Определение № 303 от 22.01.2020, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ град Варна, 23 януари 2020 година.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА

ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев, въззивно гражданско дело

№ 2267 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след отменително решение на ВКС по к.дело № 2604/2018 и връщане на делото за ново разглеждане, по въззивна жалба от „Варна Груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.М., против решение № 3993/11.10.207г. по гр.д. №

3009/2016г. на ВРС-XLVI състав, в частта в която е прието за установено, по иска на Н.П.Д., ЕГН ********** и С.И.А., ЕГН ********** *** Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с правно основание по чл.90, ал.1, предл.3 от ЗКИР, че не съществува вписаното

(отбелязаното) от съдията по вписванията при Варненски районен съд по заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов и е указано на съдията по вписванията при Варненски районен съд да заличи на основание чл. 88 ЗКИР във връзка с чл. 537, ал. 2 ГПК вписването (отбелязването) по партидата на „Варна Груп” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, на заличаване на договорна ипотека по Нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4405, дело 307/2008 на нотариус К.Костадинов.

В жалбата са изложени доводи, според които исковата претенция е недопустима, доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 90 от ЗКИР, а е последица от друг иск -за спорно материално право, придружен от иск с правно осн. чл. 537, ал. 2 и 3 от ГПК и след уважаването му, какъвто иск не е бил предявен. Излагат съображения за липсата на правен интерес от търсената защита, като се твърди, че дори и да бъде уважен този иск, искането за установяване на несъществуващо обстоятелство има действие за напред.Според въззивната жалба Договорната ипотека е била заличена и процесният имот отчужден на 08.03.2016 година, а исковата молба по делото на ВРС е вписана чак на 12.03.2016 година, и при това положение приложение намира разпоредбата на чл. 114 от ЗС. Излага се още, че спорът е разрешен с Решение № 222/24.07.2014г. на ВтАпС, с което е прието, че вземането не съществува. Спор за втори път за същото право е недопустим. В случай, че въззивния съд приеме иска за допустим, то въззивното дружество, чрез процесуалния си представител е изложило съображения по неговата неоснователност. С посоченото по-горе влязло в сила решение на Апелативен съд - В.Търново е прието от съда, че вземането, което ипотеката обезпечава е погасено, изхождайки от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Възразява се още, че имотът, предмет на заличената ипотека е собственост на трето добросъвестно лице - Николинка Хинкова, която не е страна в настоящото производство, считано от 08.03.2016 година, а исковата молба по иска с правно осн. чл. 90 от ЗКИР е вписана на 12.03.2016г. Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално исковата претенция-отхвърлена. Претендират се сторените по делото разноски.

В писмен отговор Н.П.Д. и С.И.А., чрез адв. Н.Д. оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Въззиваемите намират за неоснователни всички наведени от насрещната страна оплаквания. Молят се първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира въззивната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно легитимирани лица-ищци в първоинстанционното производство, насочена е срещу обжалваем акт на съда и при наличието на правен интерес. Ето защо делото следва да бъде насрочено и разгледано в открито съдебно заседание.

Предвид горното, ВОС,

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА за 09.03.2020 – 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: