Решение № 1802 от 25.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1802 гр. София, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100510701 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20042182 от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 35270/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав, частично е уважен предявения от “ЧЕЗ Електро България“ АД срещу ЧСИ Л. М. по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД, общо за сумата от 414, 63 лв., представляваща главница, заедно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2020 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.05.2020 г. по ч.гр.д. № 18288/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав, като предявения иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 414, 63 лв. до пълния предявен размер от 431, 43 лв., заедно със законната лихва върху разликата от 16,80 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2020 г. до заплащането й.

Със същото решение ЧСИ Л. М. е осъден да заплати на ЧЕЗ Електро България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 336,37 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Пак със същото решение ЧЕЗ Електро България“ АД е осъден на основание чл. 38, ал.

2 ЗаДВ да заплати на адвокатско дружество “Бул лекс“ сумата 14, 02 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, както и да заплати на адв. К.Б. сумата 14, 02 лв., представляваща разноски в исковото производство.

1

С молба от 07.07.2022 г. ответникът ЧСИ Л. М. е направил искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, което искане е оставено без уважение с определение № 20079623 от 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 35270/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав.

С молба от 01.07.2022 г. ищецът “Електрохолд продажби“ АД също е направил искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, което искане е оставено без уважение с Определение № 20079582 от 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 35270/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника ЧСИ Л. М., чрез пълномощника му – адв.

М. Л., с надлежно учредена представителна власт по делото. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Сочи, че сумата в размер на 131, 41 лв., представляваща част от общо дължимата по изпълнително дело № 298/2016 г. сума в общ размер на 141, 80 лв., е формирана по следния начин: 13, 80 лв. – главница, 5, 00 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, 73 лв. – разноски по изпълнителното дело и 50, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение (съобразено с Решението на СГС за намаляване на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение), като по процесното изпълнително дело била събрана още и сума в размер на 180, 00 лв., представляваща сбор от 12, 00 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 168, 00 лв. – такси по т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ. С оглед на което счита за неправилен извода на СРС за недължимост на събраната по изпълнителното дело сума в размер на 131, 41 лв. Сочи още и че събраната по изпълнително дело № 317/2016 г. сума в общ размер на 606,05 е формирана по следния начин: 441, 80 лв., от които 13, 80 лв. главница, 5, 00 лв. – такса за издаване на изпълнителен лист, 73, 00 лв. – авансово платени такси и разноски по изпълнителното дело и 350, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 164, 26 лв., от които 36, 88 лв. – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 100, 00 лв. – обикновена такса по т. 5 ТТРЗЧСИ.

Поради което и счита за неправилен извода на СРС за недължимост на събраната по изпълнителното дело сума в размер на 300 лв. Поддържа се, че доколкото длъжникът по изпълнителното дело не е осъществил защита срещу така определения размер на дължимите разноски по законоустановения ред, същите са били дължими и заплащането им не представлява основание за ангажиране на отговорността на органа по принудително изпълнение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявените искове са уважени и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Въззиваемият – ищецът “Електрохолд продажби“ ЕАД е подал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на въззивна жалба на ответника. Поддържа, че начислените от ЧСИ такси по изпълнителното дело са били недължими, до какъвто извод правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства е достигнал и СРС. Счита, 2 че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и със събрания по делото доказателствен материал, поради което моли съда да го потвърди.

Ищецът“Електрохолд продажби“ ЕАД е подал частна жалба срещу Определение № 20079582 от 16.02.2023 г., постановено по гр.д. № 35270/2020 г. по описа на СРС, 30-ти, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 20042182 от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 35270/2020 г. по описа на СРС, 30-ти състав, в частта за разноските. Поддържа, че не е налице основание за присъждане на разноски за оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ответника в заповедното и исковото производство, тъй като ответникът в качеството му на съдебен изпълнител следва да разполага с познания, позволяващи му да осъществи защитата си по процесното дело, поради което и не е налице основание по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗаДВ за присъждане на адвокатско възнаграждение. В допълнение на това, счита определения от СРС размер на дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на осъществената в исковото и заповедното производство защита. Моли съда да измени постановеното решение, като го отмени в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати в полза на процесуалните представители на ответника разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а при условията на евентуалност – да намали размера им.

