Решение № 2492 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2492 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507208 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20094402 от 14.04.2021 г. по гр. д. № 33250/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е признато за установено по предявените от Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й..Б.“ ЕАД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******“, ж. к.

„*******, Бизнес Парк София, сграда 6, срещу Р. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ул. „******* установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че Р. М. И. дължи на Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й..Б.“ ЕАД/ сумата от 70,97 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 614528353 от 04.12.2015 г. и допълнително споразумение № 014171596 от 16.08.2017 г. към него; сумата от 571,34 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 615557788 от 09.05.2016 г. и допълнително споразумение № 012433594 от 16.08.2017 г. към него; сумата от 81,30 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 619772137 от 17.04.2018 г.; сумата от 66,49 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 616005717 от 20.07.2016 г. и допълнително споразумение № 013562977 от 17.04.2018 г. към него; сумата от 889,44 лв., дължима по договор за лизинг от 16.08.2017 г. с предмет: S AMSUNG Galaxy S8 Black, от която: 222,36 лв., представляваща 4 броя неплатени лизингови вноски за периода 05.04.2018 г. – 04.08.2018 г. и 667,08 лв., представляваща 12 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.08.2018 г. – 16.07.2019 г.; сумата от 1 382,16 лв., дължима по договор за лизинг от 17.04.2018 г. с 1 предмет SAMSUNG Galaxy S9 Purple, от която: 230,36 лв., представляваща 4 броя неплатени лизингови вноски за периода 05.04.2018 г. – 04.08.2018 г. и 1 151,80 лв., представляваща 20 броя предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.08.2018 г. – 17.03.2020 г. и 32,97 лв., дължима по договор за лизинг от 20.07.2016 г. с предмет TABLET Lenowo Y oga 3 10 4 GB, представляваща 3 броя неплатени лизингови вноски за периода 05.04.2018 г. – 04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.09.2019 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 53615/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2019 г., като са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 175,44 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 614528353 от 04.12.2015 г.; за сумата от 92,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 615557788 от 09.05.2016 г.; за сумата от 296,30 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № 616005717 от 20.07.2016 г., както и за сумата от 262,84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № 619772137 от 17.04.2018 г. Осъдена е Р. М. И. да заплати на Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й..Б.“ ЕАД/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 409,66 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 53615/2019 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 969,65 лв., представляваща разноски в исковото производство.

Първоинстанционното решение се оспорва от ищеца Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й..Б.“ ЕАД/ в частите, с които са отхвърлени претенциите за установяване на задължения в размер на 296,30 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № 616005717 от 20.07.2016 г., както и за сумата от 262,84 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № 619772137 от 17.04.2018 г. В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че размерът на неустойката се определя от всички абонаментни вноски до края на договорите. В случая по процесните два договора и допълнително споразумение от 17.04.2018 г. размерът на неустойката е ограничен, като е предвидено, че „максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти“ – чл. 11 от договор за мобилни услуги № 619772137 от 17.04.2018 г., раздел IV, т. 4 от допълнително споразумение № 013562977 от 17.04.2018 г., с което е изменен договор № 616005717 от 20.07.2016 г. Излагат се съображения, че съдът е допуснал нарушение на принципа за установяване на истината по чл. 121, ал. 2 КРБ, вр. с чл. 10 ГПК, на принципа за формиране на вътрешното убеждение, както и е допуснал съществено нарушение на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. Неправилно съдът е приел, че претендираната неустойка е „компенсаторна“ такава, касае се до неустойка за разваляне на договора по чл. 88, ал. 1, изр.

2 ЗЗД, която обезщетява вреди от нарушен негативен интерес. Съдът неправилно е приел, че в случая неустойката води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Твърди се, че клаузите за неустойка не противоречат на добрите нрави и не са 2 неравноправни, доколкото неустойката е с ограничен размер – три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС, клаузите са индивидуално уговорени между страните, а потребителят е разполагал с ясна информация за параметрите, от които се формира размерът на неустойката, с което се е съгласил, с позоваване на съдебна практика в този смисъл. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковете за неустойки, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ответницата Р. М. И., чрез назначения особен представител адвокат Й. А., е депозирала отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че решението в оспорената част е правилно и съобразено с материалния закон и практиката на съдилищата. Моли да се потвърди решението в оспорената част.

