Решение № 8395 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8395 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря Н. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20231110154001 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за следните суми: 2 923,58 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № . от 18.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 946,08 лв., представляваща договорна лихва за периода 18.10.2019 г. – 18.02.2021 г., 768,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 18.10.2019 г. – 22.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 31 714/2023 г. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че между З. Л. М. и „К. е сключен договор за потребителски кредит № . на 18.10.2019 г. по електронен път по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който ответницата е получила сумата 3 200 лв., срещу задължението да върне получената сума на 24 месечни вноски по 195,80 лв. в срок до 18.02.2021 г.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Между страните било уговорено, че при забавяне на плащанията по кредита ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебно и/или съдебно събиране на вземанията. Излагат се съображения, че на 02.03.2021 г. между „К. и ищеца е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/, по силата на който на ищцовата страна са прехвърлени 1 вземанията, произтичащи от процесния договор потребителски кредит № . на 18.10.2019 г. Поддържа, че ответницата е уведомена за цесията на посочената от нея в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г. Твърди, че З. Л.

М. не е изпълнила в срок задълженията си по договор за кредит, поради което претендира установяване дължимостта на същите в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като сумите не са индивидуализирани, не са посочени конкретни уговорки от договора за кредит, от които се твърди, че произтичало всяко от вземанията, както и че не е посочена цена на всеки от исковете. Счита, че ищецът няма качеството на цесионер, тъй като договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като е насочен към прехвърляне на неопределени вземания. Твърди, че договорът за цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е уведомен от стария кредитор и по надлежния ред за извършената цесия. На следващо място, счита договорът за кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, тъй като е написан на сложен и неразбираем език и не съдържа задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 12 ЗПК. Поддържа, че е налице и неправилно посочване на ГПР. Счита, че уговореното възнаграждение на поръчителя е част от разходите по кредита, като по този начин кредитът ще се оскъпи с още 195,80 лв. месечно, освен с договорената лихва в 40% процентно изражение, като по този начин се заобикаля нормативно установената горна граница в чл. 19, ал. 4 ЗПК за ГПР в размер на 50%. Сочи, че договорът за кредит е нищожен и поради непосочване на методика за изчисление на ГПР. Поддържа, че не дължи договорна лихва, тъй като съответната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Оспорва дължимостта на претенцията за законна лихва за забава. Твърди, че претендираните вземания били недължими поради извършени от ответницата плащания. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. В условията на евентуалност иска прихващане със платените към ищцовото дружество без правно основание суми. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна:

По делото не е спорно, че между З. Л. М. и „К. е сключен договор за потребителски кредит № . на 18.10.2019 г., по силата на който кредиторът „К. e предоставил сумата 3 200 лв., от които 1 758,04 лв. са преведени за погасяване на стари заеми на З. М. и 1 441,96 лв. са и преведени на нея съгласно разписка за извършено плащане от 18.10.2019 г. Уговорено е кредита да се върне на 24 равни месечни вноски по 195,80 лв. всяка при годишен лихвен процент 40,00 % и годишен процент на разходите 48,21%, 2 съгласно погасителен план към договора. Първото дължимо месечно задължение е уговорено с падеж на 20.11.2019 г., а последното 20.10.2021 г. С чл. 4 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

В деня на сключване на договора за кредит е сключен и договор за предоставяне на поръчителство със страни „А. и З. Л. М.. По силата на последния „А. поело задължение да обезпечи пред „К. задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът З. Л. М. се задължила да му заплаща месечно възнаграждение за периода на действие на договора за предоставяне на поръчителство. С договор за поръчителство от 18.10.2019 г., сключен между „К., в качеството на кредитор, и „А., в качеството на поръчител, поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за потребителски кредит № . на 18.10.2019 г. и последиците от неизпълнението.