Въззиваемият по частната жалба – ЧСИ Л. М., не е подал отговор в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Решението в частта, с която предявеният от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 414,63 лв. до пълния предявен размер от 431, 43 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.05.2020 г. до заплащането й, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена от страна по делото срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

За да уважи предявените искове за сумата от 414, 63 лв., първоинстанционният съд е 3 приел, че ответникът ЧСИ Л. М., като не се е съобразил с постановения съдебен акт, с който първоначално определените от ЧСИ разноски по изпълнителното дело са намалени е събрал от длъжника по изпълнителното дело сума в по-голям размер от 114, 63 лв., както и че по изпълнително дело № 298/2016 г. е събрал сума в размер на 300, 00 лева, към момент в който е било налице спор относно дължимостта й.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ се съдържа в разпоредбата на чл.

441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД. Касае се за имуществена отговорност за вреди, които са в пряка причинна връзка с процесуално незаконосъобразното действие или бездействие на съдебен изпълнител.

В конкретния случай по делото е установено, че изпълнително дело № 298/2016 г. по описа на ЧСИ М. е образувано по молба на взискателя “Юник Финанс“ ЕООД срещу длъжника “ЧЕЗ Електро България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2016 г., издаден по ч.гр.д. № 19850/2014 г. по описа на СГС, с който длъжникът “ЧЕЗ Електро България“ АД е осъден да заплати в полза на взискателя “Юник Финанс“ ЕООД сума в общ размер на 13, 80 лв.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 2520/03.10.2016 г. на ЧСИ М., длъжникът по изпълнителното дело “ЧЕЗ Електро България“ АД е уведомен, че задължението по изпълнителното дело възлиза в общ размер на 534, 05 лв., от които 18, 80 лв. – разноски по гражданското дело (13, 80 лв. по изпълнителния лист и 5, 00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист), 350, 00 лв. – разноски по изпълнителното дело, 165, 25 лв. – такси по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 26 и т. 31 от ЗТРЧСИ.

С решение от 08.02.2017 г., постановено по ч.гр. дело № 800/2017 г. по описа на СГС, издаденото от ЧСИ постановление за разноските е отменено в частта, с която възражението на длъжника срещу определеното юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя за сумата над 50 лв. до пълния определен размер от 350 лв., е оставено без уважение, както и в частта, с която е оставено без уважение възражението му срещу определената такса по т. 26 ЗТТРЧСИ за сумата над 10, 00 лв. до пълния определен размер от 36, 88 лв.

С оглед на което, настоящият състав на съда намира, че дължимата от длъжника сума по процесното изпълнително дело възлиза в размер на 207,17 лв. Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че сума в размер на 321,80 лв. е събрана от ответника ЧСИ Л. М. по изп. дело № 298/2016 г., от където следва и извод, че като е събрал сума в размер на 321, 80 лв. съдебният изпълнител е причинил вреди на длъжника, възлизащи в размер на 114, 63 лв.

Наред с това изпълнително дело № 317/2016 г. по описа на ЧСИ е образувано по молба на взискателя “Дородо 2014“ ЕООД с вх. № 2074/20.10.2016 г. срещу длъжника “Чез Електро България“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 17.10. 2016 г., издаден по ч.гр.дело № 19850/2014 г. по описа на СГС, по силата на който “ЧЕЗ Електро България“ ЕАД е осъден да заплати на “Дородо 2014“ ЕООД сума в общ размер на 13,80 лв.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 2657/20.10.2016 г. на ЧСИ Л. М., 4 длъжникът “ЧЕЗ Електро България“ ЕАД е уведомен, че задължението му по изпълнителното дело възлиза в размер общо на 534,00 лв., от които 18, 80 лв. – 13, 80 лв. по изпълнителния лист и 5,00 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист, 350 лв. – разноски по изпълнителното дело, 165, 25 лв. – такси по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9, т. 26 и т. 31 ЗТТРЧСИ. По делото не съществува спор между страните, че по процесното изпълнително дело по сметка на ЧСИ Л. М. от длъжника е постъпила сума в размер на 606,05 лв.