Софийският градски съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да се обсъдят доводите, касаещи неговата правилност. Въззивният съд приема, че решението в обжалваната част е неправилно по следните съображения:

Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.

92 ЗЗД – предмет на въззивното производство е установяване на вземане за неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 616005717 от 20.07.2016 г., изменен с допълнително споразумение № 013562977 от 17.04.2018 г. за мобилен номер *******, както и на договор за мобилни услуги № 619772137 от 17.04.2018 г. за мобилен номер *******.

Доколкото срещу първоинстанционното решение не е подадена въззивна жалба в частта, с която е признато за установено, че ответницата Р. М. И. дължи на мобилния оператор Т.Б.“ ЕАД /с ново наименование „Й..Б.“ ЕАД/ главница от 66,49 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 616005717 от 20.07.2016 г.

/съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ******* и мобилно устройство TABLET LENOVO Yoga 3 10 4 G/ , изменен с допълнително споразумение № 013562977 от 17.04.2018 г. към него, в сила от 17.04.2018 г. до 17.04.2020 г. /съгласно което 3 влиза в сила нов абонаментен план със стандартна месечна абонаментна вноска 29,99 лв. с ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна вноска в размер на 25,99 лв. с ДДС, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black/, както и сумата от 81,30 лв., представляваща неплатени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги № 619772137 от 17.04.2018 г., в сила от 17.04.2018 г. до 17.04.2020 г. /съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ******* със стандартна месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС и мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple/, ведно със законна лихва за периода от 19.09.2019 г. до изплащане на вземането, то в тези части решението е влязло в сила.

Следователно със сила на пресъдено нещо е установено, че между страните са съществували валидни облигационни отношения по посочените два договора за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение, както и че ответницата е била в неизпълнение на задълженията си за заплащане на абонаментни такси за ползвани мобилни услуги, като не е изпълнила свои парични задължения, начислени в пет броя фактури, издадени в периода м. май 2018 г. – м. септември 2018 г.

Спорният въпрос, въведен във въззивната жалба като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение, касае действителността на клаузите, предвиждащи пораждане на задължение за потребителя по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а от там - дължимостта на вземането за неустойки при прекратяване на договорите.

В отговор на възраженията в жалбата, настоящият въззивен състав намира следното:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за установяване на парично задължение за неустойки по процесните два договора и допълнително споразумение за предоставяне на мобилни услуги, въззивният съд приема, че в хода на делото са доказани елементите от фактическия състав на чл. 92 ЗЗД, обуславящи основателността на заявената искова претенция.

За основателността на претенциите за неустойки в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения с ответницата по договор за мобилни услуги за мобилен номер ******* - договор за мобилни услуги № 616005717 от 20.07.2016 г., изменен с допълнително споразумение № 013562977 от 17.04.2018 г., както и по договор за мобилни услуги за мобилен номер ******* - договор за мобилни услуги № 619772137 от 17.04.2018 г., наличието на валидни клаузи за неустойки, в случай на предсрочно прекратяване на договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата, предсрочното прекратяване на договорите по вина на ответницата, както и размера на уговорените неустойки.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила задълженията си.

В случая страните са били обвързани от валидни правоотношения по процесните два договора за мобилни услуги и допълнително споразумение от 17.04.2018 г., по които ответницата е неизправна страна. Съгласно чл. 19б, б. „в“ от Общите условия на ищеца, 4 приети по делото и неоспорени от ответницата, мобилният оператор има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, ако потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съгласно Общите условия – в срока, указан във фактурата, но не по – късно от 18 дни след датата на издаването