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно административно наказателно дело 1428/2023
Вид
Решение № 101
Подписан
15.04.2024
В сила
15.04.2024
Състав
Иваничка Димитрова Славкова, Светлозар Георгиев Георгиев, Даниела Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 116 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 129 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл.78А, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Членове:

Светлозар Г. Георгиев

Даниела Михайлова при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно административно наказателно дело № 20233100601428 по описа за 2023 година

С Решение № 1359, постановено на 21.09.2023г. по НАХД № 1751/2023г. на ВРС, 38 състав, е бил признат за виновен обв. Н. С. Т. за престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „Б", пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 18.06.2021г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Транзит" с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП: „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка" и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Г.Т., изразяваща се в счупване на основата на горна фаланга на трети пръст на лявото стъпало, счупване на горната фаланга на четвърти пръст на лявото стъпало в долната й част и счупване на средната фаланга на пети пръст на лявото стъпало в долната й част, обусловили в своята съвкупност трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 месеца. Обвиняемият е признат да виновен за това престъпление, като на основание чл.78А, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – „Глоба“ в размер на 1 000 лева. На основание 1 чл 78 а ал.4 вр. чл.343 Г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, със зачитане на времето, през което е бил лишен от това право.

Срещу този съдебен акт е подадена жалба от обв.Н.Т., чрез процесуалния му представител – адв.Св.А. от АК-Пловдив, с искане за отмяна на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се излагат подробни аргументи в тази връзка. Иска се също така обвиняемия да бъде изцяло признат за невиновен по предявеното му обвинение, както и с още две алтернативни искания- да се измени наложеното наказание, което се счита за несправедливо или да се върне делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Варна заявява че подадената въззивна жалба е неоснователна и не споделя твърдените процесуални нарушения и на материалния закон, и предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Защитникът на обв.Т. – адв.А., намира, че според мотивите на обжалваното решение, възприетата от съда фактическа обстановка не е съответна на действително случилото се, като счита, че няма доказателства за момента, в който е била причинена фрактура на крайника на пострадалия. Оспорва се достоверността на медицинската документация, създадена при посещението на пострадалия в мед.заведение. Пак в същия контекст приема и мотивите на съда, в които според него неправилно са били възприети показанията и експертизите като непротиворечащи на основния факт, подлежащ на доказване. Твърди се че липсват отговори на поставените от защитата възражения.

Въззивната инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. Т. е правоспособен водач на МПС. На 18.06.2021г. св. Т. бил в гр. Варна заедно със своята съпругата- св. Т.а, като на същата дата около обяд били на бензиностанция на бул. Цар Освободител в кв.Младост с л.а. „Дачия Логан" с peг. № *****, за да зареждат гориво. Там Т. видял, че задната дясна гума на автомобила е спаднала и затова преместил автомобила и го спрял до компресора за помпене на гуми, който се намирал до изхода на бензиностанцията. Слязъл от автомобила и клекнал до задната дясна гума, за да я напомпи, а съпругата му останала в колата.

По същото време обв. Т. управлявал товарен автомобил „Форд Транзит" с peг. № ****, собственост на „Атлант" ООД в гр. Варна, по ул. „Иван Церов" в посока бул. „Цар Освободител". Като наближил изхода на бензиностанцията и при несъобразяване с пътен знак „В1 - Забранено е влизането на пътни превозни средства", обв. Т. завил надясно и влязъл в бензиностанцията. При това минал прекалено близо покрай автомобила на св. Т. и със задната дясна гума минал през левия му крак. От удара св. Т. паднал встрани до автомобила си и извикал, тъй като почувствал силна болка в левия си крак. Св. Т.а го чула и излязла от автомобила. Отишла до него и му помогнала да стане, като също извикала.

2

Охранител от „ВИП Секюрити" - св. С. веднага отишъл при тях и се обадил на телефон 112.

Междувременно обв. Т. спрял управлявания от него автомобил на бензиностанцията и също отишъл при св. Т.. Попитал го как е и дали има нужда от помощ, при което св. Т. му казал, че много го боли левия крак. На място пристигнали служители на Сектор „ПП" при ОД МВР -Варна и екип на „Спешна помощ". Св. Т. бил отведен в Спешен център при МБАЛ „Св. Анна". След направена рентгенография била направена констатация за липса на счупване и предписан мехлем срещу подуването от травмата. След като Т. при завръщането му в къщи се влошил и болката се усилила се завърнал отново в Спешния център. Там при повторен преглед на рентгенографията било вече установено, че има фрактура на 3-ти, 4-ти и 5-ти пръст на левия крак. След превръзка и нови медикаменти, било предписано домашно лечение.

За да приеме тези факти, районният съдът е преценявал всички доказателства от ДП, като е събирал и нови- назначил и изслушал комплексна експертиза по възникнали в хода на съдебното следствие въпроси.

Според заключението на СМЕ, св. Т. е получил следните травматични увреждания: счупване на основата на горната фаланга на трети и четвърти пръст на лявото стъпало, на средната фаланга на пети пръст на лявото стъпало в долната й част; отоци и кръвонасядания. Те са могли да бъдат получени по начина, посочен в показанията на св. Т..

