Решение № 373 от 11.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. K., 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20235510100312 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, съединен с искове за родителски права, режим на лични отношения и издръжка на дете, ползване на семейното жилище и фамилно име.

Ищцата твърди, че сключила с А. М. К. граждански брак на ***. в с.С., общ.П., първи и за двама им. След сключване на брака заживели в дома на родителите му в с.С., общ.П., ***. По време на брака се родили двете им деца - А. А. К., с ЕГН-********** и М. А. К., с ЕГН-**********. През първите години отношенията помежду им били нормални. Постепенно започнали чести скандали. Ответникът започнал да употребява алкохол и да отсъства често от дома им като през последната година това се превърнало в ежедневие и се случвало да той да упражнява и физическо насилие на нея.

След поредния скандал през месец януари 2021г. взела децата и заминала в дома на родителите си в с.А., общ.П.. Оттогава ответникът не се обаждал да търси децата, не изпращал и пари за издръжката им и от две години нямала никаква връзка с него. През 2022г. дъщеря им А. се преместила да живее в гр.K., а с дъщеря им М. от януари 2021г. живеели в дома на родителите и предвид това, че детето е ученичка в девети клас в гр.П.. От миналата учебна година всички учебници и учебни пособия закупувала тя. Детето било голямо и ежедневните му нужди растели. Нуждаела се ежедневно от пари за транспорт и джобни, които отново поемала тя. Това породило правният й интерес от предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, с което: Да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника; семейното жилище - къща, находяща се в с.С., общ.П.

1 собственост на родителите на ответника да се предостави за ползване на него; след прекратяването на брака желае да носи предбрачното си фамилно име Е.; местоживеенето на детето М. А. К. с ЕГН-********** да бъде при постановено на адреса й, да предостави на нея упражняването на родителските права спрямо детето М. А. К. с ЕГН-**********, като се определи режим на лични контакти на ответника с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато това не съвпада с платения й годишен отпуск, като бащата да взема и връща детето от дома й; да осъди ответника да заплаща, чрез нея като майка и законен представител месечна издръжка на детето М. А. К. с ЕГН-********** в размер на 250.00лв., считано датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, която да бъде превеждана до 5-то число на текущия месец, за който се дължи, по банковата й сметка: *********; да осъди ответника да заплати на дъщеря им М. А. К. с ЕГН-**********, чрез нея като майка и законен представител, издръжка за минало време, в месечен размер 250 лв., считано от м.02.2022г. до подаване на исковата молба. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован ответникът не се явява в о.с.з. и не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на ***. в с.С., общ.П., първи и за двамата, от който имат две деца А. А. К., с ЕГН-********** и М. А. К., с ЕГН-**********. /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №****., 2 бр. заверени копия на удостоверение за раждане/.

От удостоверение изх.№*** г. е видно, че детето М. А. К., с ЕГН********** е ученичка в 9-ти клас в “***“ –гр.П., дневна форма на обучение, професия “Г.“ през учебната 2022/2023 година.

От показанията на св.С. И. Е. се установява, че от две години ищцата и ответникът са разделени. Ищцата живее с детето М. при своите родители в с.А., а ответникът в с.С.. Пред близки и роднини ищцата споделяла, че ответникът често злоупотребявал с алкохол, в резултат на което бил агресивен, буйствал, не внасял пари в семейството, вземал нейните средства, продавал вещи от домакинството им, които пропилявал за алкохол. Това негово поведение ставало повод за чести скандали. След пореден конфликт за пари ищцата напуснала семейното жилище с детето и се установила при своите родители. След раздялата съпрузите не поддържат връзка дори и по повод детето. /“… Тя ходеше на работа, а той не. Най-вече са се карали за пари. Казвала ми е, че каквито пари изкара тя от работа А. ги вземал и не са имали с какво да преживяват. Продали са всичко - хладилници, мебели и др., за пиене…Доколкото знам той е продавал мебелите – хладилника и каквото имат в наличност за пари. …Откакто си дойдоха детето не е ходило при баща си. Детето учи в гр.П. от 9-ти клас…Доста пъти съм виждал А. пиян.

Израснали сме заедно с него, учили сме заедно…След като починаха неговите родители, тогава той се пропи и започна да не гледа съпругата и децата си… 2

По едно време работеше в селото, беше билкар. Постоянно съм го виждал пиян, когато и да го видя, беше все пиян. Той не си гледаше семейството…“/.

Ищцата е категорична в решението си за развод.