С договор за цесия от 02.03.2021 г., сключен между „К. и „А. от една страна, като цеденти и „А., като цесионер, на ищеца са прехвърлени парични вземания по договори за кредит, парични вземания, произтичащи от встъпване на поръчителя „А. в правата на кредитора „К. по просрочени и неизплатени договори за кредит, сключени между „К., като първоначален кредитор и физически лица, в качеството им на кредитополучатели, както и парични вземания по договорите за предоставяне на поръчителство по тези потребителски кредити, които би трябвало да са индивидуализрани в Приложение № 1 към цесионния договор.

От представените от ответника и неоспорени от ищеца разписки - № ./15.12.2019 г. за сумата от 300 лв.; № ./20.01.2020 г. за сумата от 100 лв.; № ./03.02.2020 г. за сумата от 300 лв.; № ./03.02.2020 г. за сумата от 300 лв.;

14.09.2020 г. за сумата от 100 лв., се установява, че през периода 15.12.2019 г.

- 14.09.2020 г. в полза на „К. по процесния договор за потребителски кредит № ./18.10.2019 г. е погасена сума в общ размер на 1 300,00 лв.

Други относими към изясняване спора доказателства не се ангажираха по делото.

От правна страна.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на валиден договор за кредит между ответника и сочения като цедент и заемодател „К., обстоятелството, че е предоставена кредитната сума при конкретни задължения за връщането й на погасителни вноски при спазване на императивните норми на Закона за потребителския кредит, ведно с уговорена възнаградителна лихва, размера на тази лихва, както и че вземанията са 3 прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава

По делото се установява сключването на договор за потребителски кредит № . на 18.10.2019 г., по силата на който „К. е предоставило на З. Л. М. заем в размер на сумата 3 200,00 лв., част от която е преведена лично на лицето, а с друга част са погасени задължения по стари заеми. Договорът е с настъпил краен падеж, следователно за ответника е възникнало задължение да върне непогасените вноски за главница и възнаградителна лихва съгласно приложения погасителен план.

Не се установява обаче активната материална легитимация на ищеца „А..

Представеният договор за цесия от 02.03.2021 г. има характер на рамков договор, като вземанията – предмет на цесията, следва да бъдат индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1 към него – чл.3.1 от заключителните разпоредби на договора. Въпреки изричните възражения на ответника, направени с отговора на исковата молба, както и указанията на съда в определението по чл. 140 ГПК, такъв списък не е представен по делото, предвид което легитимацията на ищеца остава недоказана по делото /вж. Тълкувателно решение № 142-7 от 11-05.1954 ОСГК на ВС, според което за да докаже легитимацията си цесионерът следва да представи писмени доказателства, от които тя произтича, и което не е загубило сила в тази му част/. В представения рамков договор за цесия не се съдържа информация относно отделните вземания, които се прехвърлят, включително и относно процесното.

Дори да се приема за доказана материалната легитимация на ищеца, цесията следва да бъде съобщена на длъжника съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Законът изисква това да стори цедентът. Касае за правна сигурност пак според постановките на посоченото тълкувателно решение. Действително съдебната практика отмени мълчаливо същото в тази му част, като допуска цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – факт, настъпил в хода на процеса по чл.

235, ал. 3 ГПК /вж. решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т. д. №2352/2013г., II т. о., решение №123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009г., II т. о., решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на ВКС, I т. о./. Настоящият състав споделя тази практика, тъй като единственото значение на задължението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е да узнае длъжника, на кого да изпълнява занапред. Това задължение може да се извърши и от цесионера, но за да стори това е необходимо предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

4

В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. В случая доказателства за учредена представителна власт/упълномощаване на ищеца да съобщи цесията на ответника от името на цедента не са представени по делото. Не е представено и надлежно уведомление, като приложение към исковата молба, нито пък доказателства за изпращане на същото на електронна поща на ответника, каквито твърдения също се съдържат в исковата молба, от които да се установи надлежното съобщаване на ответника за цесията.

При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса, ищецът не установи, че е материално легитимиран кредитор по процесните вземания съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за кредит № . на 18.10.2019 г. между „К. и З. Л. М. е сключен с лице, притежаващо качеството „потребител“, предвид което приложими в случая са разпоредбите на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.