В своята съвкупност същите са обусловили трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около два месеца, което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК.

По делото е ценена и видео-техническа експертиза, която е изследвала съдържанието на ДВД –запис от бензиностанцията на инкриминираната дата и час. Той неоспоримо установява именно горните факти – на движение на МПС на обвиняемия и местоположението на пострадалия. Съобразно тези данни е изготвена и АТЕ и макар и по делото не е бил извършен веднага след това оглед на местопроизшествие, а след това, тя установява мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и скоростта на движение на МПС на обвиняемия - непосредствено преди произшествието т.а. „Форд Транзит"се е движил със скорост около 13 км/ч. Обвиняемия е имал техническа възможност за пръв път да забележи пострадалия в момента, в който попадне в обхвата на зрителното поле на водача на автомобила - момента, когато предприеме навлизане в бензиностанцията и е можел да спре преди това. Основна причина за настъпване на произшествието е навлизането на водача в зоната на бензиностанцията, без да остави минималното странично разстояние.

Едно от основните възражения, станали причина съдът да назначи и допълнителната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, е във връзка с фрактурата на пострадалия и спорния въпрос кога е получена. Затова и при наличната документация подлежащите на доказване факти са- кога и колко пъти общо на същия ден е правена рентгенография на пострадалия и дали е възможно, ако първоначално не е получена фрактура, но след травмата на крака да се получи при шофиране. Установено е, че пострадалия е посетил Спешен център на МБАЛ „Св. Анна“ в 13,20 часа, отразен в амб.лист 3

№6672. След този час той няма други посещения там. При това посещение е направена и рентгенография, 12 минути по-късно. На документа е отразена дата и час. При разчитането й се установява: счупване на основата на горната фаланга на трети и четвърти пръст на лявото стъпало; счупване на средната фаланга на пети пръст на лявото стъпало в долната й част; от прегледа- контузия на лявото стъпало. Не е възможно при управление на МПС да се получат установените счупвания. По отношение на шофирането на МПС с механична скоростна кутия, което означава използване на педал за включване и изключване на съединителя изискванията към силата, която трябва да се приложи трябва да бъде в граници до 150 N, ходът на педала не трябва да превишава 120-190 мм. Според експертното мнение силата, необходима за натискане на педала на съединителя е много по- малка от силата, която трябва да се приложи, за да се осъществи счупване на кост на крак, която е приблизително около 3500 N. Тази експертиза, както и оценката на писмените доказателства дават изчерпателен отговор на въпроса за времето, когато е получена фрактурата. Още при първата рентгенография е съществувала тази находка, като създадената първоначално медицинска документация не я е отразявала правилно, така се обяснява и поправката на вписаната в журнала диагноза, вместо „контузия“ е отразено впоследствие „счупване“.

Идентични възражения са повторени и пред въззивната инстанция, но съдът счита, че е даден изчерпателен отговор, извършени са необходимите следствени действия по проверка на това възражение и е дадена правилна и обстойна оценка на фактите- поотделно и в съвкупност. Няма никакви съмнения за направената рентгенография, която да може да постави под въпрос съпоставянето във времето на настъпване на фрактурата. Тя е датирана непосредствено след инцидента, а изготвения фиш, според твърденията на защитата, в която няма отразяване на счупване не може да се противопостави пред този вид безспорно медицинско изследване. Друга рентгенография на същия ден няма, а фиксираната дата на документите от рентгена не могат да се променят по начин, който да постави под съмнение времето на извършването му. Спорният въпрос с неправилното разчитане е бил оценен правилно от съда и съпоставен с обективните данни, така че няма място за съмнение за времето, мястото и начина на инкриминираното деяние, съответно и за неговото авторство.

Несъмнено обвиняемият с действията си – управление на МПС, при неспазване на правилата за движение - чл. 6, т. 1 от ЗДвП / несъобразено поведение с пътни знаци и маркировка/, както и и чл. 116 от ЗДвП / липса на внимателно отношение към пешеходците, какъвто участник в движението е бил пострадалия на бензиностанцията/ е причинил средна телесна повреда на И.Г.Т. - счупване на основата на горна фаланга на трети пръст на лявото стъпало, счупване на горната фаланга на четвърти пръст на лявото стъпало в долната й част и счупване на средната фаланга на пети пръст на лявото стъпало в долната й част, съвкупно представляващи трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от около 2 месеца. При нарушението на посочените две норми от ЗДП обвиняемият е имал задължение като водач на МПС да осъзнае опасностите от тези нарушения и да направи всичко възможно те да не настъпят. Вместо това, като е нарушил и забранителен знак и при навлизането в бензиностанцията след преминаване твърде близо до намиращия се там Т., в качеството му на пешеходец, е преминал през лявото му стъпало, вследствие на което е 4 настъпил и вредоносния резултат. Не са допуснати и процесуални нарушения, които да налагат отмяна на атакувания акт и връщане за ново разглеждане.