По реда на чл.15, ал.1 от ЗЗД в о.з е изслушано детето М. А. К., което споделя, че живее с майка си и баба си в с.А.. На родителските срещи ходела майка й. От две години баща й не я е търсил, не й се обаждал по поводи и празници, не й е давал или изпращал парични средства. Заявява, че чувства спокойна с майка си и желае да продължи да живее при нея.

Съгласно социален доклад на ДСП-K. от раздялата на родителите през 2021 г. детето М. А. К. живее с ищцата, която оттогава полага преките и непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание. Майката е осигурила основните потребности на детето -подслон, необходимо жизнено пространство, храна, облекло, здравни и образователни нужди. На детето е осигурена подходяща социална среда и възможност за общуване с връсници.

М. е ученичка в 9-ти клас на *** в гр.П. и има осигурени всички необходими учебни пособия. Детето пътува с автобус от дома си в с.А. до училище, като ежедневно майката осигурява средства за билети за междуградския транспорт. През последната година и половина детето осъществява редки контакти с бащата и връзката им е нарушена.

Съгласно удостоверение изх.№***/01.06.2023 г. средно месечния доход на ищцата за периода м.06.2022 г.- м.05.2023 г. е в размер на 747.50 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през последните години от брака съпрузите не се разбират поради системната употребата на алкохол от страна на ответника. Грубото му поведение към ищцата и неучастието в грижите за семейството и децата довело до конфликти, неразбирателство, отчуждение и срив на брака през 2021 г. От две години съпрузите са във фактическа раздяла. Те нямат общо домакинство и семеен бюджет. Между тях няма разбирателство, взаимност, доверие и общи грижи за семейството. Бракът е формален, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание, не е в интерес на страните и детето поради което следва да бъде прекратен.

С оглед събраните и неопровергани по делото доказателства съдът намира, че вина за разстройството на брака има ответникът, който с безотговорното си поведение и отношение към ищцата и семейството разрушил брачната връзка.

Установи се, че от раздялата през 2021 г. детето М. А. К., с ЕГН**********, живее и се отглежда от ищцата, която полага преките и непосредствени грижи за неговото отглеждане, възпитание и издръжка.

Ответникът не поддържа редовни контакти с детето. Той не е изслушван по реда на чл.59, ал.6 от ГПК, тъй като не се е явил в о.с.з. и не е взел становище по предявените искове, въпреки редовното му призоваване. Предвид разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК, социалния доклад, установените обстоятелства, претенцията на ищцата при съобразяване с възрастта, пола и желанието на детето, силната му емоционална връзка с ищцата и липсата на противопоставяне от ответника, съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от ищцата, при която и непълнолетното дете М. живее, защото майката е доказала, че притежава необходимите родителски качества за 3 правилното му отглеждане и възпитание.

Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото живее детето следва да осигурява възможности за лични контакти между детето и другия родител. В случая за съхраняване на родителската връзката между ответника и детето М., съдът определя на основание чл.59, ал.3 от СК режим на лични контакти, който са се осъществява: всяка първа и трета, събота и неделя от месеца, от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която за 2022 г. - 710 лв., а от 01.01.2023 г.- 780 лв. /ПМС №497/29.12.2022 г./.

Ищцата претендира издръжка за минало време - за една година назад от датата на подаване на исковата молба. Установи се, че от 2021 г. и към датата на подаване на исковата молба единствено майката се грижи за детето М..

Ответникът не е навел доводи, а и не е ангажирал доказателства, че е осигурявал ежемесечно на непълнолетното дете издръжка в натура или пари.

Към датата на подаване на исковата молба детето М. е на 15 години и шест месеца и за изминалата една година с оглед възрастовото израстване са се увеличили преките й нужди- храна, облекло и образователни потребностиучебни пособия и др. разходи, свързани с обучението. Въпреки указаната доказателствена тежест, по делото не са ангажирани доказателства за доходите и имущественото състояние на бащата, но тъй като той е в активна трудоспособна възраст, то за негов доход следва да се приеме минималната заплата за страната. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2 от СК минимална по размер издръжка, която се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи, възрастта и нуждите на детето и доходите на родителите, при съобразяване с МРЗ за страната съдът намира, че ответникът следва да заплати на непълнолетното си дете М. издръжка за минало време от 13.02.2022 г. до 31.12.2022 г. в размер на 178 лв. месечно, а считано от 01.01.2023 г. г. той следва да заплаща месечна издръжка в размер на 195 лв., до пето число на текущия месец, като останалите средства, ведно с грижите за следва да бъдат осигурени от майката. Искът за издръжка в частта над уважения до претендирания размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Издръжката се заплаща ежемесечно, като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.

4

Ищцата няма претенция за ползване на семейното жилище в с.С., общ.П., поради което то следва да бъде предоставено за ползване на ответника.